1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 942 [населено място], 30.12.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2164 /2014 г. по описа на съда, приема за установено следното: Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. Д., от А. Н. Д. и М. Ж. Д., двамата от [населено място] срещу определение №576 от 24.03.2014г., постановено по ч.т.дело № 327/2014г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на адв. В. К. – Б. , като процесуален представител на касатора срещу определение №14/21.01.2014г. по т.дело № 613/2013г. на Пловдивския окръжен съд. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за правна необоснованост. Жалбоподателите, считат за неправилни изводите на съда за недопустимост на отрицателния установителен иск, тъй като в исковата молба се твърдят положителни факти, свързани с погасяване на вземането на ответното дружество спрямо главния длъжник, което погасяване изключва задължението им, които отговарят по образуваното срещу главния длъжник изпълнително дело, като трети лица, дали имоти за обезпечение на чуждо задължение. Въпреки отхвърлителния диспозитив на арбитражното решение, спрямо касаторите като поръчители по договора за заем, с уважаване на иска по отношение на дружеството [фирма], се създава привидност за задължение на тримата, което се реализира в изпълнителното производство. В изложението на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване формулират три процесуалноправни въпроса, при допълнителните критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от адв. Д. М., заявява становище за недопускане на обжалваното определение до касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От формулираните три процесуални въпроса от значение за изхода на делото е първия въпрос, конкретизиран на основание т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС във връзка с изложените в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК доводи, е тази за определяне на правната квалификация на иска от съда при нередовна искова молба, поради което касационното обжалване ще следва да бъде допуснато при допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение № 194 т.дело № 363/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и т.4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Определението е неправилно, по следните съображения: В исковата молба ищците са твърдяли, че с подписване на споразумение от 7.07.2011г. между [фирма], Строителна фирма А. -21” ЕООД и [фирма] е новирано задължението на [фирма] по договор за заем №198/4.05.2010г. / по който ищците са поръчители и са обезпечили задължението на това дружество към заемодателя [фирма] със свои недв. имоти/, като изменят длъжника [фирма] и размера на задължението по договора, след извършено прихващане. Налице е погасяване на главницата по договора за заем и акцесорното вземане – задължението за неустойка. Ищците не са дали съгласие при новиране на задължението да отговарят с имуществото си, но въпреки това те са привлечени по изп.дело № 20138210400718 по описа на ЧСИ като трети задължени лица да отговарят за сумата от 58 088.20 лв. главница по договор за заем №198 от 4.05.2010г. и за сумата от 107 328.20 лв. неустойка. С оглед на така изложените факти искат от съда да бъде признато по отношение на [фирма]/ взискател по изп. дело/ , че не дължат сумите, поради погасяване на главницата по договора чрез новирането й със споразумение за прехвърляне на вземане и задължение, с което се е погасило и акцесорното вземане за неустойка по договора за заем, както и да бъде отменен нот.акт за учредяване на договорна ипотека. Пловдивският окръжен съд е прекратил производството по делото по съображения, че предявените от ищците отрицателни установителни искове срещу взискателя по изпълнителното производство са недопустими, поради липсата на правен интерес. Ищците не са страна по договора за заем, но са обвързани от арбитражното решение, с което е уважен искът на заемодателя / ответник/ срещу заемателя по договора за заем. Ищците имат правен интерес от предявяване на иск за оспорване на действителността на договора за ипотека или иск за установяване погасяване на задължението от длъжника по договора за заем, което обезпечават, поради плащане или настъпване на друг правопогасяващ факт, водещ до същия резултат, каквото изискване поставя чл.179 ЗЗД за да бъде заличена ипотеката.. Целта на ищците е заличаване на договорната ипотека и тя определя пътя на тяхната защита и допустимостта на иска. Пловдивският апелативен съд е потвърди определението на първоинстанционния съд, като е приел, че с определение № 1519/20.08.2013г. съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищците да я уточнят именно във връзка с петитума. Пловдивският окръжен съд правилно е възприел целта, която искат да постигнат ищците с предявяването на установителен иск. Съдът служебно следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски следва да даде на ищеца ясни и точни указания за отстраняването им, което произтича от разпоредбата на чл.129 ГПК. В нарушение на тази процесуална норма, Пловдивският окръжен съд не е дал указания на ищците за отстраняване на несъответствието на обстоятелствената част и петитум на иска. Този пропуск не е констатиран от Пловдивския апелативен съд. Дадените с определение №1519/20.20.2013г. от първоинстанционния съд указания се отнасят до иска за отмяна на нот.акт за учредяване на договорната ипотека, поради което неправилен е извода на въззивната инстанция, че ищецът не е отстранил нередовността на исковата молба, като конкретизира петитума на установителния иск. Заявеният от ищците петитум не съответства на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, че ищците не отговарят с имуществото си, поради погасяване на дълга по договора за заем след новацията, което е задължавало съдът на основание чл.129 ГПК да остави без движение исковата молба и укаже на ищците да приведе пититума на иска си съобразно твърдяните факти и обстоятелства. Предвид изложеното определението на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение на окръжния съд ще следва да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на процесуални действия по чл.129 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение №576 от 24.03.2014г., постановено по ч.гр.дело № 327/2014г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение, първи състав и потвърденото с него определение № 147/21.01.2014г. по т.дело № 613/2013г. на Пловдивския окръжен съд. Връща делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: