Р Е Ш Е Н И Е № 346 С. 14.12.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3625 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ц. против въззивно решение № 1305 от 26.02.2013г. по в.гр.д. № 963/13г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ -123-70 от 16.10.12г. по гр.д. № 17214 по описа за 2012г. на Районен съд София, като вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. С определение № 977 от 2.10.2013г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпрос, касаещ съдържанието на едностранното писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325 ал.1 т.1 от КТ – допустимо ли е то да съдържа условие, мотив или уговорка или следва да е ясно и еднозначно, така че от него да може да се изведе по категоричен начин недвусмисленото желание на лицето за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните по него, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 183 от 21.12.11г.по гр.д.№ 565/10г.на ІІІ г.о.и с № 400 от 13.05.10г.по гр.д.№1109/09г.на ІVг.о.на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба и желае тя да бъде уважена. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750лв., съобразно представен списък, придружен с договор за правна защита и съдействие. Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата, като желае въззивния акт да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение в размер на 500лв. и прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : К. /ищец в производството/, след като е възстановен със съдебно решение на заеманата от него длъжност „главен инспектор” в Митница С., е бил допуснат да се яви на работа на 9.06.2008г. На 20.06.2008г.е уведомен / с писмо изх.№ 3159/, че длъжността, която заема по трудово правоотношение е определена за заемане на служебно правоотношение. Считано от 25.06.2008г. до 22.12.2011г. му е било разрешено ползването на отпуск /до 19.12.08г.- платен, а след това неплатен/. След като се е явил на работа, на 23.12.2011г., е подал заявление за преназначаване, за да изпълнява длъжността си по служебно правоотношение. Отговор по тази молба не е получил, като не се спори, че е продължил ежедневно се явя в Митница Столична,където с подпис е удостоверявал присъствието си. На 6.02.2012г. е подал ново заявление /вече по образец/ за назначаване на длъжността „главен инспектор” в Митница С. по служебно правоотношение. На 9.02.2012г. /по негово твърдение заради настояване на работодателя/ е подал две молби за прекратяване на трудовото му правоотношение - едната на основание чл.327 ал.1 т.9 от КТ /постъпване на държавна служба/, а втората - на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ /по взаимно съгласие на страните, изразено писмено/. И в двете молби изрично е заявил, че ги подава „във връзка с подадено заявление от 6.02.2012г.за преминаване на държавна служба” и „пред вид обстоятелството, че длъжността „главен инспектор”, е определена законово за заемане по служебно правоотношение”. Работодателят е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ /взаимно съгласие/, считано от 13.02.2012г. При тези факти, за да отхвърли предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, въззивният съд е приел, че са спазени изискванията на чл.325 т.1 от КТ. Съдържащото се в писмената молба уточнение, че съгласието е дадено „във връзка с подадено заявление от 6.02.2012г.за пре-минаване на държавна служба” съдът е възприел не като условие за даване на съгласието на молителя, а като мотив, присъщ на всеки волеви акт. Този извод на въззивния съд е в противоречие с горецитираните решения с № 183 от 21.12.11г.по гр.д.№ 565/10г.на ІІІ г.о.и с № 400 от 13.05.10г.по гр.д.№1109/09г.на ІVг.о.на ВКС, съгласно които взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато напълно и точно съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор. По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване следва да се посочи следното: Фактическият състав по чл.325 ал.1 т.1 от КТ изисква всяка една от страните да направи ясно, категорично и безусловно писмено изявление за прекратяване на договора. Прекратяването настъпва в момента на съвпадане на двете волеизявления, като издаването на акта за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Под „съвпадане” се има пред вид волята на насрещните страни да е с едно и също съдържание. При разминаване в съдържанието на двете волеизявления или при изразяване на съгласие под условие, не е налице взаимно съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая – ищецът двукратно е заявил желанието си да продължи да изпълнява длъжността си по служебно правоотношение, като последно такава молба е подал на 6.02.2012г. В последващите /след три дена, на 9.02.12г./ молби, той не е изразил ясно, категорично и безусловно желание за прекратяване на трудовото правоотношение. Акцентът, който е поставил, посочвайки,че подава молбите„във връзка с подадено заявление от 6.02.2012г.за преминаване на държавна служба” и „пред вид обстоятелството, че длъжността „главен инспектор”, е определена законово за заемане по служебно правоотношение”, не е на волята му окончателно да се прекрати правоотношението му с работодателя, а на желанието му да се прекрати трудовото правоотношение, за да се създаде служебно. Заради това и с оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, при наличните данни, изводът на въззивният съд за законосъобразност на извършеното уволнение на основание чл.325 т.1 от КТ е неправилен. Работодателят е следвало да прекрати трудовото правоотношение е чл.325 т.12 от КТ - поради определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение, но не и по чл.325 т.1 от КТ, защото наличните доказателства не сочат наличие на ясно изразена воля на служителя в този смисъл. Неправилният акт следва да бъде отменен, а въпросът разрешен по същество с уважаване на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Развития от ответната страна доводи, че заявлението за преназначаване по образец е подадено от ищеца след изтичане на приклузивния срок, броим от възстановяването му е ирелевантен, защото касае друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение /по чл.325 т.12 от КТ, каквото настоящето не е/. Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основание за уважаване на обусловения иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, като ищеца следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор” в Митница С.. Относно акцесорния иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, след като съобрази направената констатация по трудовата книжка на ищеца, че след датата на прекратяване на трудовото му правоотношение /13.02.12г./ няма отбелязвания да е постъпил на работа при същия или друг работодател и съгласно удостовереното в приетата като доказателство справка от 3.09.12г. на НАП ТД С., че след 13.02.12г. към 3.09.12г. няма данни за подадено уведомление по чл.62 от КТ и регистриран друг трудов договор, настоящият съдебен състав намира, че иска следва да бъде уважен за периода 11.02.12г.-11.08.12г. в претендирания размер от 2 520лв. /6 х 598лв., колкото е последното получено брутно трудово възнаграждение за месец 01.12г./. С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл.78 ал.1 от ГПК касаторът има право да му бъдат присъдени доказаните като направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая са 750лв. С оглед направеното на основание чл.78 ал.5 от ГПК от противната страна възражение за прекомерност и определения съгласно т.16 и т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г.на ОСГТК на ВКС минимален размер на адвокатско възнаграждение по трудови дела от 150лв., като съобрази средната фактическа и правна сложност на настоящето дело, инстанцията и вида на производството, във връзка с което са направени, настоящият съдебен състав намира, че от установената като реално заплатената сума от 750лв. следва се присъдят 500лв. В тежест на ответната страна са следващите се държавни такси. С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1305 от 26.02.2013г. по в.гр.д. № 963/13г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТМЕНЯ уволнението на Р. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ж.к.”Надежда ІІІ-та част” бл.33 вх.”Б” ет.5 ап.36, извършено със Заповед № 900 от 10.02.2012г.на директора на Агенция „Митници” на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ „по взаимно съгласие на страните” и го ПРИЗНАВА за незаконно. ВЪЗСТАНОВЯВА Р. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ж.к.”Надежда ІІІ-та част” бл.33 вх.”Б” ет.5 ап.36 на заеманата преди уволнението длъжност „главен инспектор” в Митница С.. ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: [населено място] [улица], представлявана от нейния директор да заплати на Р. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ж.к.”Надежда ІІІ-та част” бл.33 вх.”Б” ет.5 ап.36 сумата от 2 520лв./ две хиляди петстотин и двадесет лева/, обезщетение за шест месечния период от 11.02.12г.-11.08.12г., през който е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 5.04.12г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 500лв. / петстотин лева/ за адвокатско въз-награждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част. ОСЪЖДА Агенция „Митници”, да заплати по сметка на В. сумата от 120лв. / сто и двадесет лева/ държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.