Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 03.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 207/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Р. – С., подадена от процесуалния й представител срещу решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 2401/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.07.2009 г. по гр.д.№ 1457/2009 г. на Софийски районен съд, 64 състав. С потвърденото в обжалваната му част решение първоинстанционния съд отхвърлил предявения от касаторката срещу ЗК [фирма] с предишно наименование ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 25 000 лв., както и иска срещу делинквента К. Д. К. за заплащане на обезщетение за забава в плащането на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 19.09.2007 г. до завеждането на иска за разликата над сумата 2 823.37 лв. В касационната жалба са въведени доводи, че решението в посочената част е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците ЗК [фирма] и К. К. оспорват касационната жалба и претендират разноски по делото. С определение № 591 от 02.08.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените от касаторите доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 и сл.ГПК приема следното: С потвърденото от въззивния съд решение е прието за установено, че на 19.09.2007 г. при управлението на собствения си лек автомобил в посока от Б. към София, ищцата, родена през 1960 г., била връхлетяна от товарен автомобил непосредствено преди да навлезе в предстоящ за нея десен завой. Вследствие на удара изпаднала в шок и изгубила съзнание. Счупени били лява бедрена кост, съчетано с изкълчване, което наложило оперативно лечение с поставяне на ендопротеза и изкуствена тазобедрена става в ляво, счупване на лявата лопатка в областта на акромиалния й израстък. Лечението й в болнично заведение продължило 33 дни, а след това преминало на домашен режим. В продължение на 30 дни не й било разрешено да движи левия си крак, а през първите 2 месеца след операцията да не стъпва на посочения крайник. Лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 4 месеца, от които през първите 2 болките са били с по-интензивен характер. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза през тези два месеца се нуждаела от болногледач. Въз основа на тези доказателства е направен извод, че обезщетение в размер на 15 000 лв. е достатъчно да репарира претърпените от нея вреди, в който размер уважил иска, а за разликата до претендираните с него 25 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Предявеният от касторката срещу прекия делинквент иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава от датата на ПТП до подаване на исковата молба е отхвърлен за разликата над сумата 2 823.37 лв. до предявения му размер от 3 800 лв. Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, като препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съдебен акт е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя като предпочитан ответник по прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ за обезвреда на причинените на ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП. В отговор на изложеното в жалбата на настоящата касаторка, че размерът на присъденото й обезщетение е занижен, тъй като присъдените й суми репарират телесните увреди, преживеният страх и болки, но не е съобразено, че вследствие на травмата ищцата ще има пожизнен дефект в походката, имащ отношение както към ежедневието, така и за социалните й контакти, което ще доведе до промяна в навиците и социалното общуване, въззивният съд е посочил, че едва с въззивната жалба се претендират и бъдещи вреди, свързани с предстоящо износване и подмяна на изкуствения имплант, респ. на нови и болезнени оперативни интервенции, възможни мускулни изменения и други, без да се произнесе по наведеният довод за допуснато нарушение на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение, кореспондиращо на обема на установените от първоинстанционния съд неимуществени вреди. Касационната жалба е основателна. Освен че неправилно решаващият състав е очертал обема на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, приемайки, че „накуцването” като последица от увреждането е следвало изрично да се въведе като правопораждащ факт в исковата молба, но и неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, като е приел за относими към него обичайните размери, присъждани за аналогични по вид неимуществени вреди. Този извод не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал.3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Изложеното дава основание да се приеме, че при наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", застрахователната сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението на съда по приложението на чл.52 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II т. о., към която настоящият състав изцяло се присъединява. В противоречие с нея при определяне на паричния еквивалент на търпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд не се е съобразил с установените в § 27, ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищцата, определен към момента на увреждането да се завиши с още 5 000 лв., или общо 20 000 лева. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в отхвърлителната част, както и в частта за разноските, ВКС следва да се произнесе по същество, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. На касаторката - ищца по прекия иск по чл.226 КЗ следва да се присъдят допълнително още 10 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като втория ответник следва да й заплати на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в плащането на горната сума, считано от датата на увреждането 19.09.2007 г. до предявяването на иска в размер на 987.63 лв., предвид липсата на увеличение на иска до размера на натрупаната за този период законна лихва, възлизащ на сумата 1 556.10 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът по касация ЗК [фирма] следва да заплати на касатора направените разноски в размер на 30.00 лв., както и държавна такса в размер на 200 лв. по сметка на ВКС, а ответникът К. К. – държавна такса в размер на 31.00 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 2401/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.07.2009 г. по гр.д.№ 1457/2009 г. на Софийски районен съд, 64 състав, с което иска на С. М. Р.–С. по чл. 226, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв., а предявения иск по чл.86 ЗЗД - за разликата над сумата 2 823.37 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати на С. М. Р. – С. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ още сумата 10 000 лв./десет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2008 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 30.00 лв. ОСЪЖДА К. Д. К. от [населено място], обл.Бургаска да заплати на С. М. Р.–С. на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в плащането на сумата 10 000 лв. за периода от 19.09.2007 г. – 01.10.2008 г. в размер на 976.63 лв. ОСЪЖДА ЗК [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 200 лв. ОСЪЖДА К. Д. К. да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 19.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: