Р Е Ш Е Н И Е № 544 София, 16 декември 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2065/2013 година. Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на определение от 16.04.2013г. по нохд № 1318/13 г. на Районен съд- гр. Варна, с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че определението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият Т. А. Б., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С определението Районният съд в гр. Варна одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият Т. А. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2 от НК като на посоченото основание и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ му е наложено наказание пробация с индивидуализирани по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК пробационни мерки и начин на изпълнение за срок от по осем месеца. Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК по отношение на влязъл в сила съдебен акт, но по същество е неоснователно. В приложеното по делото споразумение между прокуратурата и подсъдимия е отразено съгласие, че за извършеното престъпление по чл. чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2 от НК на Б. следва да се определи наказание пробация по реда и условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК, което е одобрено от съда постановил определението от 16.04.2013год. В представеното на съда споразумение не е посочено, че на подсъдимия се налага наказанието по чл. 343г от НК, което е задължително съобразно тази санкционна норма. Според прокуратурата съобразно императивния характер на обсъжданата норма съдът е нарушил закона като не е лишил подсъдимия от право да управлява МПС, поради което се иска отмяна на определението и връщане на делото за законосъобразното му решаване. В искането липсват доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждането и одобряване на споразумението, но начина на мотивиране на крайните изводи в него сочат, че вероятно се има предвид неизпълнено от съда задължение по чл. 382, ал. 7 от НПК-да провери дали предложеното му за одобрение споразумение не противоречи на закона и на морала и евентуално да предложи изменяването му съгласно чл. 382, ал. 5 от НПК и съобразно направените от страните изявления, делото да следва процесуалното си развитие. Вярно е, че съгласно чл. 343г НК във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК, съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и може да постанови лишаване от право по т. 6. Това означава, че законодателят е предвидил при извършване на посочените престъпления, задължително лишаване на осъденото лице от право да управлява МПС за определен срок, в съответствие с чл. 49 НК. В случаите обаче, при които наказанието е наложено при условията на чл. 55 НК, съдът може да не наложи по-лекото наказание, предвидено в закона. Това следва от разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК. Съгласно последната в тези случаи/на определяне на наказание по ал. 1, т. 1 и т. 2 - под най-ниския предел и замяна/, съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. От прочита на правната норма следва, че при хипотезата на глава двадесет и девета - решаване на делото със споразумение, по силата на чл. 381, ал. 4 и ал. 5, т. 2 от НПК, когато за извършеното деяние наред с основното наказание е предвидено и кумулативно такова, разпоредбата на чл. 55 НК е относима и към допълнително предвиденото в закона наказание. Следователно, като е приел, че по отношение на инкриминираното деяние по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2 от НК следва да се приложи чл. 55 НК и е наложил наказание по чл. 42а, ал. 1 НК - пробация, а не е наложил наказание по чл. 343г НК, съдът не е допуснал нарушение на закона. При тези съображения и с аргумент за обратното на чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването на определение от 16.04.2013г. постановено по нохд № 1318/13 г. на Районен съд-гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: