Р Е Ш Е Н И Е № 343 гр. София, 09.11.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 795/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от адв.Н. Б. – защитник на подсъдимия В. М. В. срещу решение № 17 от 23.01.2015 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 3-ти състав, постановено по ВНОХД № 859/2014 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на адв.Б. са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени твърдения за незаконосъобразност на постановеното от въззивния съд решение, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата при постановяването му и за явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитника на подсъдимия въззивната инстанция е допуснала особено съществено процесуално нарушение, тъй като формално е изпълнила задълженията си по чл.314 от НПК, а не е проверила изцяло правилността на първоинстанционната присъда. Вместо това е възприела безкритично отразената в нея фактическа обстановка, тъй като е направила едностранна преценка на доказателствените източници и тяхното доказателствено съдържание. В резултат на това, според жалбоподателя е потвърдена присъда, която е постановена в нарушение на разпоредбата на чл.304 от НПК, тъй като авторството на инкриминираните по делото деяния не е установено по категоричен и несъмнен начин, а вътрешното убеждение на магистратите е основано на предположения. По-нататък в жалбата на адв.Б. се излагат доводи за процесуални нарушения в процеса на допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, извършени от двете инстанции по същество. Атакуваните съдебни актове според защитника са постановени въз основа на косвени доказателства, като в нарушение на чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК е отказано събиране на доказателства, оневиняващи подсъдимия, а събраните такива са били игнорирани. Направените от него доказателствени искания били неоснователно отхвърлени от въззивния съд, независимо че били насочени към проверка законосъобразността на процеса на събиране на доказателства и попълване доказателствените празноти. Във връзка с това възражение се оспорва идентичността на приобщеното към делото веществено доказателство /ловна пушка „M. K. 100 micron 12 KR.“/, поради неизписване на фабричния номер и останалите надписи върху оръжието, както и поради липса на регистрационен картон и подписи на поемни лица. На следващо място оплакването от отказа на въззивния съд да назначи допълнителна комплексна физикохимическа и балистична експертиза се свързва с нарушение правото на защита на подсъдимия, тъй като е осуетена възможността да се изясни действителната връзка между иззетите от обитаваните от него места /дома и вилата на семейството му/ гилзи и оръжието, с което е извършено престъплението. Все във връзка с твърденията за нарушение процеса на оценка на доказателствата, е и възражението срещу кредитиране показанията на свидетеля Н. П.. То се основава от една страна на близките родствени връзки със семейството на пострадалия, а от друга – на късния момент /след 9 месеца/, в който за първи път е посочил подсъдимия като лице, свързано с обсъжданото престъпление. Отказът на апелативния съд да събере допълнителни гласни доказателства с характер на контролни такива по отношение показанията на основния свидетел по делото, е окачествен в жалбата на защитника като признак за предварително формирано вътрешно убеждение, обусловило едностранното и превратно тълкуване на доказателствата и неглижиране задължението за тяхната задълбочена проверка. Въз основа на изложените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, се твърди недоказаност на авторството и на престъплението по чл.339 от НК, което се обосновава с незаконосъобразното възлагане, изготвяне и приемане на експертизите, касаещи изследване на веществените доказателства по делото. Най-сетне оплакване в жалбата на защитника се прави и срещу вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия В.. Твърди се, че с оглед тежкото му здравословно състояние, надлежно установено по делото, изтърпяването на определеното му наказание „лишаване от свобода“ при „строг“ режим ще му се отрази изключитлно неблагоприятно. Въз основа на изложените доводи, от адв.Б. към ВКС се отправят искания в условията на алтернативност за оправдаване на подсъдимия В. и отхвърляне на предявените срещу него граждански искове или за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ и определяне на по-лек режим за изтърпяването му. В съдебното заседание на ВКС подсъдимият В. и защитникът му адв.Б. поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея и отправят същите искания. От частните обвинители П. В. и С. В., редовно призовани, се явява С. В., като чрез повереника си адв.М. оспорва жалбата и моли същата да не бъде уважена, а решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакуваното въззивно решение на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 16 от 08.04.2014 г., постановена по НОХД № 204/2013 г., Пернишкият окръжен съд е признал подсъдимия В. М. В. за виновен в това, че на 09.09.2012 г. в гр.Т., обл.П. умишлено е умъртвил другиго – С. С. В., поради което и на основание чл.115 от НК го осъдил на 13 /тринадесет/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при „строг“ режим в затвор, а по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 от НК за това деянието да е извършено по начин и със средство, опасно за живота на мнозина, го оправдал. С присъдата си ПОС е осъдил подсъдимия В. да заплати в полза на С. П. В. и П. П. В. сумите от по 110 000 /сто и десет хиляди/ лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за причинените им с деянието по чл.115 от НК неимуществени вреди, като в частта над 110 000 лв. до пълния им предявен размер от 150 000 лв., гражданските искове са били отхвърлени като неоснователни и недоказани. Със същата присъда В. М. В. е признат за виновен и в това, че на 09.09.2012 г. в [населено място] е държал огнестрелно оръжие /двуцевна пушка „C.“ модел ...., калибър 12, с № ....../ без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339 ал.1 от НК го осъдил на 3 /три/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.3 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип, а за това да е държал огнестрелното оръжие в период извън 09.09.2012 г., го оправдал. На основание чл.23 ал.1 от НК ОС Перник е определил едно общо, най-тежко наказание на подсъдимия В., а именно 13 /тринадесет/ години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, като последните възложил в тежест на подсъдимия В.. По жалба от защитника на подсъдимия – адв.М., е било образувано ВНОХД № 859/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, който с решение № 17 от 23.01.2015 г. на основание чл.337 ал.1 т.1 и ал.3 от НПК изменил присъдата на Пернишкия окръжен съд, като намалил размера на наложеното на подсъдимия В. М. В. наказание за престъплението по чл.115 от НК от 13 /тринадесет/ години „лишаване от свобода“ на 8 /осем/ години „лишаване от свобода“. Изменил присъдата и в частта относно определеното общо наказание на основание чл.23 ал.1 от НК, като определил същото на 8 /осем/ години „лишаване от свобода“. С решението си САС, НО, 3 състав осъдил подсъдимия В. да заплати държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 8800 лв. В останалата й част присъдата на ПОС била потвърдена. Касационната жалба на защитника на подсъдимия В. - адв.Б. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна. Основните възражения, отправените срещу въззивното решение по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на САС, въз основа на които са формирани изводите за наличие на обективните и субективни елементи на престъпленията по чл.115 от НК и по чл.339 ал.1 от НК, довели до осъждането на подсъдимия В. и по двете обвинения. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от жалбоподателя теза за неустановеност на авторството на инкриминираните деяния и тяхната несъставомерност по повдигнатите обвинения, мотивирана със съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането, анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт. С оглед отправеното от адв.Б. към настоящата инстанция искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия В., същият на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. Такива правомощия на касационната инстанция самият процесуален закон не допуска. В него е изключена компетентността на ВКС да прави собствена оценка на достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Контролът, който ВКС осъществява в касационното производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не са изведени като самостоятелни касационни основния за проверка на въззивния съдебен акт. ВКС е имал възможност многократно и последователно да изтъква в решенията си, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело. В светлината на изтъкнатите принципни постановки ВКС обсъди възраженията на подсъдимия В. и защитника му единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираните му деяния. Приетите за установени от инстанциите по същество фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Основните доводи, изложени в касационната жалба срещу въззивното решение се свеждат до оплакванията, че изводите си съдът е направил въз основа на доказателства, които не са приобщени по надлежния процесуален ред. Като такова се сочи вещественото доказателство ловна пушка „M. K. 100 micron 12 KR.“, тъй като не била идентифицирана с всичките си надписи и фабричния й номер, а освен това не била придружена с регистрационен картон и подписи на поемните лица. В тази връзка са и възраженията, свързани с назначаване на експертизите, касаещи изследване на това веществено доказателство, както и връзката му с останалите ВД, представляващи боеприпаси, иззети от обитавани от подсъдимия места и части от боеприпаси, иззети по време на огледите на местопрестъплението. Твърди се, че липсата на надлежен акт на разследващия орган за назначаване на някои от експертизите, както и липсата на подписи на вещите лица върху постановленията, с които им се възлага изготвянето на съответните експертни заключения, изключва възможността резултатите от тях да бъдат ценени от съдебните инстанции при решаване на делото по същество. Сочи се още, че отказът да се назначи допълнителна КСФХБЕ е попречило да се изясни връзката между инкриминираната ловна пушка като оръжие на престъплението и иззетите гилзи от обитаваните от подсъдимия места. Тези доводи са били изложени и в производството пред въззивната инстанция, като защитникът на подсъдимия В. ги преповтаря и пред ВКС, съзнавайки че в атакуваното въззивно решение им е даден подробен отговор /вж. касационната жалба на адв.Б./. Нито едно от поставените на вниманието на въззивния съд оплаквания срещу присъдата на ОС Перник не е било пренебрегнато. От залегналите в мотивите на решението съображения е видно, че отделните възражения са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като ясно и недвусмислено са посочени основанията, съобразно които всяко от тях е преценено като неоснователно. С оглед на това касационната инстанция счита, че изложената от състава на САС аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл.339 ал.2 от НПК. При тези констатации относно процесуалната дейност на въззивната инстанция, релевираните в касационната жалба претенции за неправилно установяване фактологията на деянията разкриват единствено субективното несъгласие на подсъдимия с осъждането му, което не представлява касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. Касационната инстанция не споделя залегналите в жалбите възражения срещу начина на идентификация на вещественото доказателство – ловна пушка „M. K. 100 micron 12 KR.“. На страници 6 и 7 от решението на въззивния съд са изложени подробни аргументи в техен отговор, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо да ги преповтаря, а единствено да ги допълни. Не противоречи на процесуалния закон изводът, че направеното пълно описание на всички надписи върху инкриминираната пушка и фабричния й номер в заключението на балистичната експертиза може да се цени като надлежно експертно действие. За да има същото процесуална стойност, необходимо е да е проведено по правилата на НПК – експертизата да бъде назначена с надлежен акт на разследващия орган, включително с положени подписи от вещите лица върху постановлението, с което им е възложена задачата. Тези изисквания съставът на ВКС намира че са спазени. Видно от постановлението за назначаване на експертиза от 13.09.2012 г. /л.26 т.3 от ДП/ разследващият орган е поставил всички въпроси, изискващи специални знания в областта на физиката, химията и криминалистиката, като е възложил изготвянето на заключението на НИКК – МВР. С оглед различната насоченост на задачите и сложността да се изготви единно заключение, ръководството на учреждението, на което е възложена експертизата, е преценило, че следва да се изготвят отделни такива съобразно спецификата на задачите. Поради това вместо една комплексна експертиза, са изготвени: балистична /л.30-42, т.3 от ДП/, физикохимическа /л.46-48 т.3 от ДП/, дактилоскопна /л.52-59, т.3 от ДП/, морфологична /л.62-67 от ДП/ и ДНК експертиза /л.70-72, т.3 от ДП/, като всяка една от тях в заключението си е посочила като основание постановлението за назначаване на експертиза от 13.09.2012 г. по ДП № 147/12 г. по описа на ОДМВР [населено място]. Освен че намира тези експертизи за надлежно назначени, макар и с едно постановление на разследващия орган, настоящият състав намира, че не е допуснато и нарушението, сочено от защитата, изразяващо се в липсата на подписи на вещите лица върху акта, с който им се възлагат експертните задачи. Внимателният поглед в материалите от том 3 на ДП № 147/2012 г. по описа на ОД на МВР гр.Перник показва, че постановлението за назначаване на експертизата е приложено в два идентични екземпляра на л.26 и л.28, като върху първия от тях са поставени подписите на вещите лица, изготвили цитираните отделни експертизи в отговор на поставените задачи именно в това постановление на разследващия орган. Съобразно тези данни, касационната инстанция намира оплакванията на касатора, свързани с ненадлежно приобщаване на веществените доказателства и за незаконосъобразно назначаване на експертизите свързани с тях, за неоснователни и счита, че следва да ги остави без уважение. Не съответства на доказателствените източници по делото и твърдението в жалбата на адв.Б., че след изземването на вещественото доказателство ловна пушка „M. K. 100 micron 12 KR.“ , същото не е било надлежно приобщено – липсвал регистрационен картон, нямало и подписи на поемните лица. От протокола за оглед на местопроизшествие, проведен на 13.09.2012 г. /л.63 т.2 от ДП/ се установява, че след откриване на пушката, същата е била огледана, проверена за наличие на боеприпаси, от нея са били иззети от експерт одорологични следи, след което е била надлежно опакована с положени подписи от поемните лица. Тези обстоятелства са описани в цитирания огледен протокол, също подписан от поемните лица без възражения за съдържанието му и за начина на провеждане на процесуално-следственото действие. Надлежното опаковане и регистрация на обсъжданото веществено доказателство, включително и наличието на подписи на поемните лица се установява и от заключението на извършената ДНК експертиза /л.70 – 72, т.3 отДП/, в което е посочено, че ВД е получено по следния начин: „Обект № 1 Ловна пушка, опакована в хартия и с етикети с надпис: M. K. 100 micron KR. – надцевка с дървен приклад и ложа и кожен ремък, с прикрепено към цевите фенерче тип „лазерче“ и втори, че е иззета в гориста местност, [населено място] при оглед на 13.09.2012 г., с подписи на експерт и две поемни лица“. Обстоятелството, че в заключенията на останалите експертизи, изготвени от НИКК – МВР не се съдържа подобно описание, се дължи на поредността на тяхното извършване, установимо от коректно отразения период на провежданите изследвания по всяка една от тях. А поредността на отделните експертизи несъмнено е съобразена с характера на изследванията, които е било необходимо да се извършат и необходимостта от запазване на различните по естеството си следи по вещественото доказателство. Предвид последното, обяснимо е защо тъкмо по ДНК експертизата е било необходимо изследванията да се проведат най-напред и защо по нея пушката е била представена във вида, в който е била опакована и надлежно обозначена след изземването й при огледа на местопроизшествие, включително с подписите на поемните лица. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира оплакванията на защитата за допуснати процесуални нарушения при приобщаване на веществените доказателства по делото за неоснователни, поради което счита, че следва да ги остави без уважение. Като законосъобразен касационната инстанция намира и отказа на въззивния съд да назначи допълнителна комплексна физикохимическа и балистична експертиза, чрез която да се установи връзката между иззетите от обитаваните от подсъдимия В. места /дома и вилата на семейството му/ гилзи и оръжието, с което е извършено престъплението по чл.115 от НК. Във връзка с това оплакване, на първо място следва да се отбележи, че съдебните инстанции по същество нямат задължение да допускат доказателствени материали за установяване на факти и обстоятелства, за които вече са събрани доказателства. Съдът е обвързан от задължение за събиране на доказателства, единствено ако това се налага за разкриване на обективната истина. Когато обстоятелствата, за които е искано приобщаване на нови доказателствени източници са били изяснени, отказът на съда да ги допусне е израз на законосъобразния подход при допускането и събирането на доказателствени материали, предотвратяващ прекомерното и ненужно разрастване на дейността по осъществяване на предмета на доказване, без да се пренебрегва задължението за пълноценно разкриване на обективната истина. В конкретния случай искането на защитника на подсъдимия за установяване кои от иззетите ловни гилзи са изстреляни с процесното оръжие е било удовлетворено чрез изготвената по делото балистична експертиза, която е дала достатъчно категоричен отговор на този въпрос, включително и кои от изследваните гилзи от коя от двете цеви на ловна пушка, описана в обект № 5 на експертизата като „M. K. 100 micron 12 KR.“ /определена в заключението на експертите като „двуцевна ловна пушка „C.“, мод. ..... кал.12, с № ...., с вертикално разположение на цевите“/, са били изстреляни. За проверка на тезата, предлагана от защитата за това, че всички ловни патрони са с еднакъв химически състав на взривното вещество и с еднакви части, че се изготвят по един и същ начин и че е възможно опаковката им да се използва многократно, не е било необходимо назначаване на допълнителна комплексна физикохимическа и балистична експертиза. В подкрепа на същата в хода на първоинстанционното съдебно следствие са били поставени въпроси към вещото лице, изготвило физикохимичните експертизи, на които е бил даден положителен отговор. Това сочи, че подсъдимият е имал възможност да изложи защитната си теза и да упражни правото си тя да бъде надлежно проверена. Ето защо оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на подсъдимия чрез отказ да се назначи допълнителна КСФХБЕ, е несъстоятелно. Касационният съдебен състав не споделя и довода, че с отказа си да допусне до разпит посочен от защитата свидетел, показанията на който да се ползват като източник на контролни доказателства за проверка достоверността на показанията на св.Н. П., въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на правилата за събиране и проверка на доказателствата. Този отказ защитата е окачествила като израз на предварително формирано вътрешно убеждение, затвърдено с едностранна и превратна оценка на доказателствата при неглижиране на задължението същите да бъдат проверени задълбочено. Предложеният извод за начина, по който въззивният съд е осъществил доказателствената си дейност, категорично не може да бъде възприет. Исканите от защитата контролни доказателства /източник на които е следвало да бъдат показанията на Е. Л./ правилно са оценени от САС като производни, поради което отказът му да замени с тях първичните такива /съдържащи се в показанията на св.Н. П./, е в пълно съответствие с правилата на процесуалния закон. Що се отнася до достоверността на възпроизведените от св.П. факти, относими към авторството на деянието, то същите са подложени на задълбочен анализ от въззивния съд не само с оглед вътрешната си непротиворечивост, но и в съотношението им с останалите доказателствени източници. Крайното становище за това, че възпроизведените от този свидетел доказателства са част от единна верига косвени доказателства, които допълвайки се взаимно водят до единствения възможен извод за авторството на инкриминираните престъпления в лицето на подсъдимия В., се основава на пълна, всестранна и обективна оценка на цялостната доказателствена съвкупност, осъществена съобразно изискванията на чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи още, че за да дискредитира показанията на св.П., защитата некоректно посочва като първи момент, в който той е съобщил за присъствието на подсъдимия в близост до местопрестъплението, разпитът му пред съдия 9 месеца след деянието. Такава информация свидетелят е дал далеч по-рано – около месец след убийството, но доколкото показанията, дадени на тези два разпита не са били приобщени по предвидения в чл.281 от НПК ред, законосъобразно инстанциите по фактите са кредитирали единствено тези, дадени в хода на съдебното следствие пред окръжния съд, които единствено следва да бъдат обсъждани. С оглед изложеното до тук, настоящата инстанция не констатира въззивният съд да е осъществил предубедено доказателствената си дейност, не са налице основания да бъде оспорен осъщественият от нея анализ на всички източници на доказателства, поради което изводът, че в своето единство те установяват по несъмнен начин и авторството на престъпленията – предмет на делото, и тяхната обективна и субективна съставомерност следва да бъде изцяло споделен. Най-сетне като неоснователно този състав на ВКС намери и оплакването в жалбата на адв.Б. за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В. наказание. САС е обърнал съществено внимание на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, като правилно е отчел допълнителни смекчаващи я обстоятелства. Оценката на здравословното състояние на подсъдимия е обусловила определяне на наказанието за престъплението по чл.115 от НК при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и тя се споделя от касационната инстанция. В същото време степента на обществената опасност на деянието, обстоятелството че за извършването му е осъществено и друго престъпление – това по чл.339 от НК, не оправдават допълнително смекчаване на отговорността, която подсъдимият В. следва да понесе. Правилно е определено и общото му наказание съобразно правилата на чл.23 ал.1 от НК. Този извод на настоящата инстанция относно размера на наказанието „лишаване от свобода“, което подсъдимият В. следва да изтърпи, прави безпредметно обсъждането на направеното искане за определяне по-лек първоначален режим. Като цяло определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание на подсъдимия В. изпълнява целите по чл.36 от НК и не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 23.01.2015 г., постановено по ВНОХД № 859/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.