О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 330 С., 08.05.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1476 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 426/22.ІІ.2013 г. на [фирма]-С. /по-нататък [фирма]/, подадена против определение № 16 на Софийския окръжен съд, ГК, от 24.І.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 53/2013 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция срещу определение № 4/27.ХІІ.2012 г. на съдията по вписванията при Районен съд-гр. Е. П.: за отказ да бъде отбелязано в нотариалните книги на Служба по вписванията при РС-гр. Е. П. на „пристъпване към изпълнение” /по смисъла на чл. 32, ал. 3 от закона за особените залози/ върху заложеното търговско предприятие на [фирма] /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], чиито активи включват и два негови недвижими имота. Единственото оплакване на банката частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, задължаващ съдията по вписванията при РС-Елин Пелин да извърши вписване на заявеното от [фирма] пристъпване към изпълнение „по отношение на недвижимите имоти”, включени в търговското предприятие на [фирма] – С.. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кредитната институция обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Софийският ОС се е произнесъл по противоречиво решаваният от съдилищата материалноправен въпрос: дали подлежи на вписване в книгата по чл. 33, б. „д” П. пристъпването към изпълнение върху заложено търговско предприятие /като съвкупност от права, задължения и фактически отношения/: „предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗОЗ-във вр. чл. 21, ал. 2 и 3 от същия закон и при наличие на общата възможност по чл. 22а П. за вписване в имотния регистър на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие”. Същият въпрос бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК /щом атакуваното определение на Софийския ОС не е било съобщавано на банката настоящ частен касатор/ и подадена от надлежна страна в частното въззивното пр-во пред Софийския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] - С. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Релевираният от банката частен касатор материалноправен въпрос е от значение не само за изхода по конкретното дело, но и за точното прилагане на закона /чл. 31 ЗОЗ във вр. чл. 3, ал. 2 ЗКИР/, както и за развитието на правото. Това разбиране следва от липсата на съдебна практика по въпроса дали „пристъпването към изпълнение” по смисъла на ЗОЗ, когато е насочено върху заложено търговско предприятие, включващо в активите си конкретни недвижими имоти, представлява отделно обстоятелство, респ. „действие”, което следва да бъде вписано не само в Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието, но и в имотния регистър. От една страна, разпоредбата на чл. 22а, ал. 2 П. предвижда, че правилата на чл.чл. 8 и 9 от този Правилник следва да се прилагат „съответно” и при вписване на залог върху търговско предприятие по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, което се извършва по разпореждане на съдията по вписванията в чиито район се намира недвижимият имот, включен в активите на заложеното търговско предприятие. От друга страна, съгласно чл. 31 ЗОЗ, правилата за публичност на регистъра и на регистърното производство се прилагат „съответно”, когато в друг регистър се вписват обстоятелства по този закон и, на трето място, според текста на чл. 3, ал. 2 ЗКИР, в имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, възбраните и ипотеките върху тях, както „и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване”. Налице е следователно законова непълнота досежно това следва ли в имотния регистър буквално да се възпроизвеждат всички подлежащи на вписване действия и обстоятелства, които са предмет на вписване в Централния регистър на особените залози в хипотеза, когато такъв залог е бил учреден върху търговско предприятие, включващо в активите си конкретни недвижими имоти. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Ноторно е, че предназначението на имотния регистър е да даде информация на третите добросъвестни лица с какви тежести въобще е обременен даден недвижим имот: освен евентуално наложените върху него възбрани и/или ипотеки, характер на такава несъмнено би имал и вписаният в Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието залог върху търговско предприятие, в активите на което се включват конкретни недвижими имоти /арг. чл. 22а, ал. 1 П./. От гледище на правната симетрия – като тълкувателен способ, приложим и в материята на особените залози, на действието „пристъпване към изпълнение” съответства „изоставяне на изпълнението”. Изрично разпоредбите на чл. 13 и чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на особените залози към м-во на правосъдието предвиждат, че във формата на отделни образци на заявление (съответно с номера 5 и 7) следва да се посочват подлежащите на вписване обстоятелства относно пристъпването към изпълнение и относно изоставянето на изпълнението по реда на специалния ЗОЗ. За тези две противоположни по насоченост юридически действия, подлежащи на вписване в Централния регистър на особените залози, не съществува конкретна законова повеля да бъдат отразени и в имотния регистър – по партидата на конкретните недвижими имоти, включени в активите на заложено по реда на ЗОЗ търговско предприятие. От значение за публичността на имотния регистър би била евентуална последваща продажба на същото търговско предприятие като съвкупност от права /вкл. върху въпросните недвижими имоти/, задължения и фактически отношения. Но самото пристъпване към изпълнение, както и възможността последното да бъде изоставено, не се отразяват върху заварения статус на съответния недвижим имот в имотния регистър. В заключение, неоснователна е тезата на банката частен касатор за съществуване на „обща възможност” по чл. 22а, П. за вписване в имотния регистър „на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие”, тъй като вписването на обстоятелство, което не подлежи на вписване в този регистър е нищожно и не поражда действие, вкл. и предвид липса на компетентност за извършването му от органа, оправомощен да води имотния регистър, а и третите лица не са длъжни да правят проверка във всички възможни регистри. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 16 на Софийския ОС, ГК, 3-и с-в, от 24.І.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 53/2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2