Р Е Ш Е Н И Е № 459 гр. София, 27.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1532 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението от 02.07.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ – Б състав, с което е отменено решение от 09.12.2009 г. по гр. д. № 31175/2008 г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77 състав в ЧАСТТА, в която предявените от В. П. В. от [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, са отхвърлени и вместо него е постановено друго такова, с което е признато за незаконно дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 30/01.09.2008 г. на управителя на [фирма] със седалище [населено място] и същото е отменено, ищецът е възстановен на предишната работа и е осъдено дружеството да му заплати сумата от 1 525 лв. – обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението, за периода 11.09.2008 г. – 11.02.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2008 г. до пълното й изплащане. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос, обусловил обжалваното въззивното решение, за възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца. По така поставения въпрос е дадено разрешение със задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК, намерило израз в решение № 665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ВКС, ІV г.о., ГК. Съгласно последното „предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. За да признае или отрече претендираното право съдът следва да прецени правното значение и на тези факти и обстоятелства, които ответникът счита, че имат значение за възникването, променянето или прекратяването на претендираното право. Когато ищецът претендира съществуването едно материално субективно право, той въвежда правопораждащите факти с иска, а ответникът въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с възражения. Когато ищецът отрича съществуването едно материално субективно право, тъй въвежда правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите факти с иска – те са неговото основание, а ответникът въвежда правопораждащите факти и обстоятелства с възражение. С тези свои процесуални действия, както и с репликите, дупликите и т.н. страните очертават предмета на доказване. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Разбира се, няма пречка ищецът да посочи някои правопораждащи факти, а ответникът – някои опорочаващи, правоотлагащи или правопогасяващи факти. Независимо от това от кого са посочени и с чии процесуални усилия те са доказани, съдът може да основе решението си върху тях. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. Още по-малко това може да направи въззивният съд, ако новите факти се посочват за първи път във въззивната жалба или по-късно във въззивното производство”. Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ се отхвърлят. Ответникът по касационната жалба – В. П. В. от [населено място], чрез своя пълномощник, я намира за неоснователна, а атакуваното въззивно решение за правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като провери атакуваното решение във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба и с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 от ГПК, я намира за частично основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Софийският градски съд е отменил решение от 09.12.2009 г. по гр. д. № 31175/2008 г. на Софийския районен съд, ІІ ГК, 77 състав в ЧАСТТА, в която предявените от В. П. В. от [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, са отхвърлени и вместо него е постановено друго такова, с което е признато за незаконно дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 30/01.09.2008 г. на управителя на [фирма] със седалище [населено място] и същото е отменено, ищецът е възстановен на предишната работа и е осъдено дружеството да му заплати сумата от 1 525 лв. – обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението, за периода 11.09.2008 г. – 11.02.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2008 г. до пълното й изплащане. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” да изслуша работника или пък да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение – чл. 193, ал. 1 КТ. Затова в хипотезата на чл. 193, ал. 2 КТ съдът е отменил дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В нарушение на материалния закон въззивният съд е счел, че неспазването на процедурата по изслушване на работника, респ. по приемане на неговите писмени обяснения по конкретното дисциплинарно нарушение, обосновава незаконност на уволнението и налага неговата отмяна само на това основание, без да се разглежда спора по същество. По изложените по – горе съображения и с оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че съдът не е дължал произнасяне по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна на основание, че ищецът не е бил изслушан от работодателя си, респ., че последният не е приел неговите писмени обяснения за конкретно дисциплинарно нарушение. Това е така, защото такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба. Постъпилото в последствие – на 27.10.2009 г. становище не може да се разгледа като такова, с което ищецът е претендирал незаконност на дисциплинарното си уволнение на още едно основание – нарушена процедура по чл. 193 КТ. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. В случая тези предпоставки отсъстват. Изложеното се явява в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага отмяна на постановения от него акт и решаване на въпроса по същество, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага връщането му на въззивния съд за ново произнасяне от друг негов състав, с оглед повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия – арг. чл. 293, ал. 3 от ГПК. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ съдът намира следното. Основателността на претенцията се предпоставя от установяване липса на причини за дисциплинарно уволнение на ищеца. Данните по делото сочат (а и това е твърдението на последния), че той не се явявал на работа в ответното дружество. Периодът на това неявяване обаче е повече от 1 ден (не само 29.08.2008 г.- петък), а обхваща и предходните няколко дни. Допуснато е нарушение на трудовата дисциплина, поради което се е осъществило основанието за дисциплинарното уволнение. Ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, като се позовава на писменото си изявление за прекратяване на трудоводоговорната връзка в предходен момент – с молба от 28.08.2008 г. По делото такава не се съдържа, което не може да обоснове извод, че волеизявлението е било направено, а дори и да е отправено – липсват данни какво правно основание е сочено за това прекратяване. Правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса задължават този факт да се установи от ищеца. След като доказване в този смисъл не е проведено, то не може да се приеме, че трудовото правоотношение е било прекратено в периода на неявяване на ищеца в посочените в уволнителната заповед дни през м. август 2008 г. Налага се, че трудоводоговорната връзка не е била прекратена, поради което за ищеца е съществувало задължение да се явява на работа, за да престира работната си сила. Неспазването на това задължение в течение на два последователни работни дни съставлява дисциплинарно нарушение, което е въздигнато в основание за дисциплинарно уволнение – чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Като се е позовал на това правно основание и е изложил фактическите причини за иницииране на уволнението, работодателят е упражнил надлежно съществуващото си потестативно право да прекрати едностранно трудовото правоотношение с издаване на процесната уволнителна заповед. В обобщение, оспорваното уволнение е законно, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Като обусловени от изхода на спора по главния иск на отхвърляне подлежат и исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 2 и 3 КТ – за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноските за настоящото производство, в размер на 140. 50 лв. и се възложат в тежест на ищеца. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 02.07.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ – Б състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. В. от [населено място] против [фирма] със седалище [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от КТ – за признаване за незаконно на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 30/01.09.2008 г. на управителя на [фирма] със седалище [населено място] и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнението. ОСЪЖДА В. П. В. с Е. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5 – адв. П. С. да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата от 140. 50 (сто и четиридесет лв. и 50 ст.) лева – разноски за настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.