Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   № 248   гр. София, 25 май  2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и девета година,  в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ               ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА                                    ПАВЛИНА  ПАНОВА при  секретар  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  РУСКО  КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията  ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. № 161/2009г.     Производството е образувано по искане на осъдения Р. П. Н. за възобновяване на наказателно дело №156/2008г. на Ломски районен съд, по реда на чл.419-426НПК, регламентиращ извънреден способ за съдебен контрол. В депозираното искане се визират допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Заявената позиция се аргументира с констатирани пороци в процедурната дейност на първостепенния съд, изразяващи се в приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения от Т. П. , граждански иск, без изискуемата се легитимация за налична представителна власт. Очертават се съображения за пренебрегване на процесуалния закон от съдебната инстанция при допускане до разпит на свидетеля В, участвувал в досъдебното производство като разследващ полицай и при преценка на условията, предпоставящи провеждане на очна ставка с осъдения Светослав И. Релевират се и бланкетни оплаквания за дерогиране на императивните предписания на чл.чл.13, 14 и 107 НПК, довели до ангажиране на наказателната отговорност на Р. Н. при недоказаност на обвинението и въз основа на предположения, и обосновали ограничаване на правото му на защита. Предлага се отмяна на влезлия в сила съдебен акт от 21.11.2008 година на РС-Лом и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, от стадия на съдебното заседание. В съдебно заседание на 19.05.2009 година осъденият Н. не се явява, редовно уведомен, като законните му права и интереси се охраняват от упълномощен защитник. Договорният адвокат представя писмена защита, декларира че поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него доводи и моли за правоприлагане на чл.425, ал.1, т.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 21.11.2008 година, по НОХД№156/2008г., Районен съд-Лом е признал Р. П. Н. за виновен в това, че на 06.09.2000 година, в условията на повторност, при предварителен сговор със Светослав И. и след разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужда движима вещ - 1брой казан за варене на ракия, на стойност 522.00лева, от владението на ПК ”Наркооп”, гр. Лом, без съгласието на ръководството на ЮЛ и с намерение противозаконно да го присвои, поради което на основание чл.195 ал.1, т.3, 5 и 7, вр.чл.194, ал.1 НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Със същия съдебен акт, при съблюдаване на изискванията на чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 НК е определено общо наказание измежду наложените по НОХД№3221/07г. на Софийски РС, НОХД№156/О8 на Бургаски РС и НОХД№156/08г. на Ломски РС - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим, като на основание чл.68 ал.1 НК е приведена в изпълнение наложената на осъденото лице наказателна санкция по НОХД№202/98г. на РС-Лом-ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода. Присъдата е била предмет на инстанционна проверка и влязла в сила, след постановяване на въззивно решение от 11.02.2009 година по ВНОХД №5/2009г. на Монтански ОС, с което същата е потвърдена. Депозираното искане на осъдения Н. е допустимо за разглеждане в съдебно производство по чл.422, ал.1, т.5НПК, вр. чл.348 ал.1, т.1-3НПК, но преценено в контекста на визираните оплаквания то е неоснователно. ВКС не констатира релевираните от осъденото лице нарушения в осъществената процесуална и доказателствена дейност на контролираните в пределите на извънредната проверка съдебни инстанции, довели до неправилно приложение на материалния закон и до ангажиране на наказателната отговорност на Р. Н. , при недоказаност на обвинителната теза. Процесуалните права на осъдения Н. не са накърнени в съдебната фаза на наказателния процес, чрез приемането за съвместно разглеждане на предявения от ПК ”Наркооп”- гр. Лом граждански иск, депозиран от Т. П. , без представяне на необходимите доказателства за активна легитимация на юридическото лице. В хода на досъдебното производство разследващите органи са установили всички фактически данни, релевантни за правосубектността на пострадалата кооперация и статута на представляващия я председател Т. П. Очертаните обстоятелства са обективирани в обвинителния акт и предпоставили предявяването на гражданскоправната претенция за причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, и последващото конституиране на ПК ”Наркооп”-Лом, чрез процесуалния представител Т. П. в качеството на граждански ищец, при първоначалното разглеждане на делото. В съдебно заседание на 30.10.2008 година, след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС, І-во н.о. не е констатирана промяна по отношение на активната легитимация на пострадалата организация и представителната власт на Т. П. , удостоверени чрез вписване в търговския регистър, поради което и първостепенният съд правилно приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск. Заявените доводи за допуснати процесуални нарушения с непрочитането му по реда на чл.276, ал.2НПК са несериозни и индицират на демонстриран прекомерен юридически формализъм. Гражданскоправната претенция е депозирана устно, с изискуемата се от закона конкретизация по отношение на характера на причинените вреди, и при лимитиране на стойността на претендираното обезщетение и датата, от която същото се дължи, като в присъствие на осъдения и неговия защитник, и след изслушване становищата на страните първостепенният съд се е произнесъл в съответствие с процесуалните предписания. Посочените ясни и точни очертания на гражданския иск по основание и размер, и липсата на съществуващи съмнения досежно приемането му за съвместно разглеждане обосновава категорично заключение, че визираният процесуален пропуск той да бъде прочетен повторно от гражданския ищец, не е от категорията на съществените и не предпоставя отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Аргументираната в направеното искане позиция за несъобразени от първостепенния съд процесуални правила на чл.118 ал.1НПК и чл.143 ал.1НПК при допускането до разпит на свидетеля Б провеждането на очна ставка с подсъдимия С не корелира на установения от наказателно-процесуалния кодекс нормативен регламент и събраните доказателствени материали. Видно от приложените към дознание №1020/2000година писмени протоколи, досъдебното производство срещу Р. Н. е водено и приключено от гл.с-т С. Г. Допуснатият и разпитан в хода на съдебното следствие полицейски служител В. Б. е участвувал в оперативните мероприятия по издирване на извършителите на престъплението, което не сочи на абсолютните пречки по чл.118НПК за участие в наказателния процес в качеството на свидетел и не препятствува възможността да бъде изслушан от съда. В съответствие с правните предписания на чл.143 НПК е проведена и очната ставка между подсъдимите И. и Н. Констатираните противоречия в депозираните обяснения относно състоянието на инкриминирания казан и присъствуващите при неговото нарязване лица, е изследвано и преодоляно по предвидения процесуален ред. При упражняване на правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не установи и декларативно заявеното в депозираното искане за възобновяване, дерогиране на чл.чл.13,14 и 107 НПК при реализирания от съдебните инстанции доказателствен анализ. Изводите на РС-Лом и на въззивния съдебен състав по отношение на правнозначимите за съставомерността на престъпната дейност и нейните извършители факти, са направени след обстойно обсъждане и професионална оценка на събраните по делото доказателства, инкорпорирани чрез обясненията на осъдените лица и свидетелските показания на Т. П. , П. А. , М. А. , И. И. , М. А. , В. Б. и П. Й. Визираните гласни доказателствени източници са интерпретирани при съблюдаване на изискванията на процесуалния закон - обективно, всестранно и пълно, като настоящият състав споделя предложените от съдебните инстанции, убедителни аргументи. Логическа последица от очертаните и доказателствено обезпечени фактически положения е мотивираната обективна и субективна престъпна съставомерност на инкриминираното деяние по чл.195, ал.1, т.3, 5 и 7, вр.чл.194, ал.1 НК за Р. Н. , предпоставяща заключение за правилно приложен материален закон. Юридически обоснована и при съблюдаване на принципите за справедливост е отмерена и наказателната отговорност на осъдения. Наложената наказателна санкция - ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода е съобразена с обществената опасност на престъплението, с личността и предходните осъждания на извършителя, и не компрометира целите на индивидуалната и генерална превенция. Релевираните оплаквания на Р. Н. в тази насока са бланкетни и се изчерпват с констатацията, че определеното му наказание е явно несправедливо. В съдебно заседание на 19.05.2009 година и в представената писмена защита не се предлагат аргументи, допринасящи за изясняване на материализираното в искането волеизявление, като с процесуалното си поведение осъденият и неговият защитник не предпоставят надлежно обсъждане на визираното касационно основание. Изложените съображения категорично мотивират касационната инстанция да приеме, че искането на осъденото лице за възобновяване на НОХД№156/2008г., по описа на РС-Лом и ВНОХД №5/2009г. на Монтански ОС, и отмяна или ревизия на постановените по тях съдебни актове в съответствие с правните предписания на чл.425 ал.1, вр. чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348 ал.1, т.1-3НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. П. Н. за отмяна или изменение на присъда от 21.11.2008 година, постановена по НОХД№156/2008г., по описа на Районен съд-Лом и потвърдена с въззивно решение от 11.02.2009 година на Монтански ОС, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.