7 Р Е Ш Е Н И Е № 471 гр. София, 08.12.2023 г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври 2023г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Весислава Иванова при секретар Галина Иванова и с участието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова к.д. № 793/23г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. В срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Т. Д. П. срещу решение № 104 от 13.02.2023г., постановено по ВНОХД № 385/2022г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 18 от 14.11.2022г. по НОХД № 78/2022г. на Окръжен съд – Търговище. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на 04.06.2020г. в гр. Т., в съучастие, като помагач с И. П. - управляваща и представляваща дружеството„ Е. Б. “ЕООД - извършител, в качеството му на пълномощник, изрично упълномощен да подава заявление по схемите и мерките за директни плащания и документи, свързани с тях, представил ДФ „Земеделие“ заявление за подпомагане за кампания 2020г. с неверни сведения, че заявените площи отговарят на условията за допустимост по смисъла на чл.9 от Наредба № 2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, относно заявените сливови насаждения с обща площ 11.13 ха в землището на гр. А., за да бъдат получени от дружеството „Е. Б.“ ЕООД, като бенефициент по схеми и мерки за плащания на площ средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предоставени от Европейския съюз на българската държава, и на основание чл.248а, ал.3 във връзка с ал.2 във връзка с чл.20,ал.4 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 3 500лв., като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от три години. П. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението да е действал като съизвършител. С жалбата се иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Изложени са възражения за неправилно кредитирани от първоинстанционния съд писмени доказателства и свидетелски показания, за незаконосъобразен отказ да се събират и коментират допълнителни доказателства, за нарушаване на права на свидетел по делото,за наличие на основания за отвод на съдебен заседател. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Заявява, че аграрната експертиза не е достатъчно професионално и компетентно изготвена, че майката на П. се е съгласила на споразумение по делото, защото не е знаела, че датата на проверката ще бъде променена по реда на чл.287 от НПК, че съдът неправилно е определил формата на съучастие като помагачество, вместо като извършителство, че твърдението за недопустимост на площите за подпомагане не отговаря на истината, че обвинителният акт е объркан. В допълнение подсъдимият изтъква, че Държавният фонд не е предявил претенции към него да върне получените суми за подпомагане през 2018г. и 2019г. за същите площи. Подчертава, че е заявил насажденията по същия начин, по който са описани в споразумението му с Министерство на земеделието. Представителят на Върховна касационна прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение. Самият подсъдим моли наказателното производство да бъде спряно или делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да приключат първо делата за предходните две години. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: В своята преобладаваща част касационната жалба не е годна да произведе деволутивно действие, тъй като не отговаря на законовите изисквания за допустимост и редовност. Преди всичко, критиките в нея са отправени към присъдата на първата инстанция и обвинителния акт, а съобразно чл.346 от НПК тези актове са извън предмета на касационната проверка. Въззивното решение, което всъщност контролира Върховният касационен съд, е споменато бегло едва в края на трети и в осми пункт на първия раздел и във втория абзац на втория раздел. С изключение на посочените незначителни допълнения, жалбата е изготвена преди началото на произвоството пред апелативния съд. Съпоставката на въззивната и касационната жалби сочи, че втората е копие на първата с промяна на адресата и добавяне на няколко изречения. Възраженията са идентични: Защитникът се оплаква от това, че първоинстанционният съд е кредитирал проверката от м.април 2020г. и показанията на свидетеля М. И., който не различавал сините сливи от джанките; че е отказал да приобщава и обсъжда доказателства, касаещи други години и площи с други насаждения; че допуснал изменение на обвинението, с което е нарушил правата на майка му; че един от съдебните заседатели е следвало да бъде отведен; че обвинителният акт е бил объркан. Тези доводи са получили отговори в решението на Варненския апелативен съд, но жалбоподателят не е посочил защо не е съгласен с тях, а напълно ги е игнорирал. По този повод следва да се отбележи, че смисълът на триинстанционното производство не се състои в това два различни съдебни състава да извършат паралелна самостоятелна проверка на присъдата за едни и същи недостатъци. Установената в Република България правна система не предвижда директна касация на присъдите на първоинстанционните съдилища. На следващо място, жалбата не отговаря и на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК, тъй като в нея не се сочи в какво се състоят касационните основания, нито данните, които ги подкрепят. За да е редовна, законът изисква касаторът да заяви защо счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения и в какво се изразяват, дали е нарушен материалният закон и как, и дали наложеното наказание е явно несправедливо с оглед относимите към индивидуализацията на отговорността обстоятелства. Жалбата от името на подсъдимия П. съдържа преди всичко с разкази за това как са били проверявани заявените за подпомагане площи, за това какви нарушения са извършени от служителите на Държавен фонд „Земеделие“, с доводи за некомпетентност на експертите, и за собствения му висок професионализъм като земеделски стопанин. Дори поставените заглавия на двете й части – „преценка на събраните по делото доказателства“ и „по отношение на обвинителния акт“, разкриват несъобразяване с визираните в чл.348, ал.1 от НПК касационни основания. По направеното изложение настоящият съдебен състав не би могъл да вземе отношение, тъй като необосноваността не е сред касационните основания, и установяването на нови или различни фактически положения е извън компетентността на ВКС. Изрично следва да се отбележи, че касационното производство се отличава от въззивното и по невъзможността за извършване на служебна проверка за наличието на отменителни основания. Споменатите по-горе допълнения направени в текста на въззивната жалба, за да бъде представена като касационна, касаещи решението на апелативния съд, също не визират нарушения на процесуалния или материалния закон. В първото от тях се възразява срещу извода на съда, че е било необходимо заявителят да полага грижата на добър стопанин за парцела, както и че е разполагал с правото да прави подобрения. Става въпрос за фактически извод, който, както вече беше изтъкнато, не може да бъде ревизиран от ВКС, който е контролно-отменителна, а не ревизионна инстанция. Жалбоподателят не навежда доводи за нарушение на процесуалните изисквания при пълното и всестранно изследване на доказателствата, събрани по надлежния ред от апелативния съд за установяване на обективната истина, а предлага своя интерпретация на съдържанието на договорните отношения, в които участва дружеството „Е.“, без да държи сметка, че тя не би могла да бъде възприета на етап от наказателното производство, в който установяването на фактите е приключило. Смисълът на останалите два упрека към Варненския апелативен съд е неясен. Първият е за това, че изводите за придобитата от майката на подсъдимия фирма са „с нотка на съмнително и неправилно нещо“, а вторият, че „изводите в мотивите внасят нотка на умисъл, престъпност“. Така формулираните възражения не реферират с никое от касационните основания, поради което ВКС няма как да вземе отношение по тях. Възражението за нарушени права на друг подсъдим в друго производство, приключило със споразумение, ползващо се с последиците на влязла в сила присъда, категорично е извън предмета на настоящата редовна инстанционна проверка. Като единствено конкретно оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, останало без отговор с въззивното решение, се откроява твърдението, че първоинстанционният съдебен състав е бил незаконен поради участието на заседателя В. И., едновременно член и на съдебния състав по друго дело срещу същия подсъдим. Защитникът на П. е решил да отправи молба за отвод на съдебния заседател едва в последното заседание пред окръжния съд след проведени четири заседания. Самият жалбоподател е заявил, че не възразява срещу участието на същия съдия по две от делата му, въпреки че е поискал отвод на съдебния заседател именно на това основание. Съдът е преценил молбата за неоснователна и становището му се споделя напълно от касационната инстанция. Т. П. е бил подсъдим по три дела на Търговишкия окръжен съд, като В. И. е бил съдебен заседател по две от тях - №№ 78/22г. и 49/21г. Процесуалното му качество по по-рано образуваното дело не сред изброените в чл.29, ал.1 от НПК пречки за участието му. Няма основание да се счита за предубеден или заинтересован, тъй като доказателствените материали по двете дела са различни, не съществува зависимост и предметна връзка между тях. Към момента, когато е поискан отвода, по НОХД № 49/21г. все още не е била постановена присъда, поради което няма как да възникне съмнение че съдебният заседател е бил с изградена негативна нагласа към П.. Видно от приложения протокол, при избора на И. е спазен принципът на случайно разпределение. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 104 от 13.02.2023г. по ВНОХД № 385/2022г. по описа на Варненския апелативен съд Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.