Р Е Ш Е Н И Е №580 София, 02 април 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела А. наказателно дело № 2172/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдените С. М. и Д. Г. за възобновяване на нохд № 777/12г. по описа на РС-Велико Търново. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В допълнение към искането се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи изискванията на чл.246 от НПК при изготвяне на обвинителния акт, както и явна несправедливост на наложените на двамата осъдени наказания и начинът на тяхното изтърпяване. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Прокурорът се позовава на процесуална прецизност на обвинителния акт, както и на законосъбразност и справедливост на наложените наказания. Осъдените и техният защитник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. В срока за произнасяне е постъпило писмено становище от адв.М., в което той обосновава тезата си за допуснати съществени процесуални нарушения, като вече ги свързва с провеждането на производството по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 120 от 18.06.2012г., постановена по нохд №777/12г., Районен съд-Велико Търново е признал подсъдимите В. П., Д. Г., С. М., Д. Г. и А. Г. за виновни в това, че на 17/18.03.2011г. в с.Беброво, община Елена , след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, чрез използване на МПС, техническо средство и специален начин са отнели чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор, на обща стойност 8 575,56лв., от владението на „Е.ОН България Мрежи”АД-В. и община Елена, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият В. П. е действал при условията на опасен рецидив, подсъдимият Д. Г. – при условията на повторност, в немаловажен случай и като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и е могъл да ръководи постъпките си, поради което са осъдени, както следва: -подсъдимият В. П. на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК и чл.58а, ал.1 от НК - две години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип; -подсъдимият Д. Д. Г. на основание чл.195, ал.1, т.2, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и чл.58а, ал.1 от НК – една година и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип; -подсъдимият Д. М. Г.- чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК – две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип; -подсъдимият С. К. М.- чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК-една година и четири месеца лишаване от свобода; -подсъдимият А. Б. Г.- чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК –една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.25, вр. чл.23 от НК, съдът е наложил на Д. Д. Г. общо и най-тежко наказание между горното и тези по нохд № 61/11г. на РС-Котел, нохд № 113/11г. на РС-Котел и нохд № 59/12г. на РС-Котел, а именно една година и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип, към така определеното наказание е присъединил наказанието обществено порицание, което да бъде изпълнено, чрез поставяне на присъдата на видно място в кметство на с.Градец в продължение на две седмици. На основание чл.25, ал.3 от НК е приспаднато изтърпяното от подс. Д. Г. наказание пробация по кумулираните присъди. На основание чл.25, вр. чл.23 от НК, съдът е определил на подсъдимия С. М. едно общо и най-тежко наказание между наложеното му по горното дело и тези по нохд № 108/11г. на РС-Котел, а именно от една години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. С присъдата са кумулирани и наказания по наличните осъждания на подсъдимия Д. М. Г.. Първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.59 от НК, произнесъл се е по гражданския иск, веществените доказателства и разноските. С въззивно решение № 197 от 23.10.2012г., постановено по внохд №428/12г., ОС-Велико Търново е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Всички доводи, които се релевират от защитата на двамата осъдени обуславят касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са в няколко насоки, а именно такива, свързани със съдържанието на обвинителния акт и във връзка с провеждането на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК. Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което всички подсъдими /включително и тези, които не правят искане за възобновяване/ са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на признатите факти, решаващите съдилища са извели правните си изводи по отношение на всички подсъдими и конкретно са преценили, че подсъдимият Д. Д. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, а подсъдимият С. К. М.- на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1 от НК. Възраженията, които се правят за нарушения при провеждане на диференцираната процедура, са неоснователни. Твърди се, че от общо петима подсъдими само трима са заявили желание за провеждане на съкратено съдебно следствия, а сред двамата, не признали фактите, е и подсъдимият Д. Г.. Действително, в протокола от съдебното заседание не е отразено изричното изявление на подс.Д. Г. по признаване на фактите, но това не следва да абсолютизира неговата позиция по този въпрос. Безспорно е, че съдържанието на съдебния протокол трябва да отговаря на изискванията на чл.129, ал.1 от НПК и чл.311 от НПК, сред които е и това да отразява всички волеизявления на страните, направени в съдебното заседание, но когато някоя страна счита, че протоколът е непълен и неточен, може да поиска поправка и допълнение по реда на чл.312 от НПК. В случая подсъдимият Д. Г. и служебният му защитник адв.А., не са предприели действия в насока на горното, ако са смятали, че съкратеното съдебно следствие е допуснато въпреки изричното нежелание на този подсъдим. Процедурата по Глава двадесет и седма от НПК би била нарушена, ако съдът при провеждането й е игнорирал разпоредбата на чл.370, ал.3 от НПК. Последната визира допустимост за провеждане на съкратено съдебно следствие, при повече от един подсъдим, ако са налице условията по отношение на всички, а едно от условията е признаване изцяло на фактите. В случая, проследявайки процесуалната позиция на подс.Д. Г. и неговия защитник в проведеното на 18.06.2012г. съдебно заседание /в което е реализирана диференцираната процедура/ не само като становища по процесуалната проблематика, но и изразеното по същество на казуса в хода на съдебните прения, включително личната защита и последна дума на подсъдимия, може да се направи извод затова, че недвусмислена е волята на този подсъдим, а именно делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК. Това от своя страна обуславя една несъщественост на процесуалното нарушение, което е свързано с изготвянето на съдебния протокол, а не досежно провеждането на диференцираната процедура, като същото по никакъв начин не е довело и до нарушаване или ограничаване правата на този подсъдим в процеса. На следващо място, оплакванията за допуснати процесуални нарушения са във връзка със съдържането на обвинителния акт, като същите са били предмет и на въззивно обсъждане от страна на окръжния съд. Независимо от това следва да се посочи, че обвинителният акт отговаря на изискуемото се по чл.246 от НПК съдържание както по отношение на обстоятелствената част, така и досежно заключителната такава. Няма спор, че в наказателния процес не съществува възможност за коригиране на обвинението извън тази по чл.287 от НПК, касаеща изменение на обвинението, но в случая не сме изправени пред такава хипотеза. Допуснатата от първата инстанция поправка е по отношение регистрационния номер на използвания от подсъдимите автомобил при реализиране на деянието, като съдът е констатирал очевидността на допусната техническа грешка при изписването на обвинителния акт, а не наличието на доказателства за използването на друг автомобил, различен от процесния, което би обусловило процедура по изменение на обвинението. Въпросът затова дали подс.Г. може да бъде годен субект на инкриминираното му престъпление, предвид непълнолетието му, е бил изследван на досъдебното производство по надлежен ред, чрез назначаване на съдебно-психологична експертиза, чието заключение обуславя изводите на съда, касателно наличието на основанията по чл.31 от НК за ангажирана наказателната отговорност на този подсъдим. Тази експертиза е сред използваните доказателствени способи за проверка на доказателствата, събрани в досъдебното производство и е била на вниманието на първата инстанция при произнасянето й по въпросите по чл.372, ал.4 от НПК. С горното се изчерпват оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на въззивното решение, респективно първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В обобщение на горното следва да се посочи, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наказанията. Наложените на двамата подсъдими-Д. Г. и С. М. наказания са определени от съдилищата при спазване правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК, които задължават съда да приложи разпоредбата на чл.58а от НК. В рамките на констатираните за всеки един от двамата смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдилищата правилно са преценили, че са налице предпоставките на чл.58, ал.1 от НК, а липсата на многобройни смекчаващи обстоятелства е ограничила възможността на основание чл.58а, ал.4 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. Наложените наказания от по една година и четири месеца лишаване от свобода за всеки един от двамата подсъдими /след редукцията с една трета/ са законосъобразно и справедливо индивидуализирани. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващите съдилища, че определените наказания следва да се изтърпят от двамата подсъдими ефективно. За постигане на генералната и най-вече на специалната превенции, предвид данните за личността на двамата подсъдими, както и на реална липса от поправяне и превъзпитание при тях след изпълнение на други наказания, наложени по предходни осъждания, е необходимо те да бъдат изолирани от обществото в пенитенциарно заведение. Във връзка с наказанието следва да се посочи, че по отношение и на двамата подсъдими, съдът е извършил групиране на наказанията, досежно осъжданията, за които е имал данни. Последвалите постановяването на настоящата присъда други осъждания/в каквато насока има данни по делото/ могат да бъдат предмет на бъдещо групиране, в рамките на съответната процедура, но не и в това производство. С оглед на изразеното дотук, не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Настоящата инстанция, предвид гореизложеното намира искането за възобновяване за неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените С. К. М. и Д. Д. Г. за възобновяване на нохд № 777/12г. по описа на РС-Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: