Ключови фрази


- 11 -
РЕШЕНИЕ

№ 64

гр. София 08.08.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 02.03.2022 (втори март две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров


при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1679 по описа за 2021година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК
като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 260 819/04.02.2021 година, подадена от „Електроразпределение Север” АД [населено място], против решение № 260 001/04.01.2021 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 675/2020 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Русе е потвърдил първоинстанционното решение № 1158/14.08.2020 година на Районен съд Русе, шести граждански състав, постановено по гр. д. № 4947/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че И. В. К. не дължи на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 7559.08 лева, по извършена корекция на сметката й за минал период-от 19.02.2016 година до 17.05.2019 година, за която сума е издадена фактура № /31.07.2019 година, за клиентски № и за обект на потребление [населено място], област Русе, [улица].
В подадената от „Електроразпределение Север” АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от И. В. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен.
Ответницата по касационната жалба И. В. К. не е подала отговор на същата в установения от закона срок, като в представеното на 02.03.2022 година становище се излагат твърдения, че касационната жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 60 846/21.12.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в невизуализиран на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия; за това от правно значение ли са в този случай причините довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът в показанията на този регистър е безспорно установен и за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства.
Отговор на първия въпрос е даден с решение № 71/11.07.2021 година, постановено по гр. д. № 2837/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., като е прието, че според практиката на ВКС съгласно чл. 120 от ЗЕ, отчитането на електрическата енергия се извършва със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правно задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, действително доставеното количество електроенергия за определен период, включително и в случаите, когато не е била отчетена правилно, т. е. при неотчитане или погрешно отчитане на количеството електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия през съответния период по аргумент от чл. 200, ал. 2 от ЗЗД. Според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Същевременно в решение № 23/15.05.2022 година, постановено по гр. д. № 1847/20212 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е посочено, че в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
По отношение на втория въпрос то в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИККЕ не е отдадено правно значение на обстоятелството, довело до наличието на измерени количества електроенергия в невизуализирания регистър на електромера, като се изхожда от това, че за да бъдат измерени тези количества, то те са преминали през СТИ и са реално потребени. В този случай е без значение е обстоятелството дали измерването на електроенергията в невизуализирания регистър на електромера се дължи на техническа повреда или на съзнателна човешка намеса, доколкото електроенергията е доставена, а остойностяването й е по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ-по цени за покриване на технологични разходи. Суми по този ред не могат да бъдат начислявани когато се установи, че показанията в невизуализирания регистър се дължат на такава техническа повреда, при която отразените количества електроенергия не са реално преминали и измерени, а е налице само неправилно отражение в паметта на електромера. Във всички случаи, когато основанието за начисляване на сумите по чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ е налице потребителят може да бъде задължен само за тази част от отчетената в невизуализирания регистър на електромера електрическа енергия, която е измерена след монтажа му на обекта на това лице, като доказването на действителния размер на тази част е в тежест на лицето, което извършва начислението.
По отношение на третия въпрос е налице константна съдебна практика, съгласно която в зависимост от това дали се установява пряко релевантния за спора факт или се установява такъв факт, от който може да бъде направен извод за съществуването на правнорелевантния факт доказването бива пряко или косвено. При последното се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Установяването на тези факти и връзката им с подлежащия на доказване в производството правно релевантен факт е основанието последният да бъде счетен за доказан. Самите доказателствени факти не са нормативно предопределени, а възможният им кръг е неограничен, като връзката им с подлежащия на доказване правнорелевантен факт се определя във всеки конкретен случай. Всеки или всякакъв факт може да се окаже в такава връзка с подлежащия на доказване правнорелевантен факт, че да може да послужи за обосноваване на извод за неговото съществуване или несъществуване, като наличието на такава връзка се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретното производство. За да може косвеното доказване да послужи за нуждите на главното такова, чрез него трябва да бъде установена такава система от доказателствени факти, която като изключва всяка друга вероятност, да създаде сигурност, че правнорелевантния факт, за съществуването на който се прави извод от съвкупността на доказателствените факти действително се е осъществил. Един правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. Затова не съществува пречка главното доказване, което е и пълно такова да бъде реализирано чрез косвени доказателства.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Русе е неправилно по следните съображения:
Съставът на Окръжен съд Русе е приел за установено, че липсвало спор за това, че страните по делото били в договорни отношения относно доставка и потребление на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], област Русе, [улица], като била извършена проверка и били констатирани показания на дисплея на електромера по невизуализирана тарифа: 1.8.3. Електромерът бил демонтиран и на негово място бил монтиран нов. Иззетият електромер бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба. Посоченият констативен протокол бил съставен в отсъствие на абоната, като бил подписан от актосъставителите и от двама свидетели. От констативен протокол на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе се установявало, че при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано било наличие на преминала енергия в тарифа 3, която не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, като същият не съответствал на техническите характеристики. Въз основа на този протокол било съставено становище за начисление на допълнително общо количество електрическа енергия за исковия период на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което било установено точното количество неотчетена енергия. Издадена била фактура общо за сумата 7559.08 лева с ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена електрическа енергия за процесния период. От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице, се установявало, че към датата на извършване на проверката процесният електромер бил в срок на метрологична годност. Показанието, „прочетено“ в регистър 1.8.3 не било визуализирано на дисплея на измервателния уред. При нормалната му работа преминалата електроенергия през измервателната система се визуализирала на дисплея през различните часови зони и се записвала в енергийните регистри, съответно в регистър 1.8.1-нощна енергия и в регистър 1.8.2-дневна тарифа. В процесния обект отчитането било двутарифно, а абонатът бил битов. Другите два регистъра 1.8.3 и 1.8.4 при настройката на производителя не били активни, съответно не се визуализирали на дисплея и не се отчитали. В настоящия случай било визуализирано само количеството електрическа енергия, отчетено в часовите зони за дневна и нощна енергия. Показанието, записано в регистър 1.8.3 не било визуализирано на дисплея, което означавало, че след като има налични показания в този регистър било налице нарушение на функционалността на СТИ. Вещото лице давало заключение, че няма информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса.
Въззивният съд е изложил съображения, че предвид така възприетата от него фактическа обстановка следвало, че изводът на първоинстанционния съд, че съобразявайки датата на извършената в конкретния случай проверка на СТИ, че за „Електроразпределение Север” АД [населено място] е съществувало законово основание за коригиране сметката на клиент при доказано отчитане на потребената електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване бил правилен. Служебното начисляване на допълнително количество електрическа енергия по партидата на И. В. К. било извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 година Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 година. Същите били издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 година) в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно-че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществявали и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Посочените правила по правната си същност били подзаконов нормативен акт, който бил задължителен за страните. Във връзка с това, посочените разпоредби от ПИКЕЕ били приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление била извършена след влизане в сила на новите ПИКЕЕ-чл. 55, ал. 1, който гласял, че в случаите, в които се установяло, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Следователно, за да възникнело в полза на ответното дружество потестативното право да извърши тази корекция, то трябвало да установи, чрез пълно и насрещно доказване, че процесното количество електрическа енергия е било реално доставено и консумирано в обекта на потребление на К. след монтажа на СТИ. По делото такива доказателства не били ангажирани. Представен бил протокол за монтаж/демонтаж на електромер , като срещу фабричния номер на електромера са записани показания „000 000“ за две тарифи-нощна и дневна. В протокола не бил удостоверен монтажът при нулеви показания в регистър 1.8.3. Нито от този документ, нито от други събрани по делото доказателства се установявало към датата на монтажа процесното СТЕ да е било с нулеви показания по невизуализираните регистри, конкретно по 1.8.3., за да бъдел направен извод, че процесната електрическа енергия в невизуализирания дисплей била натрупана след монтажа на СТИ и не е съществувала (т.е. е била занулена) към 18.02.2016 г. Още повече, че процесното СТИ не отговаряло на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (изм., бр. 86 от 27.10.2017 година, в сила от 27.10.2017 година), като съгласно чл. 662 ал. 1 електромерът трябвало да има показващо устройство-електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато било възможно, показващото устройство трябвало да е видимо за потребителя; ал. 3 регламентирала, че действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана), а ал. 4, че в случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябвало да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябвало да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябвало да се задържа за минимум 5 s; съгласно ал. 5 натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия трябвало да е невъзможно да се промени. Т. е. целите на наредбата били потребителят да е в положение на известност относно потребената от него електрическа енергия, докато процесното начисление било извършено на база на регистър, който не се показвал на дисплея.
Проверката дала повод за образуване на настоящето производство е извършена на 17.05.2019 година (констативен протокол № 1701858 на „Електроразпределение Север” АД [населено място]), т. е. за нея намират приложение разпоредбите на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 година Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 година, като е съставен изискуемият се по чл. 49, ал. 1 от тези правила протокол, което се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели П. М. М. и Д. С. Д., които са били такива и при съставянето на протокола. Като свидетел е разпитан и един от съставители на протокола, а именно Д. И. Ю..
От протокол № М 7013835/18.02.2016 година на „Енерго-Про Мрежи” АД [населено място] е видно, че електромер с фабричен № 1114021566089932 е бил монтиран в обекта на И. В. К. в [населено място], област Русе, [улица], като нов, с нулеви показатели в регистрите за дневна и нощна тарифа. Липсва отбелязване за това, какви са показанията в останалите регистри, но както е посочено в заключението на допусната и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза с вещо лице Р. И. К. електромерът е произведен през 2015 година и е бил монтиран в обекта на К. на 18.02.2016 година. Електромерът е имал оценъчно съответствие, удостоверено със съответната маркировка и е подлежал на последващ метрологичен контрол през шест години. Затова към датата на извършване на проверката-17.05.2019 година е отговарял на метрологичните изисквания. По отношение на техническите характеристики електромерът е бил произведен и продаден като двойнотарифен, като по принцип има четири тарифи, като активни в нормално състояние трябва да са две. Няма данни за механични дефекти та кутията, клемите и клемния блок, а също така и за компрометиране на пломбажа на електромера. Същият мери с грешки по-малки от максимално допустимите и е в рамките на метрологичните изисквания, като е отчетена преминала през регистър 1.8.3 електрическа енергия от 0043895.629 kWh, която не се визуализира на дисплея. Последното се дължи на софтуерна намеса в схемата на отчитане на електромера, като електроенергията е преминала през него, т. е. достигнала е обекта на И. В. К. и трябва да се счита потребена.
С оглед на момента на производство на електромера 2015 година и датата на монтажа му 18.02.2016 година, както и с оглед на това, че метрологичната годност на електромера е била удостоверена от производителя и няма данни преди монтажа да е бил поставян на друго място, следва да се приеме, че всички регистри на електромера са били с нулеви показатели, към датата на монтажа му. Още повече, че и към настоящия момент регистър 1.8.4 е с такива показатели. От това следва, че софтуерната намеса, довела до отчитане на електроенергия в регистър 1.8.3 е извършена след монтажа на електромера в обекта на И. В. К. в [населено място], област Русе, [улица]. Отношенията между страните в тази връзка следва да бъдат уредени по реда на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година, във връзка с § 1 от ПЗР на същите. Съгласно посоченото правило случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера. Наред с това хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ не съдържа ограничение, което да налага прилагането и само по отношение на смарт електромери и да изключва останалите такива, които не са смарт, но могат да бъдат манипулирани софтуерно, поради което твърдението на К., в тази насока е неоснователно.
Предвид на това И. В. К. дължи на „Електроразпределение Север” АД [населено място] стойността на за отчетената в регистър 1.8.3 от електромера електрическа енергия, определена по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ, като от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая паричната стойност на същата е коректно определена.
Неоснователно е позоваването на състава на Окръжен съд Русе на чл. 662 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В случая електромерът има показващо устройство, което е видимо за потребителя (ал. 1), като и двете тарифи, които би трябвало да ползва потребителя са показани на екрана (ал. 3), а ал. 4 от разпоредбата, касае случаите, когато няколко стойности се представят на единичен дисплей, което е неотносимо към настоящия случай. Що се отнася до ал. 5, изискваща показанието на натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия да е невъзможно да се промени, то се отнася цялата натрупана електроенергия. В случая И. В. К. е била в известност за потреблението при използваните от нея тарифи, а натрупването на електроенергия в общия регистър в случая не е променяно. Всички регистри на електромера, които е трябвало да бъдат ползвани нормално, са били видими за потребителя, а не са установени действия на „Електроразпределение Север” АД [населено място] , които да са довели до активирането на тарифа 1.8.3, т. е. не е налице несъответствие с посочената от въззивния съд разпоредба. При това се касае до изисквания, които правят електромерът годен да бъде СТИ, което обстоятелство се проверява при одобряването му по съответния ред, което не може да бъде проверявано в настоящето производство.
С оглед на всичко това предявеният от И. В. К. срещу „Електроразпределение Север” АД [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго в посочения смисъл.
Предвид изхода на делото И. В. К. ще трябва да заплати на „Електроразпределение Север” АД [населено място] сумата от 5778.40 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение от 1410.00 лева (1692.00 лева с ДДС) е по-високо от минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения-707.95 лева без ДДС и 849.54 с ДДС, но не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260 001/04.01.2021 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 675/2020 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат И. В. И. от АК Русе, против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], Варна Тауърс Е, [улица] иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че И. В. К. не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място] сумата от 7559.08 лева, по извършена корекция на сметката й за минал период-от 19.02.2016 година до 17.05.2019 година, за която сума е издадена фактура № /31.07.2019 година, за клиентски № и за обект на потребление [населено място], област Русе, [улица].
ОСЪЖДА И. В. К. от [населено място], с ЕГН и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат И. В. И. от АК Русе да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД [населено място], Варна Тауърс Е, [улица] сумата от 5778.40 лева, представляваща направени по делото разноски за всички съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.