Р Е Ш Е Н И Е № 190 гр. София, 26.07.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесети юни двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 20/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. [фирма], [населено място] е подало касационна жалба срещу решение № 206 от 02.10.2012 г. по гр. дело № 275/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав. Ответниците Ф. Е. М., Е. Ф. М. и М. Ф. М. не са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. [фирма], [населено място] не е взело становище по чл. 287, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ о./, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното въззивно решение състав на Старозагорски окръжен съд е отменил решение № 212 от 12.04.2012 г. по гр. дело № 247/2012 г. на Казанлъшки районен съд и е постановил решение, с което е уважил предявените от Ф. Е. М., Е. Ф. М. и М. Ф. М. против [фирма], [населено място] искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на загиналата при трудова злополука Ш. Ю. М. в размер на 20000 лв. за първия ищец и по 10000 лв. за втората и третия ищци, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 21.03.2009 г. до окончателното изплащане на същите суми, като са присъдени разноски и държавна такса. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че [фирма], [населено място] и Ш. Ю. М. към момента на смъртта на последната са били в трудово правоотношение, както и че претърпяната злополука има характера на трудова, а ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на Ш. Ю. М., настъпила в резултат на злополуката. Съдът е приел освен това, че Ш. Ю. М. не е допуснала груба небрежност, предпоставяща приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. С определение № 300 от 11.03.2013 г. на ВКС, ГК, състав на ІІІ о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по следния правен въпрос: „Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за неимуществени вреди при трудова злополука и без да посочи, как се извършва приспадането на платеното застрахователно обезщетение”. ВКС в настоящият си състав по цитирания въпрос споделя практиката, формирана в решение № 725 от 12.01.2011 г. по гр. дело № 403/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и в решение № 191 от 18.03.2010 г. по гр. дело № 824/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Съгласно разрешенията приети в цитираната съдебна практика при доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 200 КТ, съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приспадне от него платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение, установено със съответните писмени доказателства. С оглед на това тълкуване на чл. 200, ал. 1 КТ по поставения въпрос трябва да се даде следния отговор: При доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, съдът трябва да определели размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт на работника поотделно на всеки от ищците, негови наследници, от което да приспадне платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение, установено със съответните писмени доказателства. Прихващането на дължимото обезщетение с размера на получените суми по сключения договор за застраховане на работника е и в съответствие с принципа на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетението е равностойно на действителните вреди. Предвид така възприетите правни разрешения по съществото на касационната жалба ВКС в настоящия си състав приема следното: Въззивното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. За да приеме, че е налице фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ въззивният съд е обосновал следните изводи за доказаност на обстоятелствата, релевиращи отговорността на ответника по претенциите: Ш. М. е работила при ответника по трудово правоотношение от 2004 г. до 21.03.2009 г.; на 21.03.2009 г. след приключване на работната смяна от 05.00 ч. до 13.30 ч. същата е тръгнала към автогарата в [населено място], за да се прибере в [населено място], където е било постоянното й местоживеене; по пътя за автогарата докато е пресичала железопътния прелез за пешеходци М. е била блъсната от товарен влак, което е причинило смъртта й; с разпореждане № 59/01.04.2009 г. на НОИ – РУ „Социално осигуряване”, [населено място] декларираната от осигурителя - [фирма], [населено място] злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО; ищците са наследници на починалата работничка – Ф. М. е съпруг, Е. М., дъщеря и М. М., син; не е налице груба небрежност от страна на Ш. М.; ищците са понесли и понасят болки и страдания във връзка със загубата на своята наследодателка. От мотивите на въззивното решение е видно, че окръжният съд е присъдил обезщетения, без да изложи съображения, какъв размер на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде определен за всеки ищец преди приспадане на застрахователното обезщетение и с оглед на какви обстоятелства приема, че този размер съответства на критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и без да обоснове по всяко обезщетение за всеки от ищците, каква сума от застрахователното обезщетение приспада, за да присъди дължимите обезщетения по предявените искове. По тази начин въззивният съд е процедирал в противоречие с правните разрешения, приети в задължителната съдебна практика, включително цитираните решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, с което е постановил решение в противоречие със задължителната съдебна практика, не е мотивирал съображения за размера на всяко от присъдените обезщетения, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на изводите и нарушение на материалния закон – основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. Решението в тази част, с която са уважени исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, ведно със законните лихви върху присъдените суми, както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищците и държавна такса следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд при друг състав. По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 206 от 02.10.2012 г. по гр. дело № 275/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, втори граждански състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от Ф. Е. М., Е. Ф. М. и М. Ф. М. искове против [фирма], [населено място] по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за Ф. Е. М. в размер на 20000 лв., за Е. Ф. М. и за М. Ф. М., за всеки от тях в размер на по 10000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 21.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Ф. Е. М., Е. Ф. М. и М. Ф. М. сумата 1100 лв. разноски по делото, а по сметка на Окръжен съд, [населено място] 800 лв. държавна такса. ВРЪЩА делото в отменената част на Старозагорски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е постановено при участието на трето лице [фирма], [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: