Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 15.07. 2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА. при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 350 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община-район „Надежда” чрез старши юрисконсулт Е. И. Й. против решение № 17359 от 14.10.2014 г., постановено по гр.д. № 7703 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, с което е отменено решение от 21.03.2013 г. по гр.д. № 53920/2010 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав в атакуваната му част за отхвърляне на предявените искове и е постановено друго за признаване за установено на основание чл.108 ЗС по предявените против Столична община искове, че Г. Ц. К., Р. В. М., В. В. М., И. Т. Т., Т. И. А. и Д. Д. Г. са собственици на основание решение № 1-44-12, без дата, гр.д. № 24856/2006 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, върху част от нива, ІV категория в строителните граници на мах.И., м.”М. път”, имот № 90304, к.л. 138 от помощния план, изработен през 2004 г., с площ по графични данни приблизително от 1083 кв.м. и Столична община е осъдена да им предаде владението на същия имот и да им заплати разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 1611.42 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон. Ответниците по касационната жалба Г. Ц. К., Р. В. М., В. В. М., И. Т. Т., Т. И. А. и Д. Д. Г. не са подали писмен отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.... С определение № 74 от 19.02.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: за допустимостта на косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, респ. заместващото го решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, когато страна по ревандикационен иск не е участвала в административното производство и възразява за липсата на предпоставки за възстановяване на собствеността. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е съществен за настоящия правен спор, по който ищците са основали иска си на твърденията, че им е възстановена собствеността на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ, като с решение от 23.01.2009 г. на СГС, АО, ІІІ-В състав по адм.д. № 05025/2006 г. имотът е признат за незастроен и е отменена Заповед № РД-09-462/14.07.2006 г. на Кмета на Столична община-район „Надежда” а с решение № 1-44-12/9.02.2010 г. по гр.д. № 24856/2006 г. на СРС, постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е възстановена собствеността в стари реални граници. В отговора на исковата молба Столична община-район „Надежда” е оспорила иска с твърдение, че имотът попада в УПИ І-за парк, кв.25, м.”С. парк” и е публична общинска собственост, поради което не подлежи на възстановяване. За да постанови решението си въззивният съд е изложил съображения, че Столична община не е била страна в производството по чл.14, ал.3 З. и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението, но след приемането на чл.177, ал.1, изр.2 АПК, според който ако административният акт бъде изменен или отменен от съда, решението има действие по отношение на всички, следва, че ТР № 6/10.05.2006 г., ОСГК на ВКС е изгубило сила в частта по т.4 относно косвения съдебен контрол, същевременно решението е задължително и за гражданския съд по силата на чл.302 ГПК, а и Столична община черпи права от държавата, която е обвързано от решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ. Същевременно Столична община по силата на чл.298, ал.2 ГПК е обвързана от пределите на силата на пресъдено нещо на решението от 23.01.2009 г. по адм.д. № 05025/2006 г. на СГС, ІІІ-в , постановено спрямо район „Нови Искър”, който е участвал за Столична община, която е юридичеко лице, поради което е недопустимо пререшаване на спора доколко процесния имот е зает от мероприятие, препятстващо реституционните претенции и съответно спорната площ не е публична общинска собственост. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: за допустимостта на косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, респ. заместващото го решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, когато страна по ревандикационен иск не е участвала в административното производство и възразява за липсата на предпоставки за възстановяване на собственостт с оглед необходимостта от тълкуване дали нормата на чл.177, ал.1, изр.второ АПК и чл.302 ГПК допускат косвен съдебен контрол по отношение на административни съдебни решения, свързани с административно производство по възстановяване правото на собственост, постановени при действието на АПК, когато страна по ревандикационния иск е лице, различно от държавата. И. на косвения съдебен контрол е свързан със задължението на съда за преценка на правопораждащите факти и го задължава да констатира нищожността или незаконосъобразността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Този институт намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение (например правопораждащ факт). Нормата на чл.177, ал.1 АПК предвижда, че решението в производство по оспорване на индивидуален административен акт има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, нормата на чл.302 ГПК – че влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, а нормата на чл.17, ал.2, изр.второ ГПК – че съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Посочените правни норми определят хипотезите, в които е допустимо гражданския съд да осъществи косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт, а именно когато акта се противопоставя на лице, което не е страна в производството по издаването, съответно по обжалването му. Когато върху административния акт е упражнен пряк съдебен контрол, решението на административния съд обвързва гражданския съд, че акта е валиден и законосъобразен, но само когато се противопоставя на страна, участвала в административното производство, а ако акта е отменен, решението има действие по отношение на всички, т.е. страната която се е ползвала от него, не може да черпи права от отменения акт, респ. издателят на отменения административен акт е длъжен да се съобрази със съдебното решение. В обобщение при действието на чл.177, ал.1 АПК косвен съдебен контрол върху административни актове по възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ, включително и върху съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и съдебно решение на административен съд, с което се упражнява пряк съдебен контрол върху административен акт в хода на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, е допустим, само когато актовете се противопоставят на страна, която не е участвала в административното производство. По основателността на касационната жалба: С влязло в сила на 1.04.2009 г. решение от 23.01.2009 г. по адм.д. № 05025/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ-В състав в производство по чл.11, ал.3 ППЗСПЗЗ е отменена частично заповед № РД-09-462/14.07.2006 г. на кмета на Столична община-район Надежда и е определена като незастроена част от имот № 90304 по букви А-Б-В-Г-А /отразена в зелен цвят на скица, приложена към заключението на вещото лице инж.Н./ с площ по графични данни приблизително 1083 кв.м. С влязло в сила на 24.11.2010 г. решение № І-44-12 по гр.д. № 24856/2006 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав в производство по основание чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменено частично решение на ОЗС „Нови Искър” № 210 от 13.10.2006 г. по заявление вх. № 210/28.05.1992 г. и е възстановена собствеността на наследници на Ц. К. Д. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху частта от нива, ІV категория, находяща се в строителните граници на мах. И. в м.М. път, имот № 90304, кад.лист 138 от помощен план, изработен 2004 г., с площ по графични данни приблизително от 1083 кв.м., която част е отбелязана и заключена между букви А-Б-В-Г-А и оцветена в зелен цвят на скицата на вещото лице Н., представляваща неразделна част от решение от 23.01.2009 г. по адм.д. № 05025/2006 г. на СГС, АО, ІІІ В състав. Приетото по делото удостоверение за наследници легитимира ищците като наследници на Ц. К. Д., починал на 13.06.1977 г. и съответно като ползващи се от административните решения за възстановяване правото на собственост. Скицата на вещото лице, неразделна част от административното съдебно решение по адм.д. № 05025/2006 г. на СГС и комбинираната скица на [фирма] установяват, че възстановения имот попада в УПИ І-за парк, кв.25 по действащия подробен устройствен план на м.”С. парк”, одобрен със заповед № 145/4.04.1963 г. За целия терен, отреден за „С. парк”, включително и за отчуждените от ТКЗС „Мрамор” 760 дка, е съставен акт за държавна собственост № 3722 от 10.12.1963 г., в който е отбелязано, че мероприятието е реализирано, като впоследствие имотът е преактуван с акт за публична общинска собственост № 869 от 6.06.2000 г. Страните не спорят по така установената по делото фактическа обстановка. Спорът е засегнат ли е процесният имот от мероприятието „С. парк” и подлежала ли е на възстановяване собствеността му. Във връзка с този спор неправилни са изводите на въззивния съд, че е недопустимо пререшаване доколко процесния имот е зает от мероприятие, препятстващо реституционните претенции, тъй като Столична община черпи права от държавата, която е обвързана от решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и същевременно по силата на чл.298, ал.2 ГПК е обвързана от пределите на силата на пресъдено нещо на решението от 23.01.2009 г. по адм.д. № 05025/2006 г. на СГС, ІІІ-в , постановено спрямо район „Нови Искър”, който е участвал за Столична община, която е юридическо лице. Страна в административното производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е държавата /Тълкувателно решение № 5/14.01.2013 г. по т.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС/ и Столична община, като юридическо лице и носител на вещни права не е обвързана от постановеното решение по гр.д. № 24856/2006 г. на Софийски районен съд. Към момента на образуване на делото имотът вече е бил преминал в собственост на общината по силата на § 7, ал.1, т.3 ПЗР ЗМСМА, поради което Столична община не е обвързана от решението и като правоприемник на държавата. Същата не е била страна и в производството по адм.д. № 05025/2006 г. на СГС. В производството по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ кмета действа не като представител на общината като орган на местно самоуправление и субект-носител на вещни права, а като представител на държавата, която по нормативен път е делегирала компетентност по определени въпроси, свързани с административното производство по възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ в урбанизирани територии. След като Столична община не е била страна в производството по пряк съдебен контрол върху административните актове в реституционното производство и с оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, следва, че по настоящото дело е допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол. Установено е, че процесният имот попада в рамките на урегулиран поземлен имот, отреден с подробния устройствен план за парк. Съгласно чл.61, ал.4 ЗУТ, действал към момента на постановяване на реституционното решение, озеленените площи са публична собственост – в настоящия случай публична общинска собственост. В настоящото дело ищците не са ангажирали доказателства, че имотът е останал незасегнат от мероприятието „парк”, което е било реализирано още към 1963 г., видно от отбелязването в акта за държавна собственост. Имот, който е публична общинска собственост не подлежи на възстановяване по никой от реституционните закони. Аргумент за това е нормата на чл.7 ЗОС, забраняваща придобиването по давност, отчуждаването и прехвърлянето в собственост на трети лица на вещи, които са публична общинска собственост. Следователно касае се за вещи, които са извадени от оборота и титуляр на собствеността върху тях може да бъде само изрично определеният в закона субект - общината. Други субекти не могат да притежават собственост върху имоти, които законът е обявил за публична общинска собственост, съответно не може да се приеме, че върху такива обекти могат да бъдат провеждани реституционни мероприятия. Поради изложените съображения следва, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на реституция по ЗСПЗЗ. Въззивното решение, с което предявения ревандикационен иск е уважен следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на иска. Ищците следва да възстановят на Столична община направените по делото в първоинстанционното и касационното производство разноски в размер на 600 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение /по 300 лв. за всяка инстанция/. Във въззивната инстанция Столична община не е поискала възстановяване на разноските и такива не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 17359 от 14.10.2014 г., постановено по гр.д. № 7703 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ц. К., ЕГН [ЕГН], Р. В. М., ЕГН [ЕГН], В. В. М., ЕГН [ЕГН], И. Т. Т., ЕГН [ЕГН], Т. И. А., ЕГН [ЕГН] и Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.15 против Столична община, [населено място], [улица] ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот, част от нива, ІV категория, находяща се в строителните граници на мах.И., м.”М. път”, имот 90304, к.л.138 от помощния план, изработен през 2004 г. с площ по графични данни приблизително от 1083 кв.м., попадащ в УПИ І-за парк, кв.25, м.”С. парк” по подробния устройствен план, одобрен със заповед № 145/4.04.1963 г. с идендификатор по кадастралната карта 68134.1377.2008. ОСЪЖДА Г. Ц. К., ЕГН [ЕГН], Р. В. М., ЕГН [ЕГН], В. В. М., ЕГН [ЕГН], И. Т. Т., ЕГН [ЕГН], Т. И. А., ЕГН [ЕГН] и Д. Д. Г., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.15 да заплатят на Столична община, [населено място], [улица] разноски за първоинстанционното и касационното производство в размер на 600.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: