Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 07.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 януари, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2369/2013 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалби на подс. К. Т. И. от гр.В., лично и чрез неговия защитник – адвокат К. Д., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1035/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и непълнота на доказателствата, че наложеното наказание е явно несправедливо. Исканията са алтернативни: да бъде отменена присъдата и подсъдимия оправдан или делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 413/13.11.2013 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав, е потвърдил присъда № 27/11.09.2013 г., на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение, постановена по нохд № 102/2013 г., с която подсъдимият К. Т. И., е бил признат за виновен в извършено на 09.12.2011 г., в гр.В., престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК и при условията на чл. чл. 54 НК, осъден на шест години лишаване от свобода при “строг” първоначален режим на изтърпяване в затвор, както и „глоба” в размер на 20 000 лв. На основание чл. 27, ал. 2 НК е присъединил изцяло така определеното наказание лишаване от свобода към неизтърпяната част от общото наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, наложено с определение № 4336/20.10.2010 г., постановено по ЧНД № 4374/2010 г.. Решил е въпросите за предмета на престъплението и направените разноски. По довода в личната жалба за непълнота на доказателствата: Посочената непълнота на доказателствата и направените в тази връзка възражения, изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като в разпоредбите на чл. 348 НПК не е предвидено такова касационно основание. По довода в жалбата, за допуснато нарушение на материалния закон: Релевираното касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбите, се свеждат до твърденията за незаконосъобразен извод, въз основа на събраните доказателства, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а НК. При приетата за установена и от предходният съд фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, са установени по несъмнен начин всички обстоятелства, имащи отношение към основния факт на доказване в процеса. Точни и законосъобразни са изводите за авторството на деянието, механизма на извършването му, обективната и субективна му страна. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, относими към предмета на доказване изводите, че при условията на чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 изр. 1, пр. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК НК, подсъдимият следва да носи наказателна отговорност, са напълно законосъобразни, тъй като съставът на престъплението е осъществен от обективна и от субективна страна. Както правилно е посочено в мотивите и на второинстанционният съд, налице са всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране на отговорността му по този текст от НК. Този съд много подробно, прецизно и задълбочено, поотделно и в съвкупност, е обсъдил всички събрани доказателства по делото, направените възражения от подсъдимия, като в тази връзка е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от тези доказателства, защо счита обвинението за доказано по несъмнен начин, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че в случая с оглед на показанията на свидетелите Пл. П., М. Д., Р. М., В. Д., които според експертните заключения могат правилно да възприемат, запаметяват и възпроизвеждат факти от значение за делото, на тези на свидетелите Н. Н., Н. Н., Е. Г., Т. Т. – надзиратели във Врачанския затвор, Сл. М., на поемните лица Ч. А. и Б. А., кредитираните показания на свид. Св. А. /А./, Т. Т., Ст. П., Ив. И., на Ст. А. на които е дадена вяра, Д. А., на Вл. Д. и К. М. от досъдебното производство, от експертните заключения и данните от писмените доказателствени средства, включително протокол за претърсване и изземване с фотоалбум, протоколи за тестване и запечатване на наркотични вещества, са налице всички признаци на състава, на посоченото престъпление. От тук се явява законосъобразен извода, че подс. И. с деянието си, доказано по несъмнен начин, е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление. В тази връзка, правилно са кредитирани цитираните по - горе експертни заключения, приложените писмени доказателства, както и данните от разпитите на посочените свидетели. Касационната инстанция, споделя изцяло изводите на въззивният съд, относно потвърждаването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на втората инстанция в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е посочено, въз основа на кои доказателства са изградени правните изводи за виновността му и кои не следва да бъдат кредитирани, като по този начин са изпълнени и разпоредбите на чл. 339, ал. 2 НПК - защо не се приемат доводите изложени в подкрепа на жалбата. Неоснователно е възражението, че осъдителната присъда е постановена при липса на категорични доказателства за виновността на подс. И.. В тази връзка изводите и на въззивната инстанция, че обвинението е доказано по несъмнен начин са изцяло подкрепени от данните, от изброените по – горе доказателствени средства. Точно е прието, че може да се направи категоричен извод за знание в подсъдимия за наличието на наркотичните вещества и че те са били във негова фактическа власт, а целта за разпространяването им е установена от безспорно установените и доказани факти – намереното и иззето количество наркотично вещество – 5,074 г.. В подкрепа на горното са и показанията на св. Д. и М., установявайки начина по който подс. И. се е сдобил с наркотичното вещество, на св. А. и А. /А./, как си е уреждал доставката му, на св. П., М. и Д., лично закупували хероин от подсъдимия, на С. А., който възприел как подс. И. използвал друг лишен от свобода /В. Д./, за да пласира хероин сред изтърпяващите наказание лишаване от свобода във Врачанския затвор. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. И. е извършил посоченото престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на съдебния акт и оправдаване на касатора. По довода в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. И., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства на които е дал вяра, приложените писмени доказателства, експертните заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи от първостепенния съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обсъдени са били всички направени възражения и са изложени подробни съображения в тази връзка. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Второинстанционният съд в мотивите си, е обсъдил поддържаната от подсъдимия и неговата защита позиция по довода за допуснати съществени процесуални нарушения. Отказът му да кредитира обясненията му безусловно, както и показанията на св. Ц. И. и Р. Л. не представлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена обстойно, приета като защитна позиция и с основание отхвърлена, като опровергана от другите доказателства по делото. Обясненията на обвиняемия са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционният съд е сторил точно това. В тази връзка, подробно и прецизно са били обсъдени неговите обяснения, показанията на свидетелите Р. Л. и Ц. И., поотделно в съвкупност с останалите събрани гласни, писмени, веществени доказателства и експертни заключения. Изложени са убедителни съображения защо не се кредитират. Посочените във касационната жалба конкретни възражения във връзка с направеният довод, са били предмет на подробно обсъждане и от въззивната инстанция. Изложени са подробни и законосъобразни съображения за що не ги приема за основателни. И настоящата инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, като в тази връзка се солидаризира с изложеното от въззивният съд в мотивите си – стр. 7 и 8, поради което и същото не се нуждае от преповтаряне. Крайните изводи на този съд, са логически издържана оценка, на всички събрани доказателства по делото, които водят до несъмнен извод за виновността на подсъдимия в осъществяване на инкриминираното деяние. Поради това, настоящата инстанция счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. С оглед на всичко гореизложено, доводът в жалбата да допуснато нарушение на процесуалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: И този довод по който не са направени никакви конкретни възражения, настоящата инстанция счита за неоснователен. При определяне размера на санкцията съдът е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. При строго спазване принципите за индивидуализацията и при приет превес на смекчаващите обстоятелства, правилно при условията на чл. 54 НК, е наложено наказание лишаване от свобода малко над минималния предвиден в закона размер и глоба в определения минимум. С оглед на това настоящата инстанция счита, че определеното наказание по вид и размер е напълно справедливо, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца, с целите му посочени в чл. 36 НК. По – нататъшно намаляване е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на задачите, на наказателната репресия. Поради това, касационната жалба като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 413/13.11.2013 г., постановено по внохд № 1035/2013 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 8-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: