6 ОПРЕДЕЛЕНИЕ №119 София, 05.03.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря изслуша докладваното от съдията Л. АНДОНОВА гр.дело № 7409/2013 год. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. „Българско солопроизводително кооперативно дружество „А. солници” със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Е. А. от АК-Б. срещу определение № 2478/18.9.2013 г по гр.дело № 1749/2013 г на Бургаски окръжен съд, 3 състав, с което е потвърдено определение № 270/31.5.2013 г по гр.дело № 730/2011 г на Районен съд-Поморие.С първоинстанционното определение съдът е прекратил производството по гр.дело № 730/2011 г по описа на същия съд поради недопустимост на предявения от К. „Българско солопроизводително кооперативно дружество „А. солници” [населено място] срещу Д. П. Г., Г. П. Г., Н. С. С., П. С. С., Н. Д. С., Г. Д. П. и М. Г. К. иск по чл.108 от ЗС. В частната жалба се подържа, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е допустим.Жалбоподателят подържа, че правото му на собственост върху спорния имот е възстановено по реда на ЗВСОНИ, а не по реда на Закона за кооперациите от 1999 г, поради което не е необходимо да бъде спазена административната процедура по Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10 септември 1944 г /приета с ПМС № 162 от 2.8.2000 г обн.ДВ бр.65 от 8.8.2000 г/. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът подържа, че процесуалноправният въпрос „Допустим ли е иск за собственост предявен от възстановена след 7.2.1993 г, /след изтичане на срока по пар.1 ал.3 от ДР на ЗК от 1991 г/отм/ кооперация по отношение на одържавеното й имущество, което е реституирано по реда на ЗВСОНИ, при условие, че не е проведена административна процедура за възстановяване на собствеността” е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 218 от 29.6.12 г на ВКС, Второ ГО, по гр.дело № 169/12 г-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, както и че този въпрос е противоречиво разрешаван от съдилищата, видно от приложените решения № 30 от 7.3.11 г по гр.дело № 128/2010 г на Поморийски районен съд, ГК и решение от 22.3.12 г по гр.дело № 1860/1999 г на Бургаски окръжен съд, ГК-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Ответниците по частната жалба Д. П. Г., Г. П. Г., Н. С. С., П. С. С., Н. Д. С., Г. Д. П. и М. Г. К. Д. П. Г., Г. П. Г., Н. С. С., П. С. С., Н. Д. С., Г. Д. П. и М. Г. К. оспорват частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.Т. И..Считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, респ.касационната жалба е неоснователна, поради което молят въззивното определение да бъде потвърдено. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното : К. ”Българско солопроизводително кооперативно дружество „А. солници” [населено място] е предявила срещу Д. П. Г., Г. П. Г., Н. С. С., П. С. С., Н. Д. С., Г. Д. П. и М. Г. К. иск по чл.108 от ЗС.В исковата молба ищецът подържа, че е собственик на ПИ с идентификатор 57491.505.19 по КККР на [населено място].Правото на собственост притежава на основание чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ.Подържа, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 19/8.3.1935 г, нот.дело № 19/35 г на П. околийски съдия кооперацията е закупила недвижим имот, представляващ нива, находяща се в землището на [населено място], м.”П.” с площ от 1.4 дка, при съседи : М. Кабадаи, наследниците на Н. К. и от две страни път.Твърди, че цялото имущество на кооперацията, в това число и имота, предмет на спора е било национализирано със Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.С влизане в сила на ЗВСОНИ имотът не бил предаден на кооперацията, въпреки предявените от нея претенции за деактуването му.Подържа, че този имот се държи от ответниците, които се легитимират като негови собственици с нотариален акт за право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка № 128/21.11.1947 г по нот.дело № 394/1947 г на П. околийски съдия.Твърди, че до национализацията имотът е бил във владение на кооперацията, поради което е невъзможно да бъде придобит от праводателя на ответниците по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.Сочи, че след влизане в сила на ЗВСОНИ ответниците не са могли да придобият имота по давност поради императивната забрана на чл.31 ал.3 от Закона за кооперациите /отм/. Ответниците подържат, че предявеният иск е недопустим, респ.неоснователен.Подържат, че ищцовата кооперация е новоучредена като регистрирана през 1993 г и не са налице доказателства, че е правоприемник на Българско солопроизводително кооперативно дружество „А. солници” [населено място], посочено като титуляр на правото на собственост в нотариален акт № 19/8.3.1935 г. С обжалваното въззивно определение Бургаски окръжен съд е приел, че видно от държавен вестник бр.184/16.2.1922 г, обявление № 14686 на БОС под № 60881922 е вписано Българско солопроизводително кооперативно дружество „А. солници”.На 10.11.1993 г в [населено място] е проведено събрание за възстановяване на кооперацията, както и че е налице правоприемство между бившата кооперация „А. солници” и настоящия жалбоподател.Прието е, че за да бъде възстановена собствеността върху имота в лицето на ищцовата кооперация е следвало да бъде проведена административната процедура, т.е кооперацията да е направила искане за възстановяване до 7.2.1993 г.Тъй като няма направено такова искане то за ищеца е изчерпана възможността за реституиране на недвижимото имущество по административен ред и към момента на предявяване на иска няма предвидена законова възможност кооперацията да реализира правата си по исков ред, поради което предявеният иск по чл.108 от ЗС е процесуално недопустим. По така поставения процесуаноправен въпрос. Предявеният иск е основан на твърдение за възстановено право на собственост по чл.1 ал.1 от ЗВСОНИ.Ищецът е подържал, че имотът е национализиран със Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.С влизане в сила на ЗВСОНИ имотът не бил предаден на кооперацията, въпреки предявените от нея претенции за деактуването му.Подържа, че този имот се държи от ответниците, които се легитимират като негови собственици с нотариален акт за право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка № 128/21.11.1947 г по нот.дело № 394/1947 г на П. околийски съдия.Твърди, че до национализацията имотът е бил във владение на кооперацията, поради което е невъзможно да бъде придобит от праводателя на ответниците по силата на изтекла в негова полза придобивна давност.В исковата молба, подадена на 29.9.2011 г при действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г, както и в уточнителната молба от 12.10.2011 г ищцовата кооперация не навежда твърдения за възстановяване правото й на собственост върху отнетото кооперативно имущество по реда на Закона за кооперациите и не сочи това имущество да е във владение на общината, държавата или еднолични търговски дружества с държавно или общинско имущество, в активите на които това имущество е включено. На основание ЗВСОНИ се възстановява собствеността в полза на физически и юридически лица, чиито имоти са били отчуждени по посочените в чл.1 и 2 нормативни актове /ЗОЕГПНС, Закона за държавния монопол на тютюна, Закона за държавния монопол на петролните продукти, Закона за монопола на спирта, Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, Указа за мините и подземните богатства и др/, отнети са без законови основания или са отчуждени не по установения законов ред в периода 9.9.1944 г до 1989 г.Възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ настъпва по право и правоимащите могат да защитят правото си на собственост по исков ред.При наличието на претенции за собственост към момента на отчуждаването, тези претенции трябва да се предявят и разрешат по общия исков ред с предмет спор за материално право към минал момент на основание чл. 3, ал. 1 пр. последно от ЗВСВОНИ, а съгласно изр. 1 правоимащи са лицата, от които е отнет имота. Съгласно пар.1 ал.1 от ДР на специалния закон за кооперациите –ЗК, публикуван в ДВ бр.113/1999 г, възстановява се правото на собственост на кооперациите върху тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.9.44 г, ако искането за това е направено до 7.2.1993 г, а условията и редът за връщане на имуществата се определя от Министерския съвет, доколкото не са уредени с друг закон.Според чл.3 ал.1 от Наредбата за условията и реда за връщане на посочените имущества, издадена от МС въз основа на цитираната законова делегация за връщане на иззето, одържавено или преразпределено имущество, кооперациите подават искане до 31.12.2000г.Искането се отправя до съответния министър, ръководител на ведомство или кмет на община, които упражняват правата на държавата или общините в еднолични търговски дружества, в активите на които са включени имущества на кооперации, съответно областния управител или кмет на общината, когато имуществото на кооперацията е станало частна държавна или общинска собственост.В едномесечен срок от подаване на искането, органите по ал.2 издават заповед за връщане или писмено отказват връщане на заявеното, но непредадено имущество.Изричният или мълчаливият отказ подлежат на обжалване по З..Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 10.5.2006 г на ВКС по т. гр.дело № 6/2005 г на ОСГК определянето на преклузивни срокове за искането на кооперациите и кооперативните съюзи за връщане на имуществото, което следва да е заявено до 7.2.1993 г и след като то не е предадено, предвиждането на срок за ново искане до 31.12.2000 г и административен ред за връщане, който при отказ на оторизираните органи по реституцията се обжалва по З. сочи, че актът с който се уважава това искане има конститутивно действие с реституционен ефект. Т.е реституцията на кооперативно имущество при условията на ЗК /ДВ бр.113/99 г/ и издадената въз основа на него наредба, предвижда, че реституцията на кооперативно имущество настъпва не директно по силата на закона, а след изпълнение на административната процедура по чл.3 от наредбата. В разглеждания случай ищеца се позовава на реституция настъпила екс леге по силата на ЗВСОНИ като подържа, че имота се намира в патримониума на посочените като ответници физически лица.Тази искова претенция не се основава на твърдения за възстановено право на собственост по Закона за кооперациите, поради което административния ред е неприложим, а ищеца следва да установи правата си по общия исков ред. Отговорът на така поставения процесуален въпрос и положителен.Следователно допустим е иск за собственост на възстановена след 7.2.1993 г коопераия по отношение на одържавено имущество, което е възстановено по реда на ЗВСОНИ, тъй като реституцията по този закон е ирелевантно обстоятелството дали е проведена административната процедура по Закона за кооперациите /1999 г/ и Наредбата за условията и реда завръщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10 септември 1944 г. По изложените съображения касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по така поставения въпрос по който липсва съдебна практика. По основателността на частната жалба. С оглед отговора на така поставения въпрос се налага изводът, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Представените от касатора съдебни актове, касаят реституция на кооперативно имущество по Закона за кооперациите и Наредбата за условията и реда завръщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10 септември 1944 г, поради което нямат отношение към настоящия правен спор, по който се подържа реституция на правото на собственост на основание ЗВСОНИ. В. от горните мотиви, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2478/18.9.2013 г по гр.дело № 1749/2013 г на Бургаски окръжен съд, 3 състав, с което е потвърдено определение № 270/31.5.2013 г по гр.дело № 730/2011 г на Районен съд-Поморие. ОТМЕНЯВА определение № 2478/18.9.2013 г по гр.дело № 1749/2013 г на Бургаски окръжен съд, 3 състав и потвърденото с него определение № 270/31.5.2013 г по гр.дело № 730/2011 г на Районен съд-Поморие. ВРЪЩА делото на РС Поморие за произнасяне по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.