Р Е Ш Е Н И Е N 224 С., 23.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на втори юни............…………..................... две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С. Е. Т. при секретаря Р. И..................….…........................................................ в присъствието на прокурора .............……............................................. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА................................ гр.дело N 1184/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от Т. М. П. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. Т. от АК-Б., срещу решение № IV-40 от 28.04.2010 г. по гр.д. N 440/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № VIII-1375 от 27.10.09 г. по гр.д. № 5564/2009 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иск на касатора срещу [фирма], С., за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „т.в. монтьор пром. телевизия слаботоково стопанство”и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, считано от 13.07.2009 г., през който е останал без работа – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], С., не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен актове и е с обжалваем интерес над 1000 лева. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване с определение № 396 от 31.03.2011 г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест на страните при доказване на фактите, обуславящи основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и свързания с това въпрос за задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и изготвянето на доклад за разпределението на доказателствената тежест по чл.146 ГПК. Върховният касационен съд констатира допуснато противоречие в практиката на Бургаските съдилища по влезли в сила решения, което произтича от отговора на поставения въпрос и се обуславя от него. За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли исковете на касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ съставът на въззивния съд е приел, че главният иск е недоказан. Обосновал е становище си с това, че съдът е обвързан с наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на уволнението /в случая – нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ, неправилно посочване в заповедта на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата вместо реалното основание чл.328, ал.1, т.2, предл. първо КТ - закриване на част от предприятието/, по които основания е организирала защитата си и ответната страна. Приел е освен това, че реалното основание за уволнение съвпада със записаното в заповедта за уволнение, а ищецът не се ползва със закрила по чл.333, ал.4 КТ, тъй като макар да е синдикален член и да се ползва от клаузите на браншовия колективен договор /БКТД/, не е доказал, че е редовен член на синдикалната организация за срок от шест месаца, които да предхождат уволнението – изискване по чл.9, ал.3 БКТД. По делото е представена служебна бележка, подписана от председателя на СС при КТ „Подкрепа” от която се установява, че ищецът „е бил редовен член на СС при КТ „Подкрепа”, при [фирма], до съкращаването му от фирмата”, но тя не установявала редовното заплащане на членския внос и продължителността на членството в синдикалната организация. В отговор на поставените въпроси следва да се преутвърди принципното положение, че по исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен характер – по чл.344, ал.1, т.1, и 2 КТ, доказателствената тежест за установяване законността на уволнението пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя. Работникът, съответно служителят разполага с правна възможност да иска отмяна на уволнението само с иска по чл.344 ал.1, т.1 КТ. Този иск е един и включва всички основания за незаконност от процедурно или материалноправно естество /виж решение по чл.290 ГПК №89 от 26.04.2011 г. по гр.д. № 278/2010 г., IV г.о./. Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ е осъдителен, поради което доказаването му е възложено на ищеца по отношение на всички елементи от фактическия му състав: незаконно уволнение, оставане без работа, вреда /пропусната полза/ и причинна връзка между тях. Поради определящото значение за изхода на делата на въпросите за доказателствената тежест, те са вменени в задължение на съда по силата на чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК. Последиците от липсата на точен доклад по чл.146 ГПК са предмет на разглеждане в множество актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – напр. № 700/6.12.2010 г. по гр.д. № 304/2010 г., III г.о., № 138/25.03.2011 г. по гр.д. № 1127/2010 г., IV г.о. и др. В тях е прието, че с оглед служебното задължение на съда да следи за изясняване на делото от фактическа страна разпоредбата на чл.146 ГПК задължава първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти и за кои от тях не се сочат доказателства, за да могат страните да предприемат съответни процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. От този момент настъпва преклузията за страните да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства. Когато липсват указания, процесуалното бездействие на страната не може да има за последица преклудиране на правото да го извърши. Въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл.146 ГПК следва да повтори опороченото действие, като направи доклад по делото и укаже на страната фактите, които се нуждаят от доказване, за кои от тях не са представени доказателства и за допустимите доказателствени средства. По съществото на делото. Направените в исковата молба оплаквания, с които ищецът е оспорил законността на уволнението, както и направените от ответника възражения по основателността на исковете, са налагали съдът да направи задълбочен доклад на подлежащите на установяване факти, разпределението на доказателствената тежест в процеса, както и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В случая това не е направено от районния съд, а въззивният вместо да констатира порока и го изправи е допуснал същото процесуално нарушение. Ако съдът е счел, че представената служебна бележка от синдикалната организация е недостатъчна да установи освен редовното членство на работника в нея още и други обстоятелства, които се нуждаят от доказване, трябвало е да му укаже, че за тези обстоятелства не сочи доказателства, а доказателствената тежест му е вменена от закона. В противен случай съдът злепоставя интересите на страната, ползваща се от правото, както и нарушава принципа за дирене на истината. Изложеното налага да се касира въззивното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани посочените процесуални нарушения и след това се произнесе по съществото на правния спор. По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № IV-40 от 28.04.2010 г. по гр.д. N 440/2010 г. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.