Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   N 756   София,   19.12.2008година                               В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А                Върховният  касационен  съд  на Република  България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание  на десети декември  две хиляди и осма   година    в състав:                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА при секретаря И. В. изслуша докладваното от председателя /съдия / Т. В. т.дело N 558 /2008година     Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на „А” О. , гр. С., представлявано от управителя Х. П. И. , за отмяна на влязлото в сила решение № 108 от 23.07.2007 по гр.д. № 848/2006 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав, с което е оставено в сила решение от 24.02.2006 г. по гр.д. № 1838/2004 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав. С посоченото решение „А” О. е осъдено да заплита на ЕТ”Р”, гр. Н., на основание чл.99, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и във вр. с чл. 327, ал.1 ТЗ сумата 12 520 лв., от която: 10 335 лв. главница и 2 185 лв. – лихва за забава, както и разноски в размер на 1 101 лева. Молителят счита, че е налице основание за отмяна на посоченото решение, тъй като е налице ново писмено доказателство, от съществено значение за делото. В подкрепа на твърдението е представен договор за покупко-продажба на два броя млекоохладителни вани, с нотариална заверка на подписите, сключен между И/продавач/ и М. Д. А. /купувач/ на 25.11.2003 г. Твърди се, че са продадени същите вещи, включени във фактура № 14/24.02.2003 г., вземането по която е предмет на договора за цесия от 23.08.2004 г., въз основа на който ищецът претендира свое вземане. Тъй като молителят не е страна по представеният договор за покупко-продажба, твърди, че случайно е узнал за него на 12.06.2008 г., като поддържа, че се касае за новооткрито писмено доказателство от съществено значение за изхода на делото. С молбата е представена и нотариално заверена декларация от И. В. , имаща характер на писмени свидетелски показания. Ответникът по молбата ЕТ”Р”, гр. Н., не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по релевираното основание за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави в сила първоинстанционното осъдително решение, Софийски апелативен съд е приел, че вземането на ЕТ”Р” е по силата на договор за цесия от 23.08.2004 г., имащ действие по отношение на ответното дружество –длъжник, по фактури №№14/24.02.2003 г. и 15/17.03.2002 г. , по които се дължи плащане на цената на описаните в тях движими вещи. Решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на ответника/сега молител/ за погасяване на претендираното вземане чрез предходно прихващане с насрещно вземане на ответника спрямо цедента на ищеца, като в тази насока са изложени подробни фактически и правни съображения. Прието е, че липсва достоверна дата на договора за цесия от 07.01. 2004 г., а от друга страна по делото липсват доказателства за уведомяването на цедента Е. „Д”, в качеството му на длъжник по цедираното с последния договор на ответника „А” О. вземане, както и за прехвърлянето на вземането по дълга му към „Е” ЕО. , така и за извършено от ответника – приобретател на същото, прихващане. От представеното в настоящото извънинстанционно производство писмено доказателство – договор за покупко-продажба на движими вещи, с нотариална заверка на подписите на страните по него, е видно, че преди сключването на договора за цесия от 23.08.2004 г., на който е основана исковата претенция на цесионера Е. „Р”, И. В. е продал на трето лице два броя млекоохладителни вани, на стойност общо 3 500 лева. Твърденията на молителя за идентичност на вещите с част от тези, включени във фактура № 14/24.02.2003 г., обективираща съществените елементи на договор за покупко-продажба между ЕТ”Д”/продавач/ и „А” ООД/купувач, вземането за цената по която фактура е и предмет на договора за цесия, са неоснователни. Представените в инстанционното производство писмени доказателства и новото писмено доказателство не съдържат идентифициращи белези/признаци/ на двата броя млекоохладителни вани и затова не би могъл да се направи извод, че представеният договор за покупко-продажба от 23.11.2003 г. е от значение за изхода на делото. От друга страна, в инстанционното производство по спора не са оспорени цитираните фактури, които са двустранно подписани и съставляват годни доказателства за действително получаване на продадените вещи, вкл. и процесните млекоохладителни вани. От това следва и извода, че не се касае за доказване на твърдяни от ответника факти в хода на делото, които да са останали недоказани поради обективна невъзможност за снабдяване със съответните писмени доказателства. Въз основа на тези констатации, трябва да се приеме, че посоченият договор няма характеристиката на новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК, което да е от съществено значение за изхода на спора. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдяни по време на висящността на спора, но останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства, или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. Що се касае до свидетелските показания на В. , дадени в нотариално заверена декларация, те не съставляват годно доказателствено средство и с изрично определение от съдебно заседание на 10.12.2008 г. искането за приемането им е оставено без уважение Предвид изложеното, липсват кумулативно предвидените в чл. 303, ал.1, т.1 ГПК предпоставки, поради което молбата за отмяна е неоснователна. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „А” О. , гр. С., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 108 от 23.07.2007 по гр.д. № 848/2006 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: