4 Р Е Ш Е Н И Е № 199 София,08.11.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1819/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2031 от 19.12.2012 г. по т. д. № 4189/2012 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-5 състав решение от 06.07.2012 г. по т. д. № 3343/2011 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на Кооперация „Х. Н.”, [населено място] е определена датата 31.12.2007 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Според касатора, съдът погрешно е определил началната дата на неплатежоспособността на ответната кооперация, което се дължи на пропуск в обективното и пълно оценяване на критериите, меродавни за определяне на момента на настъпване на трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност. Твърди, че решаващият състав е дал превес на отделни предпоставки, а други, какъвто е коефициентът за финансова автономност, изобщо не е разгледал, както и че не е отчел липсата на данни за това, как длъжникът е изплащал задълженията си към кредиторите през изследвания период 2007 г. - 2010 г.; какъв е реализираният годишен оборот; какъв е конкретният размер на изискуемите краткосрочни задължения към конкретни дати, релевантни за определяне началната дата на състоянието на неплатежоспособност; на какво се дължи разминаването в данните за размера на краткосрочните изискуеми задължения на длъжника към 31.12.2007 г. и за стойността на имуществото му към 31.12.2010 г., приети от първата и от въззивната инстанция. С определение № 408 от 13.06.2013 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да допусне поисканата от страната експертиза във връзка с определяне началната дата на неплатежоспособността, когато не разполага със специални икономически знания да прецени доводите във въззивната жалба за непълноти и неточности в приетата в първоинстанционното производство експертиза Ответниците по касация – Кооперация „Х. Н.”, [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по касационната жалба. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да потвърди решението на Софийски градски съд, VІ-5 състав по отношение на началната дата на неплатежоспособността на Кооперация „Х. Н.”, [населено място], която е единствен предмет на въззивното обжалване, решаващият състав е приел, че именно към посочената от първоинстанционния съд дата 31.12.2007 г. кооперацията-длъжник е била в състояние на неплатежоспособност. С оглед констатациите в икономическата експертиза, че коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на длъжника за всяка от годините в изследвания период 2007 г. - 2010 г. е под „единица”, е направен извод, че още към посочената дата същият не е бил в състояние с краткотрайните си активи да изплаща текущите си задължения, възлизащи към онзи момент на 1 043 000 лв. – задължения към доставчици по търговски сделки и на 53 000 лв. – данъчни задължения. Макар коефициентите да са търпяли известна промяна във времето – незначително повишаване на стойностите им към 31.12.2009г. и още по-голямо понижаване към 31.12.2010 г., именно защото през целия проверяван период те са били все под „единица”, съдът е приел, че обективното състояние на неплатежоспособност е трайно. Поради това, че не разполага със специални знания и предвид обстоятелството, че експертното заключение не е оспорено своевременно, решаващият състав е счел, че не могат да бъдат взети предвид доводите на въззивника [фирма] за непълноти и неточности в същото. По тази причина, с определение от закрито заседание на 29.11.2012 г. е постановен отказ да бъде допусната поисканата от същия въззивник съдебно-счетоводна експертиза. Като неоснователно Софийски апелативен съд е приел и твърдението на въззивника на [фирма], [населено място], че обективното състояние на неплатежоспособност на ответната кооперация е настъпило след 31.12.2010 г., тъй като към този момент длъжникът е разполагал с достатъчно имущество за изплащане на всички свои задължения. В тази връзка е посочено, че при преценката дали имуществото е достатъчно, следва да се вземат предвид всички краткотрайни активи, чието осребряване може да осигури необходимата наличност от средства за погасяване на задълженията, без да се засегнат дълготрайните активи, използвани за осъществяваната от длъжника търговска дейност, докато в случая още към 31.12.2007 г., размерът на краткотрайните активи на кооперацията (1 305 000 лв.) не е могъл да осигури достатъчна наличност от средства за погасяване на задълженията й към същата дата (2 025 000 лв.). Настоящият състав намира, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с приложението на чл. 621а, ал.1, т. 2 ТЗ. Тази норма регламентира правото на съда по свой почин да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Предвиденото в нея засилено служебно начало се отнася за цялото производство по несъстоятелност, включително и за фазата по разглеждане на молбата за откриването му. По приложението на посочената норма понастоящем вече съществува и задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която се споделя напълно и от настоящия състав – решение № 153 от 23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на І т. о.; решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г. на І т. о. и решение № 241 от 21.06.2013 г. по т. д. № 158/2012 г. на ІІ т. о. Според същата, разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ се явява специална по отношение на чл. 266, ал. 1 ГПК, което означава, че установената в общата процесуална норма преклузия за навеждане на нови обстоятелства и за събиране на нови доказателства в хода на въззивното производство е неприложима за делата за несъстоятелност. В случая, с отказа си да допусне поисканата от въззивника [фирма] експертиза във връзка с определяне датата на неплатежоспособност на длъжника, въззивният съд се е отклонил от цитираната практика и е нарушил специалната норма на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Ето защо, постановеното от него решение е неправилно и подлежи на отмяна при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, като делото следва да бъде върнато на въззивния съд за допускане на посоченото доказателство. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и относно направените в настоящото производство разноски. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2031 от 19.12.2012 г. по т. д. № 4189/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-5 състав решение от 06.07.2012 г. по т. д. № 3343/2011 г. в частта относно началната дата на неплатежоспособността на Кооперация „Х. Н.”, [населено място]. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: