Ключови фрази

4


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 201

гр.София, 17.05.2022 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 674 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Ю. и Н. Б., чрез процесуалният им представител адв. С., срещу определение № 15/18.01.2022 г. по в.т.д. № 327/2020 г. на Апелативен съд Велико Т., с което е оставена без уважение молба вх. № 5450/18.10.2021 г. за възстановяване на срок.

Жалбоподателите заявяват оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и молят то да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго такова, с което се възстанови срокът за подаване на касационна жалба срещу решение № 213/12.08.2021 г. по същото в.т.д. № 327/2020 г. Излагат съображения, че поради вирусно заболяване на процесуалния им представител и последвала карантина не са могли да осъществят контакт с него, за да бъде подготвена касационна жалба. Заявяват несъгласие с довода на съда, че за периода 23.08.2021 г. – 13.09.2021 г. упълномощеният от тях адвокат е могъл да подготви и депозира тази жалба. Изтъкват, че и преди 13.09.2021 г. той е бил неразположен и се е „самолекувал“. Считат за неправилни мотивите на Апелативен съд Велико Т., че жалбата е могло да бъде подготвена и преди изтичане на едномесечния срок за депозирането ѝ, тъй като съдът не може да определя по-кратък срок от законоустановения. Отделно, релевират доводи за наличие на здравословни увреждания и намалена трудоспособност на адвокат С. – 100% по отношение на зрението му, съобразно решение на ТЕЛК, постановено преди 30 години.

Препис от жалбата не се връчва.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

От материалите по делото се установява, че по в. т. д. № 327/2020 г. е било постановено решение № 213/12.08.2021 г. Същото е било съобщено на въззиваемите /жалбоподатели в настоящото производство/ на 23.08.2021 г. На 18.10.2021 г. техният процесуален представител адвокат С. е подал молба вх. № 5450 за възстановяване пропуснатия срок за подаване на касационна жалба срещу решението поради настъпило внезапно влошаване на здравословно му състояние и постъпване в болнично заведение. Към молбата са били приложени болнични листове и служебна бележка за постъпването му в болница. От доказателствата се установява още, че първият ден, в който адвокат С. е бил диагностициран с вирусно заболяване, е 13.09.2021 г. В последствие в УМБАЛ „К.“ АД, където е бил хоспитализиран, е уточнен генезисът на вируса, а именно COVID-19.

С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд Велико Т. е счел подадената от Н. и Н. Б. молба с правно основание чл. 64 ГПК за неоснователна. Приел е, че действително по отношение на адвокат С. са настъпили непредвидени обстоятелства, но те не са били налице през целия релевантен период. Ето защо, съдът е приел, че тези обстоятелства не са достатъчни, за да обосноват основателност на направеното искане. При добросъвестна организация и своевременни действия, правото на касационно обжалване на страните, представлявани от адвокат С., е могло да бъде реализирано и в рамките на трите седмици, предхождащи влошаване на здравословното му състояние, или в периода 23.08. - 13.09.2021 г. Формирал е извод, че наличието на непредвидено обстоятелство е могло да бъде преодоляно.

При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд В. определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Изложените от апелативния състав мотиви могат да бъдат споделени. Те са в съгласие с формираната практика на ВКС, обективирана в определение № 356/30.10.2014 г. по ч. гр. д. № 4506/2014 г. на II ГО и определение № 39/27.03.2014 г. на III ГО, която се споделя изцяло от настоящия състав. С цитираните определения е прието, че особено непредвидено обстоятелство може да бъде внезапно заболяване, злополука, природно бедствие и др., поради което страната не е била в състояние да извърши процесуалното действие. Това препятствие трябва да не е краткотрайно и да продължава почти през целия период на течение на срока, съответно да бъде единствената причина за пропускането му. Действително, от установените по делото факти, сочещи влошаване здравословното състояние на ангажирания от страните адвокат С., може да се направи извод, че пречката за депозиране на касационна жалба е била налице едва десет дни от общо едномесечния законоустановен срок. Адвокат С. е могъл да предприеме необходимите процесуални действия в периода 23.08.2021 г. – 13.09.2021 г., който съдържа 21 дни. Особеното непредвидено обстоятелство е било преодолимо.

Частната жалба се явява неоснователна, поради което атакуваното определение трябва да бъде потвърдено.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :


ПОТВЪРЖДАВА определение № 15/18.01.2022 г. по в.ч.т.д. № 327/2020 г. на Апелативен съд Велико Т..

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.