Р Е Ш Е Н И Е № 276 София, 21 юни 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 765/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по направено искане от осъдения Б. Д. Б. с основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство по нохд № 572/2011год. на Районен съд-Варна, отмяна на постановената по него присъда № 533 от 08.12.2011 год. и на решение № 76 от 16.03.2012 год. по внохд № 91/2012 год. на Варненския окръжен съд, с което тя е потвърдена. С искането се оспорва приетото за установено авторство на деянието от осъдения като се излага довода, че изграденото вътрешно убеждение на съда в тази насока не е основано на всестранно, пълно и обективно изследване на всички доказателства по делото. Твърди се, че неоснователно въззивният съд не се е произнесъл по направено доказателствено искане от страна на осъдения и с това е ограничено правото му на защита и че недопустимо е разпитано като свидетел лице, участвало в наказателното производство в друго процесуално качество. Осъденият иска отмяна на постановените съдебни актове по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Пред настоящия съдебен състав искането се поддържа от осъдения по изложените в него основания и доводи като при условията на алтернативност служебно назначеният му защитник моли за намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, а по същество и за основателно, макар и не по сочените от осъдения доводи, а поради следното: С присъда № 533 от 08.12.2011 год. по нохд № 572/2011 год. Варненският районен съд е признал подсъдимия Б. Д. Б. за виновен в това, че на 04.12.2010 год. в [населено място], при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 2232.90/две хиляди двеста тридесет и два и 0.90/лв. от владението на Р. А. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от определеното наказание времето, през което подсъдимият е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, произнесъл се е и по предявения от граждански ищец иск за причинените му от деянието имуществени вреди като го е уважил изцяло, ведно със законните последици. Подсъдимият останал недоволен от присъдата и по негова въззивна жалба е образувано внохд № 91/2012 год. на Варненския окръжен съд. След разглеждането й, въззивният състав е постановил решение, с чийто диспозитив е потвърдил присъда по друго дело- № 410/04.10.2011 год. по нохд № 3881/2011 год. на Варненския районен съд, а не по обжалвана пред него присъда, макар, че в мотивите на постановения съдебен акт да се излагат доводи за неоснователност на жалбата на Б. срещу нея. Съществуващото противоречие в решението между съобразителната и диспозитивната му част не е от естество да породи правни последици на влязъл в сила и неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 346, т 2 и чл. 412, ал. 2, т.1 НПК/, защото фактически липсва произнасяне по въззивната жалба на Б., с което да се финализира наказателното производство. В случая е неприложим и предвидения в чл. 414, ал. 1 от НПК инструментариум за тълкуване, понеже поначало няма постановен спрямо Б. въззивен съдебен акт, който да поражда затруднения и съмнения при изпълнението му. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, от категорията на „абсолютните” и приравнено с това по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.т. 1 и 2 от НПК, налагащо безусловна отмяна на въззивния съдебен акт, тъй като с него са ограничени процесуалните права на осъдения Б., гарантирани му от чл. 55 от НПК и по-конкретно да осъществи правото си на жалба срещу първоинстанционния съдебен акт и да получи убедителен отговор по нея от следващата съдебна инстанция. Всичко изложено налага отмяна по реда на възобновяването на решение № 76 от 16.03.2012 год. постановено по внохд № 91/2012 год. на Варненския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд за разглеждане и законосъобразното му решаване. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 3, т.т.1 и 2 НПК, съставът на трето наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд 91/2012 год. на Варненския окръжен съд като отменява постановеното по него решение № 76 от 16.03.2012 год. и връща делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд за отстраняване на допуснатото нарушение и законосъобразното му решаване. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: