Р Е Ш Е Н И Е № 39 град София, 02.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 545/ 2010 година Производството е образувано по протест на А. прокуратура- София против въззивно решение № 160 от 20.05.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 46/ 2010г. на Софийския апелативен съд. В протеста се правят доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон- касационни основания по чл.348, ал.1 ,т.1 и 2 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Подсъдимият намира протеста за неоснователен и иска решението да се остави в сила. Гражданските ищци не се явяват и не вземат становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Софийският апелативен съд с решение № 160 от 20.05.2010г. по в.н.о.х.д.№ 46/2010г. е потвърдил присъда № 14 от 21.07.2008г. постановена по н.о.х.д.№ 5228/2005г. по описа на Софийски градски съд, НО, 23 състав. С присъдата подсъдимите Р. В. И. и В. Т. Й. са били признати за невиновни за това, че на 28.03.2005г.в[населено място], ж.к.”Л.” бл.306, вх.А, в съучастие, като съизвършители са повредили чрез взрив имущество на обща стойност 2852лв., собственост на различни граждани, като взрива е представлявал опасност за живота на А. Д., Л. Л., С. К. и Д. Ц. и са последвали значителни вреди на обща стойност 3907лв., поради което и на основание чл.304 от НПК са оправдани по обвинението за извършено престъпление по чл. 333 пр.1 и 2 вр. чл.330, ал.3 пр.1 вр. ал.2 т.1 и ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК.Предявените граждански искове са оставени без уважение. Съображенията, изложени в касационния протест са за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата.Твърди се, че „разобличаващите подсъдимите доказателства не са оценени пълно, всестранно и обективно, съгласно изискванията на чл.14 от НПК” и с това е нарушено правото на прокуратурата да поддържа и докаже обвинението.Твърди се още, че в отменително решение на състав на Върховния касационен съд са дадени задължителни указания, които не били изпълнени при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция. Възраженията са неоснователни.При повторното разглеждане на делото от въззивния съд не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, мотивите са изготвени в съответствие с изискванията на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, изпълнени са всички указания на състава на ВКС, дадени с отменителното решение от 18.01.2010г. по н.д.№ 603/2009г.Твърдяната в касационнния протест неправилна оценка на доказателствата, която била и причина за неправилното приложение на материалния закон, по същество не обосновава наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, а касае обосноваността на съдебния акт, която е извън пределите, които касационната инстанция може да проверява. Когато съдът е събрал всички възможни доказателства, подложил ги е на задълбочен анализ и то не поотделно, а в тяхната съвкупност, и е изложил подробни съображения въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактите, включени в предмета на доказване е некоректно да бъде обвиняван в игнориране на доказателства, които категорично установявали участието на подсъдимия в инкриминираното деяние.Събраните по делото доказателства са противоречиви и то по основния въпрос- авторството, което е налагало и много внимателна преценка на доказателствата.В изпълнение на това си задължение правилно съдът е образувал три групи доказателства, след което е взел отношение всяка една от тях изяснява ли въпроса за авторството.Изводите на съда, относно доказателствата, от които може да се направи извод дали участието на подсъдимия е доказано по несъмнен начин, изцяло се споделят от настоящия състав.Те са резултат на обективно, всестранно и в пълнота изследване на всички обстоятелства по делото, като не е допуснато игнориране, изопачаване или превратно тълкуване, поради което и не са допуснати нарушения на чл.14 и чл.107 от НПК.Обосновано съдът е приел за доказани реализирания взрив пред жилището на анонимни свидетели №№ 1 е 2 , взривното вещество, което е било използвано, времето и мястото на задържане на подсъдимия, резултатите от проведените огледи на лекия автомобил и дрехите, както и наличието на евентуален мотив подсъдимият и починалия В. Й. да имат отношение към него.По отношение на възможността обаче именно те да са автори на деянието са събрани множество доказателства, които правилно са приети за обективни, непораждащи никакво съмнение относно достоверността им, поради което и изключват възможността взривът да е предизвикан от подсъдимия.Възражението, че свидетелите, които установяват местонахождението на подсъдимия по времето на взрива са близки, следователно необективни, не може да бъде споделено.От първия разпит на тези свидетели до последния в съдебното заседание те са обясняват както от кога се познават с подсъдимия, така и къде са били вечерта.В техните показания не може да се открият различия по съществените въпроси и основно били ли са заедно с подсъдимия , кои заведения са посещавали и кога са се разделили.Изяснено е и на какво се дължи различието в часа на регистрация на подсъдимия в хотела и отразеното в документа за платена нощувка и това различие съответства на съобщеното от свид.И..По делото няма убедителни доказателства, които да сочат, че тази свидетелка е в близки отношения с подсъдимия и по тази причина всъщност лъжесвидетелства.Тя не е единствената, която установява, че подсъдимият е бил във Варна, поради което и не са налице никакви основания за съмнения в нейните показания.От значение при преценката дали да се приемат за достоверни обясненията на подсъдимия, както е сторил и въззивният съд настоящия състав намира и обстоятелството, че след задържането му подсъдимият посочвайки, че не е автор на взрива е поискал за потвърждаване , че се е намирал във Варна да бъдат иззети охранителните камери от обектите, които той е посещавал.Въпреки доказаното по делото наличие на такива камери както на бензиностанцията, така и в дискотеката, записите не са били иззети и този факт буди недоумение, тъй като изяснено е, че към онзи момент записите не са били унищожени.А от тях несъмнено би могло да се установи вярно ли е или не твърдението на подсъдимия, свидетелите и писмените доказателства, установяващи местонахождението му в[населено място]. Поради изложените съображения и по изцяло споделените на въззивния съд такива, настоящият състав намира, че при постановяване на оправдателната присъда не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, които да дават основание за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 20.05.2010г. постановено по в.н.о.х.д.№ 46/ 2010г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: