Р Е Ш Е Н И Е

№ 146

София, 18.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №137 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№11219/02.08.2018г., подадена от Л. С. Т., С. Р. Т., М. Р. Т. и А. Р. Т., чрез процесуалния им представител адв.Ц. П. И. от АК-Стара Загора, срещу решение №I-48, постановено от Бургаския окръжен съд на 21.06.2018г. по в.гр.д.№646/2018г., с което въззивният съд след отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта относно определените квоти на страните в допуснатия до делба съсобствен вследствие наследяване от общия им наследодател Р. С. Т. /починал на 01.01.2015г./ недвижим имот – апартамент в [населено място] с площ от 74.84кв.м., с идентификатор ...., ведно с избено помещение от 5/50кв.м. и 7.6285% ид.части от общите части на сградата, построена в имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] е постановил делбата да бъде извършена при квоти по 1/6 идеална част за всеки един от съделителите Л. С. Т., С. Р. Т., М. Р. Т., А. Р. Т., Р. Р. С. и П. Р. С..
С определение №301/12.06.2019г., постановено по настоящето дело, касационно обжалване на решение №I-48, постановено от Бургаския окръжен съд на 21.06.2018г. по в.гр.д.№646/2018г. е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по подадената от Л. С. Т. касацонна жалба, по въпроса налице ли е окончателно прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите /фактическа раздяла/, което е основание за оборване на законовата презумпция за наличие на съпружеска имуществена общност досежно възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, при условие, че са налице доказателства за извършване на съвместни разпоредителни действия на съпрузите в периода до неговата смърт, включително в периода на придобиване на имота. Подадената от С. Р. Т., М. Р. Т. и А. Р. Т. касационна жалба е оставена без разглеждане като недопустима – подадена при липса на правен интерес от обжалване на въззивното решение.
Касаторът Л. С. Т. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен счита извода на въззивния съд, че имотът, предмет на делбата, макар и закупен по време на брака ѝ с наследодателя Р. Т., е негова индивидуална собственост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това имотът бъде допуснат до делба при квоти 7/12 идеални части за нея и по 1/12 идеална част за всяко едно от децата на наследодателя. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Р. С. и П. Р. С., чрез процесуалния си представител адв.Р. К., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на разноски на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Л. С. Т. е предявила иск за делба на находящия се в [населено място] недвижим имот с твърдението, че правото на собственост е придобито на 18.04.2002г. от Р. С. Т., починал на 01.01.2015г., по време на техния брак, поради което поддържа, че делбата следва да бъде допусната при квоти 7/12 идеални части за нея и по 1/12 за останалите съделители – деца на починалия Р. С. Т..
В подадения отговор на исковата молба съделителите Р. Р. С. и П. Р. С. са оспорили претендирания от Л. С. Т. дял в съсобствеността с твърдението, че имотът в [населено място] е придобит от наследодателя Р. С. Т. по време на фактическата му раздяла с Л. С. Т., т.е. че не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а като лично имущество на наследодателя. Поддържат, че Л. С. Т. и Р. С. Т. са били във фактическа раздяла от 1995г. и от тогава всеки от тях е имал отделно домакинство и напълно самостоятелен живот.
Между страните не съществува спор, че са наследници на Р. Т., починал на 01.01.2015г., както и че Л. С. е негова преживяла съпруга, а останалите съделители – негови деца. Не съществува спор също така, че процесният апартамент е придобит на името на Р. Т. през 2002г. /н.а.№127/2002г./ по време на брака му с Л. С. Т. чрез договор за покупко-продажба.
Спорен е въпросът дали процесният апартамент е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и съответно е принадлежал общо на Р. Т. и Л. С. Т. или е представлявал лично имущество на наследодателя като придобит по време на фактическа раздяла, евентуално като придобит с лични средства на наследодателя.
Постановявайки обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че трайна е фактическата раздяла, която е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, както и че придобитото по време на брака от единия съпруг имущество се изключва от кръга на съпружеската имуществена общност когато е придобито по време на настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла между съпрузите, тъй като в този случай бракът съществува формално и имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. Прието е, че при наличие на подобен спор, съдът, въз основа на доказателствата по делото, следва да прецени дали са налице всички положителни и отрицателни елементи от състава на фактическата раздяла, а именно дали е трайна, окончателна, продължителна, прекъснати ли са всички емоционални, духовни и икономически отношения между съпрузите, придобиването на имота не е с общи усилия за нуждите и благополучието на семейството.
В конкретния случай въззивният съд е приел, че Р. С. Т. и Л. С. Т. не са живели заедно от 1995г. и оттогава не поддържат икономически отношения, нямат общо домакинство, всеки води напълно самостоятелен живот. С оглед на това е прието, че процесният имот е лична собственост на наследодателя, независимо, че е закупен по време на брака му с Л. С. Т. – придобит е на негово име по време на настъпила няколко години преди това окончателна фактическа раздяла и без по делото да е установено, бившата му съпруга има някакъв принос при неговото придобиване. Прието е, че тези обстоятелства обосновават извод, че презумпцията по чл.21, ал.3 СК следва да се счита оборена и СИО не би могла да възникне.
Посочено е, че наличието на трайна фактическа раздяла се установява на първо място от представения по делото препис от искова молба за прекратяване на брака по гр.д.№42653/2014г. по описа на СРС, Трето ГО, 80 състав, с която наследодателят Р. Т. е заявил, че е във фактическа раздяла със съпругата си повече от 20 години, нямат общо домакинство и всеки води напълно самостоятелен живот, както и че е напуснал семейното жилище в [населено място]. Прието е, че тези изявления кореспондират с показанията на разпитаните по делото свидетели Ч. и Б., като е взето предвид, че според св.Ч. след фактическата раздяла наследодателят се е установил да живее и работи в [населено място], където първоначално живеел на квартира и като събрал пари, купил апартамента /през 2002г./ и тъй като не споменавал, че преди това е живял в София и е семеен, св.Ч. разпознава като негово семейство малолетните Р. и П. и майка им. Взето е предвид, че според св.Б. преди да почине Р. е живял повече от 6-7 години на семейни начала с Б., с която имат две деца – П. и Р. и че е във фактическа раздяла със съпругата си повече от 25 години.
Посочено е, че тези показания не се опровергават от показанията на свидетелите Г. и А., които са заявили, че Р. починал при жена си в София, тъй като последните години не бил добре, като дори св.Г. е заявил, че съпрузите са били известно време разделени.
Взето е предвид също така, че по делото не се установява Л. Т. да е имала какъвто и да е принос за закупуването на апартамента в [населено място] нито дори да го е посещавала приживе на Р..
Изложени са съображения, че след като през 1995г. съпрузите са разделили домакинството и всеки е заживял сам за себе си, без да имат никакви финансови взаимоотношения помежду си, това не означава, че съпрузите въобще не са се виждали през годините и не са поддържали контакти във връзка с обща собственост, която са притежавали /доколкото разпореждането с такава не е било възможно без съпругата/.
С оглед данните по делото /справка от Службата по вписванията – [населено място] за извършвани съвместно от Р. Т. и Л. Т. разпоредителни сделки с общо имущество на 14.06.1999г., 25.10.1999г. 01.09.2000г. и 30.03.2010г., както и за учредена на 28.12.1999г. в полза на кредитодателя Н. П. П. договорна ипотека върху апартамент №...., находящ се в[жк], [жилищен адрес] при учредяването на която като задължени лица са посочени и двамата съпрузи, по поставения въпрос налице ли е окончателно прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между съпрузите /фактическа раздяла/, което е основание за оборване на законовата презумпция за наличие на съпружеска имуществена общност досежно възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака, при условие, че са налице доказателства за извършване на съвместни разпоредителни действия на съпрузите в периода до неговата смърт, включително в периода на придобиване на имота, настоящият състав приема следното:
Поемането на общо задължение по договор за кредит и обезпечаването му с ипотека съвместно от двамата съпрузи върху техен общ имот и съвместно извършване в същия период на разпоредителни сделки с общо имущество сочи на наличие на икономически връзки помежду им. И доколкото фактическата раздяла може да се приеме за трайна само когато е довела до прекъсване на всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите, то в подобна хипотеза не може да се приеме, че е налице такава фактическа раздяла, при която да се приеме, че определено имущество е лична собственост само на съпруга, на чието име е придобито. При наличието на такива данни страната, която твърди, че икономически връзки между съпрузите не са съществували, следва да установи конкретната причина за извършването на тези действия и по-специално, че действията са били извършвани по необходимост, по причина, че подобни съвместни действия са били наложителни само и единствено поради факта на съпритежаване на ипотекираното, респективно съвместно разпореденото имущество.
В случая доказателства, че посочените по-горе действия на разпореждане с общо имущество са били извършвани съвместно от Р. Т. и Л. Т. само по причина, че са били наложителни с оглед съпритежаване на разпореденото имущество, по делото не са представени. Не са представени и доказателства за причината, поради която при ипотекирането на общия на съпрузите имот като задължени лица са посочени и двамата съпрузи и по-специално не е установено задължението да е било поето за личните нужди на всеки един от тях, а не за общи нужди на семейството.
Неправилно също така въззивният съд е основал извода си за настъпила през 1995г. фактическа раздяла на фактическите твърдения, съдържащи се в подадената през 2014г. от Р. Т. искова молба за прекратяване на брака, доколкото същите като изявления на едната от страните в производството по гр.д.№42653/2014г. не съставляват признание на неизгоден за тази страна факт, поради което и не могат да се приемат за доказателства за неговото установяване.
Неправилно също така въззивният съд е приел, че наличието на трайна и окончателна фактическа раздяла между Р. Т. и Л. Т. е установено от показанията на св.В. Б.. Този свидетел е заявил, че познава Р. Т. от 2014г. и има информация за релевантните факти от самия него, т.е. свидетелят няма преки и непосредствени впечатления за момента на настъпване на фактическата раздяла, както и че към 2002г. такава раздяла вече е била настъпила.
От показанията на св.Н. Ч. пък не би могъл да се направи категоричен извод за настъпила трайна и окончателна фактическа раздяла към 18.04.2002г. /датата, на която З. В. Д. и И. И. П. са продали на Р. С. Т. процесния апартамент/. Действително според казаното от този свидетел, Р. Т. постоянно живеел в С., бил на квартира и събирал пари, за да купи процесния апартамент, като сега там живее Б. Х. У. с двете им деца. Прекъсването на всички духовни, икономически и физически връзки между Р. Т. и съпругата му Л. Т. от показанията на този свидетел обаче не се установява, докато според св.Г. Г., съсед на Т. в [населено място], Л. и Р. били разделени едва в последните години, но Р. починал при нея и тя го гледала преди и след тази раздяла, в какъвто смисъл и показанията на св.С. А..
По така изложените съображения следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в [населено място], е придобито от Р. Т. и Л. Т. в режим на съпружеска имуществена общност, която е прекратена със смъртта на Р. Т., като съгласно чл.28 СК 1/2 ид.част от това право принадлежи на преживялата съпруга Л. Т. като неин дял от прекратената съпружеска имуществена общност. Останалата ½ идеална част от правото на собственост като наследствено имущество, останало след смъртта на Р. Т., се разпределя според правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН по равно между преживялата съпруга Л. Т. и децата на наследодателя, а именно С. Р. Т., М. Р. Т., А. Р. Т., Р. Р. С. и П. Р. С..
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като за Л. Т. бъде определена квота в размер на 7/12 идеални части, а за С. Р. Т., М. Р. Т., А. Р. Т., Р. Р. С. и П. Р. С. по 1/12 идеална част от допуснатия до делба апартамент, находящ се в [населено място].
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №I-48, постановено от Бургаския окръжен съд на 21.06.2018г. по в.гр.д.№646/2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ ПРАВАТА на съделителите Л. С. Т., С. Р. Т., М. Р. Т., А. Р. Т., Р. Р. С. и П. Р. С. в съсобствеността върху допуснатия до делба апартамент, находящ се в [населено място], с площ от 74.84кв.м., с идентификатор ...., с административен адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] както следва:
7/12 идеални части за Л. С. Т.;
1/12 идеална част за С. Р. Т.;
1/12 идеална част за М. Р. Т.;
1/12 идеална част за А. Р. Т.;
1/12 идеална част за Р. Р. С.;
1/12 идеална част за П. Р. С..
ОСЪЖДА Р. Р. С. и П. Р. С., представлявани от своята майка и законен представител Б. Х. У., да заплатят на Л. С. Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 72.49лв. /седемдесет и два лева и 49ст./, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: