Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 03.12.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на … осемнадесети ноември…… две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ……ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА …… и на прокурора …КАЛИН СОФИЯНСКИ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 572 .. по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби частния обвинител З. П. Я. и на подсъдимите Ж. И. Т. и Й. Н. Я. срещу решение № 218/ 07.02.2020 г. по внохд № 247/2019 г. на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда № 224/ 18.07.2019 г. по нохд № 1/2019 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбите на подсъдимите се твърдят нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като се отправя искане за оправдаването им, алтернативно- за намаляване на наложените наказания. С жалбата на частния обвинител се отправя искане за определяне на наказанията по реда на чл. 54 от НК, които да се търпят при първоначален „строг“ режим. В съдебно заседание подсъдимите и техните защитници поддържат подадените жалби и молят да бъдат уважени. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Частният обвинител не се явява и не взема становище по жалбите. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъдата на Бургаския окръжен съд подсъдимите са признати за виновни в това, че на 07.05.2017 г., в съучастие като извършители отвлекли лице, ненавършило 18 годишна възраст- 16 годишния З. Я. и на основание чл. 142 ал.2 т.2 и т.3, вр. чл.20 ал.2 от НК са осъдени както следва: подс. Я. на девет години лишаване от свобода, а подс. Т. на осем години лишаване от свобода. Признати са за виновни и в това, че на същата дата в съучастие като извършители принудили Я. да извърши нещо противно на волята си, като употребили за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 143 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК са осъдени съотв. Я. на три години лишаване от свобода и Т. на две години и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23 ал.1 от НК съдът определил общи наказания на подсъдимите- на подс. Я. от девет години лишаване от свобода и на подс. Т. от осем години лишаване от свобода, които да търпят при първоначален „строг“ режим. Бургаският апелативен съд изменил присъдата с атакуваното решение като: прекралифицирал престъплението по чл. 143 ал.1 от НК в довършен опит по чл. 18 ал.1 от НК, на осн. чл. 55 от НК намалил наказанията за престъплението по чл. 142 ал.2 от НК и общо определените наказания по чл. 23 от НК – за подс. Я. на четири години лишаване от свобода и за подс. Т. на три години и шест месеца лишаване от свобода. Изменил присъдата в частта, касаеща първоначалния режим за изтърпяване на наказанията, като определил „общ“ режим. Потвърдил присъдата в останалата й част. По жалбите на подсъдимите. В жалбите са развити оплаквания за пороци в доказателствена дейност на решаващите съдилища, които водят до съмнение в изводите относно авторството на инкриминираните деяния. Твърди се, че приетите за установени фактически положения са резултат от кредитиране на показанията на свидетелите на обвинението, като са пренебрегнати показанията на свидетелите- очевидци. Оспорва се приетия механизъм на отвличането, който според адв. С., защитник на подс. Я., е обективно неосъществим. Защитата на подс. Т. оспорва достоверността на показанията на пострадалия, които счита за противоречиви по отношение на основните факти от предмета на доказване. Върховният касационен съд намира, че оплакванията в жалбата, макар и да са формулирани като такива в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, всъщност касаят обосноваността на въззивния съдебен акт, която не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция няма правомощия да контролира вътрешното убеждение на решаващия съд относно приетите факти, а следи единствено дали те са изяснени при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. При извършената в тази насока проверка, касационният състав не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на съдебния акт. Бургаският апелативен съд е направил необходимото за разкриване на обективната истина, като е подложил събраните доказателства на внимателна и пълна проверка. Анализирал е поотделно и във взаимовръзка всички гласни доказателствени източници и след съпоставката им с писмените доказателства и експертните заключения е изложил убедителни съображения защо приема за безспорно установени фактите, както са изяснени и от първоинстанционния съд. Фактическите изводи на съда не са изградени на база на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни от тях за сметка на други. Съдът е отговорил на направените от защитата възражения по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт, които отново се навеждат и в касационната жалба. Внимателният прочит на въззивните мотиви разкрива, че съдът е констатирал вътрешните противоречия в показанията на част от свидетелите, дадени в различните фази на наказателния процес, както и противоречията между показанията на двете групи свидетели- подкрепящите версията на подсъдимите и подкрепящите разказа на пострадалия относно развилите се събития в инкриминирания ден. Убедително е защитил заключението си за недостоверност на обясненията на касаторите и показанията на свидетеля Н. В., мотивирал е подробно защо кредитира с доверие показанията на св. Й.П.Г., дадени в разпита му пред съдия на ДП, а не тези, депозирани по време на съдебното следствие, анализирал е показанията и на неговия дядо- св. Й.К. Г.. Очертал е приетия механизъм на отвличането на база показанията на пострадалия и е обосновал защо не приема версията за доброволното и без насилие влизане на Я. в лекия автомобил, която е лансирана от двамата подсъдими. Съдът е отхвърлил заявеното от подсъдимите, че не са упражнили насилие върху пострадалия, за да признае, че е откраднал дебитната карта, мотивирайки се с последователните показания на Я., подкрепени от заключението на вещото лице по СМЕ, от показанията на св. Н., Ж., Б., Ж. и косвено от заключението на техническата експертиза. Несъгласието на защитата с решението на съда да не кредитира част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимите не е основание за извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът има право да цени едни доказателствени източници и да отхвърли други, като е изпълнил задължението си да изложи съображения за това. Изводът за безспорна установеност на деянията и тяхното авторство е изведен при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл.14 от НПК, а съдебните мотиви са в съответствие с нормата на чл. 339 ал.2 от НПК. Липсва основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. При така установените фактически положения въззивният съд правилно е приложил материалния закон. В жалбите липсват доводи по правото, различни от вече обсъдените възражения за недоказаност на деянията и тяхното авторство. Изложените във въззивните мотиви правни аргументи са подробни и убедителни, споделят се от настоящия състав и не е необходимо да се повтарят. Липсва основание за оправдаване на касаторите. Върховният касационен съд намира, че наложените от Бургаския апелативен наказания на двамата подсъдими не са явно несправедливи. В жалбата на подсъдимия Т. липсват доводи по касационното основание, а в съдебно заседание защитникът излага общи съображения за несъответствие на санкцията с обществената опасност на подзащитния му, изтъквайки законосъобразното му процесуално поведение. В допълнението към жалбата на подс. Я. защитата мотивира тезата, че той е реабилитиран по право и е неосъждан, както и че не се е укривал по време на наказателния процес. Бургаският апелативен съд подробно е мотивирал решението си да индивидуализира наказанията на подсъдимите при основанието по чл. 55 ал.1 от НК. Отчел е в тяхна полза значително по-ниската степен на обществена опасност на деянието по чл. 142 ал.2 т.2 и т.3 от НК, обсъждайки механизма на осъществяването му, интензитета на упражнената физическа сила, незначителните вредни последици, степента на участието им в изпълнителното деяние. Съобразил е данните за личността на касаторите, като в тяхна полза е отчетена трудовата им заетост и чистото съдебно минало на подс. Т.. Всички тези обстоятелства са поставени в основата на решението за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което касационният състав не споделя тезата, че дори и след редукцията на наказанията по законовия текст те отново се явяват несправедливи по размер. Лишени от законово основание са доводите на адв. С., че подс. Я. е реабилитиран по право и следва да бъде третиран като неосъждан. Този подсъдим е осъждан два пъти- с влязла в сила присъда на 09.07.2010 г. на пробация за срок от 8 месеца и със споразумение от 08.04.2011 г. на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с три годишен изпитателен срок. Горното сочи, че реабилитация по право не е настъпила за второто осъждане / по арг. от чл.86 ал.2 от НК/, той не е реабилитиран по съдебен ред, нито са изтекли сроковете по чл. 88а от НК. Жалбата на частния обвинител З. Я. също е неоснователна. Единственият довод в подкрепа на искането за увеличаване на наказанията е, че двама пълнолетни лица са извършили престъпление срещу едно дете. Това обстоятелство обаче е част от правната квалификация на престъплението и не може да се отчита повторно при индивидуализацията на наказанието. Както вече бе посочено, Върховният касационен съд приема, че определените от съда наказания на подсъдимите не са явно несправедливи, а посочените в чл. 348 ал.5 от НПК критерии не са налице. Като взе предвид горните съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 218/ 07.02.2020 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 247/2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: