Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                  № 79                                                          Гр.София,  19 февруари   2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.719/ 2009 г. И за да се произнесе,взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.419,ал.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение № 215/01.07.09 г.,постановено от ОС-Пловдив по В. Н. О. Х. Д. 948/09 г.,е потвърдена присъда № 81/13.02.09 г.,постановена от РС-Пловдив по Н. О. Х. Д.1647/07 г. С последната подсъдимият П. А. Й. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.339,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъда в сила. В останалата част по въздигнатото му с обвинителен акт обвинение, Й. е оправдан. Присъдата е влязла в сила на 01.07.09 г. В шестмесечен срок /30.11.09 г./ е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство в наказателно-осъдителната част от страна на осъдения Й. , с оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК- нарушение на материалния закон с неприложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Моли се присъдата на РС-Пловдив да бъде отменена /което не може да стане без отмяна и на решението на въззивната инстанция/ и при намиране условията на чл.24,ал.1,т.1 НПК вр.чл.9,ал.2 НК, Й. да бъде признат за невиновен по обвинението по чл. 339,ал.1 НК и оправдан. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането. Представителят на ВКП моли същото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат обмисляни в тази процедура, намира за установено следното:   По отношение на приетата от долустепенните съдилища фактология по престъпната дейност на Й. , до която се е стигнало въз основа на законосъобразно събран и правилно интерпретиран доказателствен материал, липсват каквито и да са възражения от страна на молителя. Няма спор в този смисъл, че на 28.03.06 г. последният е държал 288 бр.бойни патрони 9 х 18 мм и 8 бр.стоп патрони същия калибър, без да има за това надлежно разрешение- престъпление по чл.339,ал.1 НК. Оправдан е за бройката бойни патрони до 338, тъй като е прието, че като лице, на което е разрешено да носи оръжие, съгласно специалното законодателство, има право на притежание на такова количество боеприпаси. В искането за възобновяване на наказателното производство се поставят два основни въпроса. Първият от тях е свързан с възможността в конкретния случай да бъде ангажирана административна, а не наказателна отговорност на лицето. Съгласно нормите на чл.26 и 27 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, при нарушение на заложените в закона и правилника за прилагането му специално упоменати в цитираните разпоредби правила, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание, следва да му са наложи административно наказание глоба в определен размер. Според защитата, а и според първия съд по фактите, осъденият не е спазил изискванията на разпоредбата на чл.58,ал.1,т.1 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите /ППЗКВВООБ/. Компетентните органи са преценили, че спрямо Й. са налице предпоставки да носи наказателна, а не административна отговорност. Това означава, че те са реализирали преценката си за обстоятелството,че молителят подлежи на по-тежко наказание. В тази насока съдебна намеса е неуместна. Тук идва второто, по същество основно, съображение по настоящото искане. То е свързано с претенция за непременна преценка на съда /за каквато той поначало е легитимиран/ за наличие на престъпление по чл.339,ал.1 НК, извършено от Й. от формална страна, спрямо което да се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. Не може да има спор, че доколкото цитираната норма е такава на общата част на наказателния кодекс, тя е относима към всяко престъпно деяние, намиращо се в особената част на същия. Освен това, приложението на тази разпоредба е въпрос на конкретна преценка по всеки отделен казус, в съобразие с характеристиките на престъпното деяние или с него самото и с характеристиките на дееца. Съгласно текста на чл.9,ал.2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични, предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, иначе казано-непрестъпно, е възможно да стане по линия на два варианта- липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност- два от признаците, правещи кое да е престъпление такова. И при стигане до извод за липса на обществена опасност, се постига и заключение за липса на противоправност-друг признак на престъплението. Както вече бе споменато, конкретиката на всеки процесен казус е тази, която формулира становището за приложение или не на нормата за малозначителност. В тази насока и първостепенният, и второстепенният съд са взели отношение, с голямата част от аргументацията на което настоящият съд се съгласява. Изводът за наличие на обществена опасност и липса на ниска степен на увреждане на обществените отношения, свързани със специалните правила по придобиване и боравене с всякакви оръжия и боеприпаси, се базира на спецификата на престъпното деяние. То от своя страна, и по мнение на настоящата инстанция, се определя в съществен план от значителния брой боеприпаси за бойно оръжие, над разрешената бройка. Вярно е, че законът не визира като критерий точна бройка, под която деянието може да бъде счетено за малозначително, а над нея- деецът да бъде осъден за извършено престъпление. Това е така, защото нормата на чл.9,ал.2 НК е обща за всички престъпни деяния и формулира генерални характеристики на малозначителността, които се прилагат конкретно към всеки случай. Но също така е вярно, че преценката на решаващите съдилища в процесния казус не може да няма за основа количеството вменени боеприпаси, предвид това, че то очертава същностни черти на престъпното поведение. Количеството боеприпаси, за което молителят е осъден /288 от които са бойни патрони / е близо шест пъти повече от разрешеното. Това е достатъчно, за да не се приеме пълна липса на обществена опасност или пренебрежимост на същата.   Отделен е въпросът, засегнат в решението на второстепенния съд, касателно това, дали са налице предпоставки за квалифициране на стореното от осъдения по чл.339,ал.2 НК с оглед голямото количество противозаконно държани боеприпаси. Позоваването в искането на правилно съхранение на оръжието и боеприпасите, в противен случай на който би било налице поведение, квалифицируемо като престъпление по чл.338, ал.1 НК, както е отбелязала втората инстанция, няма да бъде обсъждано от ВКС. Ясно е, че посочвайки изправното си поведение по съхранение на боеприпасите, осъденият желае да обоснове тезата си за почтеност в качеството му на гражданин и принципно спазване от негова страна на законите на страната. Това обаче не може да надделее над преценката за обществената опасност на деянието, осъществено от него. Тъй като искането за възобновяване касае само осъдителната част на съдебните актове, е безпредметно да се взима отношение по воденото производство пред съда и по други текстове на НК, по които Й. е оправдан. “Очернянето” на същия пред обществото с повдигане на множество обвинения, включително и това по чл.339 НК, както се подчертава в искането, не е предмет на настоящото производство.   На последно, но не по важност, място, трябва да се спомене цитираното решение № 26/ 03.02.09 г., постановено от ВКС, 3 н.о. по К. Н. Д. 633/08 г., по което в случай на повдигнато обвинение по чл.339,ал.1 НК върховната съдебна инстанция по наказателни дела е приложила разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. Такава преценка е допустима, включително и от ВКС, предвид възможността за позоваване на нормата на чл.24,ал.1,т.1 НК, тъй като малозначителното деяние е непрестъпно- чл.354,ал.1,т.2,пр.посл. и чл.425,ал.1, т.2,пр.посл. НПК. Фактологията по посоченото решение обаче е различна, а именно тя се явява решаваща за правното обосноваване на казуса.   Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. А. Й. за възобновяване на наказателно производство по Н. О. Х. Д.1647/07 г. по описа на РС-Пловдив, присъдата по което е потвърдена по В. Н. О. Х. Д.948/09 г.по описа на ОС-Пловдив.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/     2/