Ключови фрази
предпоставки за допускане на обезпечение * обезпечение на бъдещ иск * иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

460

 

 

София, 18.12. 2008г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ:          ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

                                                                       БОЙКА ТАШЕВА

                                                                             

като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 2200 по описа за 2008г., приема следното:

 

Производството е по частната касационна жалба на Комисията за у. на и. , придобито от престъпна д. , срещу определението на Софийския апелативен съд от 20.VІ.2008г. по ч.гр.д. № С 30/2008г.

Ответниците по частната жалба И. Х. И. и М. С. И. , и двамата от гр. Я., не са заявили становище пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок.

По допустимостта на касационното обжалване ВКС съобрази следното:

С атакуваното определение САС е оставил без уважение частната жалба на Комисията срещу определението на СГС от 20.ІІІ.2008г. по гр.д. № С 18/2008г., с което е отказано допускането на обезпечение на бъдещ нейн иск по ЗОПДИППД срещу И. Хр. И. и М. Ст. И. чрез възбрана на притежаван от двамата в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 34, находящ се в София, жк “Г” № 235 вх. Б ет.6, със застроена площ 56.48 кв.м, ведно с прилежащото му мазе и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Въззивният съд е приел, че срещу И. са повдигнати обвинения по дознание № 82/2006г. по описа на ГД “БОП” за извършени през периода 2002 – 2005г. престъпления по чл.321 ал.2 вр. с ал.1 от НК, по чл.212 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 от НК, по чл.253 ал.5 вр. с ал.3 т.1 вр. с ал.1 от НК, попадащи в приложното поле на чл.3 ал.1 т.21, т.8 и т.16 от ЗОПДИППД, той е управител на “Птицекланица-Чубра” ООД, неограничено отговорен съдружник и управител съвместно с В. И. В. в СД “А”, управител и собственик на капитала на “И” ЕООД и “П” ЕООД, които юридически лица са контролирани от него по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на посочения закон. Въз основа на представените към молбата за допускане на обезпечение писмени доказателства се твърди, че И. И. и М. И. през проверявания период, считано от 1982г., са придобили и. и влогове на обща стойност 2839 минимални работни заплати /МРЗ/ - значителна стойност по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на закона, а доходът им за същия период е равностоен на 1079 МРЗ. Процесният имот е придобит от двамата през 2002г. за 18085лв., цената на който по заключение на вещо лице по различни методи на оценка е 16900лв., съответно 28240лв.

Прието е при това положение, че не са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение. Имотът, предложен за обезпечаване, е придобит на по-ниска от значителната стойност по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на закона, т.е. под законово определения размер на и. , подлежащо на отнемане. Освен това фактурите, посочени в постановлението за привличане на И. в качеството на обвиняем като използвани от него документи с невярно съдържание, са след 09.ІХ.2002г. – датата на придобиване на процесния имот, поради което не може да се направи обосновано предположение за използване на средствата, получени от престъпна д. , свързана с използване на тези документи, за придобиване именно на този имот.

Като основания за допустимост на касационното обжалване на така постановения съдъбен акт касаторът сочи, че съдът в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определения № 133/18.ІV.2007г. по ч.гр.д. № 1/2006г. и № 533/13. ХІІ.2006г. по ч.гр.д. № 498/2006г., е приел, че в случая не са налице предпоставките за допускане на исканото обезпечение, тъй като имотът, върху който се иска налагане на обезпечение, е придобит за сумата 18085лв., а по оценка на вещо лице 16900лв., респективно 28240лв., т.е. под законово определения размер на и. , което подлежи на отнемане, и тъй като не може да се направи обосновано предположение за използване на средствата, получени от престъпна д. , свързана с използване на документи с невярно съдържание – фактури, за придобиване именно на този имот. Сочи се и че произнасянето от въззивния съд по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

ВКС в настоящия си състав намира при тези обстоятелства, че срледва да допусне касационното обжалване на атакувания въззивен съдебен акт, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените с частната касационна жалба определения, и са от значение за точното прилагане на закона.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна, съображенията за което са следните:

Налице са предвидените в чл.391 ал.1 от ГПК и в Закона за отнемане в полза на държавата на и. , придобито от престъпна д. /ЗОПДИППД/, предпоставки за допускане на исканото от Комисията обезпечение.

Безспорно установено е по делото, че срещу Ив. И. е образувано наказателно производство по дознание № 82/2006г. за престъпления, попадащи в приложното поле на чл.3 ал.1 т.8, т.16 и т.21 от ЗОПДИППД. Това обуславя провеждането срещу него и на предвиденото в посочения закон производство за у. и отнемане в полза на държавата на и. със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност.

В резултат на извършените от Комисията проверки за обстоятелствата по чл.18 ал.1 от закона за проверявания период от 1982г. /съобразно чл.11 от с.з./, са събрани писмени доказателства, съдържащи данни за извод, че придобитото от И. , от съпругата му и от контролираното от него юридическио лице СД “А” недвижимо и. и автомобил през този период е на стойност, равняваща се на 2839 МРЗ. Налице са и данни, че през същия период засонноустановените доходи на Ив. И. и М. И. са равностойни на 1079 МРЗ. При това положение, тъй като стойността на придобитото и. , а не само на имота, предмет на искането за възбраняването му като обезпечителна мярка, както неправилно е приел въззивният съд, повече от два пъти превишава установените от законни източници доходи и това превишение е на значителна стойност по смисъла на пар.1 т.2 от ДР от закона, е налице основание за презумиране по силата на чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД, че имуществото е придобито от престъпна д. , и, следователно, подлежащо на отнемане по предвидения в посочения закон ред чрез предявяване срещу ответниците по касация на искове по чл.28, които са вероятно основателни. Това обуславя и необходимостта от допускане на исканото обезпечение, тъй като без него за ищеца по бъдещите искове ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението при евентуално извършено от ответниците разпореждане с процесния имот.

Тъй като в закона не е предвидено имуществото да е придобито само вследствие на престъплението, за което е обвинението, в противоречие със закона е изводът на въззивния съд в тази връзка, че тъй като сочените в постановлението за привличане на И. като обвиняем използвани от него документи /фактури/ с невярно съдържание са с дати след тази на придобиването на процесния имот или без дати, не може да се направи обосновано предположение за придобиване на имота със средствата, получени от престъпна д. , свързана с използването на тези документи.

По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне обезпечение чрез налагане на възбрана върху процесния имот, както и да бъде постановено предявяване на исковете по чл.28 от ЗОПДИППД с обща цена 336 503.90лв. в едномесечен срок от влизане в сила на осъдителна присъда по дознание № 82/2006г. по описа на ГД “БОП”, пр.пр. № 9640/2006г. по описа на СГП, на основание чл.27 ал.2 от закона.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд от 20.VІ.2008г. по ч.гр.д. № С 30/08г.

ОТМЕНЯВА определението на Софийския апелативен съд от 20.VІ.2008г. по ч.гр.д. № С 30/08г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА обезпечение на бъдещи искове с цена 336 503.90лв. с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД на КОМИСИЯТА ЗА У. НА И. , ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА Д. , срещу И. Х. И. и МАРИЙКА СТОЙКОВА ИВАНОВА, и двамата от гр. Я., ул. “. № 6 вх. А ет.2 ап.4, чрез възбрана върху апартамент № 34, находящ се в София, ж.к. “Г” № 2* вх. Б ет.VІ, със застроена площ 56.48 кв.м, заедно с прилежащите му мазе № 4 и 0.505 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от влизане в сила на осъдителна присъда по дознание № 82/2006г. по описа на ГД “БОП”, пр.пр. № 9640/2006г. по описа на СГП, за предявяване на исковете по чл.28 от ЗОПДИППД.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: