Р Е Ш Е Н И Е №. 191 Гр. София, 23 май 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 819/22 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия В. Е. А. чрез упълномощения му защитник, адв. К. К. срещу въззивна присъда № 1/ 10.05.2022 г. на АС-Бургас, по в.н.о.х.д. № 222/21 г., в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят алтернативни искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или за намаляване на наказанието. В жалбата се акцентира върху неправилната оценка на изготвените по делото авто-технически експертизи, чрез отхвърляне обективността на първите две и безусловно кредитиране на последната петорна комплексна експертиза, което е в разрез с доказателствата по делото. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, депозирано на осн. чл.351, ал.4 от НПК се излагат конкретни съображения в подкрепа на наведените оплаквания – кредитираната петорна експертиза е изготвена чрез субективен подход, в противоречие с наличните гласни доказателствени средства на свидетел-очевидец и обясненията на подсъдимия; не е даден отговор на въпроса за това, че деянието е случайно по чл.15 от НК; неправилна е оценката на тежестта и броя на смекчаващите обстоятелства. Към жалбата е постъпило писмено допълнение по реда на чл.351, ал.4 от НПК, с което се мотивират наведените оплаквания и исканията на защитата. Твърди се, че въззивният съд е кредитирал избирателно доказателствата в подкрепа на обвинението, включително и заключението на петорната експертиза, което не е обосновано, и това е довело до неправилни фактически изводи относно определянето на момента, в който подсъдимият е могъл да възприеме автомобила на пострадалата като опасност за движението и за това дали тя се е движела с включени светлини на фаровете. Поддържа се тезата, че се касае за случайно деяние и отказът на съда да приложи чл.15 от НК се оценява като нарушение на материалния закон. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, изготвено от адв. Н., упълномощен защитник на подсъдимия, депозирано в срока по чл.351, ал.4 от НПК се излагат детайлни съображения, подкрепящи наведените касационни основания. Като нов аргумент се изтъква, че от заключението на петорната експертиза, допусната от въззивния съд в хода на проведеното съдебно следствие се установява липса на допуснато от подсъдимия нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, който законов текст го задължава при възникване на опасност за движението да намали скоростта или да спре с цел да избегне произшествие. Сочи се, че съобразно експертните изводи за скоростта на движение на подсъдимия и наличието на мястото на инцидента на трети автомобил марка Опел, който той е изпреварвал, единствената възможност за избягване на удара с автомобила на пострадалата е бил чрез връщане в собствената му пътна лента след изпреварвания автомобил и без да довърши маневрата изпреварване. Описаното поведение счита, че не е част от нормативното задължение по чл. 20, ал.2, изр.2 от ЗДП, поради което и от страна на подзащитния му не е налице нарушение, което да е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Твърди се и нарушаване правото на защита на дееца, поради невъзможността да разбере в какво се обвинява, поради налично противоречие между цифровата квалификация на нормата на ЗДП, която е нарушил и словесно изписаните в мотивите към присъдата задължения, които е нарушил. В посока явната несправедливост на наказанието се сочи наличието на хипотезата на чл.15 от НК, при която подсъдимият е следвало да бъде оправдан. Срещу въззивната присъда на АС – Бургас е постъпила и касационна жалба от частните обвинители И. А. А., К. Й. И. и С. Й. Д., чрез упълномощения им повереник адв. Б., в която е релевирано касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК и се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с цел увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание. За справедливо наказание частните обвинители определят лишаване от свобода за срок от седем години и съответен размер на допълнителното наказание лишаване от права. В писмено допълнение към касационната жалба на частните обвинители повереникът им адв. Б. излага детайлни съображения в подкрепа на явната несправедливост на наложеното наказание, като акцентира върху неправилното оправдаване на подсъдимия по част от инкриминираните нарушения по ЗДП, чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от ЗДП и неправилното приложение на чл.55, ал.1 от НК, съгласно която разпоредба е реализирана наказателната му отговорност, предпоставки за която липсват-приетата критичност, която не е изразена от дееца и продължителността на наказателното производство не следва да се отчитат в негова полза. Отделно се сочи, че формата на вина е престъпна самонадеяност и съдът е квалифицирал същата като небрежност в разрез с материалите по делото за поведението му на процесната дата, както и не е отчетена продължителността на наказателното производство като вредна последица за частните обвинители. Пред ВКС частните обвинители И. А. А., К. Й. И. и С. Й. Д., редовно уведомени не се явяват пред ВКС. Представляват се от упълномощения повереник, адв. Б., който поддържа касационната жалба на доверителите си и допълнението към нея и моли да се уважи, като се отхвърли жалбата на подсъдимия. В реплика след пледоарията на прокурора се позовава на правилното кредитиране от въззивния съд на заключението на петорната експертиза, която оценява като обективна и съобразена изцяло с доказателствения материал по делото. Частните обвинители С. Я. Н., Д. Я. Д., Д. Г. И., редовно призовани не се явяват пред ВКС. Не се явяват и упълномощените им повереници, редовно уведомени. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият А. се представлява от упълномощените защитници адв. К. и адв. Н., които поддържат касационната жалба на подсъдимия с изложените касационни основания и алтернативни искания и считат, че жалбата на частните обвинители, представлявани от адв. Б. следва да се остави без уважение като неоснователна. Адв. К. застъпва тезата, че въззивната присъда е основана преимуществено на заключението на петорната авто-техническа експертиза, което не е обосновано по надлежния ред. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл.15 от НК и деянието на подсъдимия е случайно, поради поведението на пострадалата по навлизане в лентата за насрещно движение и невъзможността на подзащитния му да избегне удара с нея чрез правомерни действия. Защитникът на подсъдимия, адв. Н. сочи, че въззивният съд е признал подсъдимия за виновен относно нарушение на задължения, които ЗДП не предписва, а именно – промяна на посоката му на движение и връщане в собствената му пътна лента, за да избегне произшествието, което поведение не се обхваща от разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП. Едновременно с това сочи, че в присъдата не е даден отговор на въпроса дали произшествието би могло да бъде избегнато чрез извършване от негова страна на предписаните от закона действия, както и не е обсъдено противоречието в експертните заключения относно необходимото време за реакция на тези действия в конкретната пътна ситуация. Подсъдимият А. в последната си дума пред ВКС моли да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия и тази на частните обвинители са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Счита, че в решението на въззивния съд е отчетено съпричиняването от страна на пострадалата за настъпване на произшествието, което е значително, като намира за правилно кредитирането на петорната автотехническа експертиза, поради нейната обоснованост и съответствие с доказателствата по делото, а наложеното наказание оценява за справедливо отмерено и съобразено с поведението на пострадалата като водач на МПС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на подсъдимия и частните обвинители основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 4/28.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 894/2020 г., по описа на Окръжен съд – гр.Бургас, Наказателен състав, подсъдимият В. Е. А. е признат за невиновен в това, че в [населено място], на ГП 1-6, в района на км. 488 при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено М. С.” с рег. [рег.номер на МПС] , в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 ЗДП , чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 от ЗДП по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице, на С. Д. Й., И. Г. В., Я. Н. Б., А. И. А., И. С. И., поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, от НК. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. С нова въззивна присъда № 1/ 10.05.2022 г. на АС-Бургас, по в.н.о.х.д. № 222/21 г. присъдата на Окръжния съд е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият А. е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК /оправдан е по обвинението за нарушение по чл. чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 ЗДП и чл.20, ал.1 от ЗДП /и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила и лишаване от право за управление на МПС за срок от две години. Със същата присъда в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия и жалбата на частните обвинители са подадени в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което са допустими, като разгледани по същество се намериха за неоснователни, всяка една от тях. По жалбата на подсъдимия: На първо място следва да се даде отговор на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съществен акцент в жалбата на подсъдимия е поставен върху доказателствената стойност на петорната авто-техническа експертиза, назначена от апелативния съд в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, като се оспорва обективността на експертните изводи, поради противоречие с доказателствата по делото. Сочи се, че съдът е изградил изводите си по фактите изолирано на базата на това експертно заключение, без да го съпостави с наличните по делото доказателства, които са в обратна посока, с което е накърнил правото на защита на подсъдимия. Възражението е неоснователно. В хода на съдебното производство пред първия съд са били изслушани две авто-технически експертизи, втората от които комплексна, които са съдържали противоречиви отговори на поставените въпроси, включително и по отношение на скоростта на движение на автомобилите, участници в пътното произшествие, като вещото лице, изготвило първото заключение е заявило пред съда, че не го поддържа. Въззивният съд е отчел наличните противоречия в експертизите и с определението си по чл.327 от НПК е допуснал назначаване на тройна автотехническа експертиза, която да отговори еднозначно на въпросите с противоречиви отговори от предходните две заключения. След изслушването на тройната експертиза в хода на проведеното въззивно следствие, апелативният съд, след като е констатирал, че противоречията не са могли да бъдат отстранени и посредством отговорите на третото експертно заключение е допуснал петорна експертиза, с нов и разширен експертен състав, която да отговори на въпросите, поставени на тройната експертиза, / което в тази й част я определя като повторна по отношение на това заключение/ както и на допълнително поставени въпроси, включително и относно техническото състояние на лекия автомобил, в който са пътували пострадалите лица. Прочитът на мотивите към въззивната присъда определя като неоснователно възражението от жалбата на защитата срещу обективността на петорната експертиза и неоснователното й кредитиране от страна на въззивния съд. Контролираната въззивна инстанция е изложила подробни и аргументирани съображения в посока възприемането на изводите на експертите от петорната експертиза, като е отговорила на всички възражения на защитата, с които се оспорва тяхната обоснованост и компетентност. Петорното автотехническо заключение не е кредитирано голословно, а след направена подробна съпоставка от въззивния съд на всички налични по делото експертизи и отговорите на поставените въпроси, като заключението на тройната експертиза е подложено на изключително пространен и задълбочен анализ относно неговата обоснованост и аргументация. След аналогично задълбочено обсъждане на отговорите от петорната експертиза въззивният съд е посочил, че дава кредит на доверие на последното заключение, поради обстоятелството, че в максимална степен е съобразено с обективните находки от мястото на произшествието, /включително и намерената при огледа следа от издиране на асфалта/ и данните за деформациите по автомобилите, които са участвали в пътния инцидент, както и поради пълната му кореспонденция с гласните доказателствени средства по делото. По същите съображения е възприел и определената в експертизата скорост, с която са се движели превозните средства, съответно автомобилът на подсъдимия с около 90 км/ч, управляваният от пострадалата лек автомобил Фиат П. с около 77,62 км/ч, а лекият автомобил Опел К., който се движел в дясната пътна лента попътно на подсъдимия - с около 73,01 км/ч. При тези стойности опасната зона за спиране на подсъдимия е изчислена в рамките на около 67,44 м., а опасната зона за спиране на пострадалата водачка, около 53, 57 м. Отстоянието, на което се е намирал автомобилът, управляван от пострадалата в момента, в който подсъдимият е имал обективна възможност да го възприеме /съобразно обясненията му, това е станало при изравняване на предната част на автомобила, който е управлявал със задната част на лекия автомобил Опел К., който е изпреварвал/ е изчислено в рамките на 150,38 м. На въпроса включени ли са били светлините на фаровете на автомобила, с който са се движели пострадалите категоричен отговор не е могъл да бъде даден, поради състоянието му след произшествието, със счупени крушки на фаровете. В експертизата е посочено, че съобразно положението на лоста за превключването им, /блокиран при пътния инцидент в положение, съответстващо на включени габаритни светлини/ е възможно да са били включени или габаритните светлини или фаровете, тъй като е установена деформация на левия край на волана, в посока отвън навътре, което означава, че същият лост е притиснат по начин, който сочи на възможност при произшествието да са били включени и късите светлини на фаровете, но въззивният съд правилно е приел наличието на включени габарити, което е в полза на подсъдимия. По отношение на видимостта е налице пълна кореспонденция между петорното заключение и наличните относими доказателствени източници, че поради светлата част на деня и ясното слънчево време същата е била нормална и е позволявала подсъдимият да възприеме, че автомобилът Фиат П. се движи в срещуположна на движението посока, в лентата, в която се е намирал той. Възражението на защитата, че тази констатация на вещите лица от петорната експертиза има субективен характер не може да бъде споделено за основателно. Отговорите на експертите са базирани както на показанията на свидетелите очевидци на инцидента, С. и М., така и на обясненията на подсъдимия за това в кой момент е възприел насрещно движещия се автомобил Фиат П. спрямо позицията на изпреварвания от него автомобил марка Опел К., а именно при изравняване на предната му част с неговата задна част. Не почива на обективен прочит на въззивната присъда и възражението, че апелативният съд не е коментирал обясненията на подсъдимия относно поведението му след възприемането на автомобила на пострадалата водачка и ги е отхвърлил без да ги съпостави с показанията на свидетеля С., с които взаимно си кореспондират. Обясненията на подсъдимия А. са били подложени на детайлен анализ за проверка на тяхната обективност и истинност /л.39-42 от мотивите/ относно вътрешната им устойчивост и чрез съпоставка с останалите доказателства и доказателствени средства, като съдът аргументирано е посочил в кои техни части ги кредитира и по какви съображения, и в кои части ги оценява като необективни. Защитата на подсъдимия възразява срещу поставената задача в петорната експертиза, която се състои в изследване на възможността на подсъдимия да завърши безопасно маневрата изпреварване, която е предприел, респективно да я прекрати и да премине в лентата за движение на лекия автомобил Опел К., като се движи зад него. В принципен план възражението е основателно, доколкото изискването на чл.20, ал.2 , изр.2 от ЗДП е при поява на внезапна опасност за движението, водачът да намали скоростта или да спре с цел да избегне същата, без да предприема други действия, предписание за които тази норма не съдържа. В контекста на посоченото нормативно задължение по ЗДП се включва изследване на обективната възможност на водача на превозното средство чрез предприемане на предписаните от закона действия да избегне появилата се внезапна опасност. В петорното заключение е даден отговор на въпросите, които са от значение да се установи дали законовото изискване е спазено от подсъдимия, а именно - отстоянието на което се е намирал в момента, в който е възприел насрещно движещ се автомобил в неговата пътна лента, от 150, 38 м., скоростта, с която е управлявал автомобила, около 90 км/ч и опасната му зона за спиране при тази скорост на движение, 67, 44 м. Сравняването на отстоянията между автомобилите и опасната зона за спиране на подсъдимия дава отговор на въпроса за предотвратимостта на удара между превозните средства, който за дееца е бил предотвратим чрез спиране на управлявания от него автомобил. Допълнителните задачи в експертизата, свързани с маневрата изпреварване са ирелевантни спрямо обвинението за допуснато нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, но предявеното обвинение е включвало и нарушение на правилата относно безопасното изпреварване – чл. 42, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от ЗДП, за които подсъдимият е оправдан от въззивния съд, поради което поставянето им е било необходимо за установяване на правно значимите по делото факти от гледна точка на тези нарушения. С оглед горното, с поставянето на оспорените от защитата задачи към експертизата не се нарушава правото на зашита на подсъдимия, а напротив дадена е възможност за упражняването му в пълнота и като краен резултат е постигнато оправдаването му по това обвинение. На последно място се възразява срещу използвания от петорната експертиза параметър – време за реакция на подсъдимия, /в експертизата е приета стойност 0,8 сек/ като се твърди, че не е съобразен с процесната пътна обстановка и е довел до необосновани технически изводи по въпросите към петорната експертиза. Въззивният съд е отговорил на аналогично поддържано пред него възражение, като съображенията му се споделят изцяло. В допълнение следва да се посочи, че в заключението при отговора на въпрос 3.6 е пояснено, че приетата стойност от 0,8 сек като параметър отговаря на времето за реагиране на водач за случай „Движение на транспортно средство в направление противоположно на разрешеното“, което в максимална степен съответства на реалната пътна ситуация, в която е бил поставен подсъдимият, поради което възражението се намери за неоснователно. В заключение, в хода на касационната проверка доводите за неправилна оценка на експертните заключения не намериха подкрепа. Контролираният въззивен съд правилно е кредитирал петорното заключение, поради отчетена кореспонденция с обективните находки от района на произшествието и деформациите по автомобилите, включително и по лекия автомобил Опел К./ който не е пряк участник в произшествието/ и е приел за установени факти, които се подкрепят от комплексната оценка на кореспондиращи си доказателства и експертни отговори. Следователно, не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата и на експертните заключения, които са оценени съобразно действителното им съдържание и процесуална стойност. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон също се намери за неоснователно. В рамките на установените правно значими факти, законът е приложен правилно. Въззивният съд е оправдал подсъдимия по обвинението за нарушения, свързани с режима на изпреварване на превозните средства /чл.42, ал.2 и 3 от ЗДП/ и по чл. 20, ал.1 от ЗДП, като го е признал за виновен относно допуснато нарушение по чл.20, ал.2, изр.2 от същия закон, което съответства на възприетите факти за поведението му на процесната дата – при поява на внезапна опасност в лицето на насрещно движещ се автомобил в лентата му за движение, който е имал обективна възможност да възприеме на отстояние по-голямо от опасната му зона за спиране, не е предприел намаляване на скоростта или спиране на автомобила, каквото е предписанието на нормата, което е довело до настъпване на пътното произшествие, съществен принос за което има и неправомерното поведение на пострадалата, която е управлява автомобила в насрещна за движението пътна лента. Възражението на защитата, че се касае за случайно деяние не кореспондира със същността на този правен институт. Случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК е налице в случаите, в които деецът не е допуснал нарушение на правилата за движение и въпреки това са настъпили предвидените в закона вредни последици. Задължителната съдебна практика, актуална и понастоящем /ТР № 106 / 31.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г., ОСНК на ВС/ е изяснила в кои случаи на внезапна опасност водачът не носи отговорност, на осн. чл.15 от НК – когато в опасната му зона за спиране се увреди лицето, което е създало опасността за движението. В случая този текст не може да намери приложение, тъй като автомобилът на пострадалата се е намирал извън опасната зона за спиране на подсъдимия в момента, в който тя е станала видима опасност за движението му, което му е давало възможност да избегне удара с нея чрез изпълнение на задължението по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП за спиране на превозното средство. В този смисъл възражението на защитата, че подсъдимият се е движел правомерно преди появата на пострадалата в лентата му за движение е ирелевантно спрямо задължението по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДП, което възниква при поява на внезапна опасност за движението като изисква съответно активно поведение от водача, спрямо когото опасността е налице. Аналогично неоснователно е възражението, че подсъдимият няма вина за настъпването на произшествието, за което свидетелства оправдаването му по обвинението за допуснати нарушения относно режима за изпреварване на пътните превозни средства. Оправдаването на дееца е по причина на поведението на пострадалата водачка, която се е движела в насрещното движение и подсъдимият не е имал законово задължение да съобразява предприетото изпреварване на лекия автомобил Опел К. с неправомерното поведение на останалите участници в движението, при положение, че движението в неговата посока е било еднопосочно, поради което и не е допуснал нарушение на инкриминираните му норми по чл.42 от ЗДП. Не се намери за основателно и възражението на защитата от допълнението към касационната жалба за нарушение от въззивния съд на материалния закон, чрез поставяне на допълнително изискване към дееца, а именно да довърши безопасно маневрата изпреварване като се върне в дясната пътна лента, което не се обхваща от разпоредбата на чл.20, ал.2. изр. 2 от ЗДП. Посоченото от апелативния съд в мотивите към присъдата е при отчитане заключението на петорната експертиза относно установената по технически път обективна възможност за подсъдимия чрез предприемане на предписаното от закона поведение по намаляване на скоростта му на движение при поява на внезапна опасност, да преустанови изпреварването на лекия автомобил Опел К. и да премине в дясната пътна лента зад него, като по този начин избегне сблъсъка с автомобила, управляван от пострадалата. Това негово поведение е посочено като един от възможните варианти за избягване на опасността, но само след като деецът намали скоростта, с която се е движел, каквото е предписанието на чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДП, което нарушение е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат и е довело до настъпването на произшествието съвместно с неправомерното поведение на пострадалата водачка. По тези съображения нарушение на материалния закон чрез горното описание на поведението на подсъдимия не е допуснато. Оплакването за явна несправедливост на наказанието от жалбата на подсъдимия е неоснователно. Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при условията на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като на подсъдимия е наложено основно наказание лишаване от свобода в размер на две години, с една година под специалния законов минимум от три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години и наказание лишаване от права за срок от две години. При определянето на основното наказание е отчетено наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудова заетост, изразено критично отношение към извършеното, обстоятелството, че същият е правоспособен водач на МПС от 1999 г., като за продължителния период на упражняване на тази дейност до датата на деянието, м. юни 2017 г. е санкциониран по административен ред само с два фиша, както и неправомерното поведение на водача на автомобила, в който са пътували пострадалите, изразяващо се в грубо нарушение на правилата за движение чрез навлизане в насрещната пътна лента, както и продължителността на наказателното производство, за срок повече пет години и половина, по причини извън поведението на дееца. Съдът е отчел кумулативната даденост на тази първа предпоставка с обстоятелството, че предвиденото най-леко наказание от три години лишаване от свобода се явява прекомерно тежко спрямо извършеното от подсъдимия и правилно е приложил текста на чл.55 от НК при определяне на съответната санкция. С оглед изложеното, въззивният съд е правилно е приел, че броя на обстоятелствата в полза на дееца и размера на специалния санкционен минимум налагат наказанието да се определи под минимума на законовата санкция, с което не е нарушил законовите изисквания за индивидуализация на наказанието. Обстоятелствата в полза на дееца са изчерпателно и правилно установени от апелативната инстанция, като наложената санкция е съответна на тежестта на деянието, която е завишена /предвид тежките последици относно броя на жертвите и причинените извън съставомерни повреди по трети автомобил / и личната обществена опасност на подсъдимия, която е сравнително ниска. Правилно, като смекчаващ отговорността на дееца факт със значителна тежест е оценено поведението на водачката на автомобила, в който са пътували пострадалите лица и съществения принос, което допуснатото от нея нарушение има за настъпването на произшествието, както и обстоятелството, че същата с поведението си е инициирала настъпването на пътния инцидент. С оглед горното, от страна на въззивния съд не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.56 от НК и наложената на подсъдимия санкция е правилно и законосъобразно индивидуализирана при отчитане на цялостната характеристика на механизма на пътното произшествие и поведението на пострадалата водачка по същественото му съпричиняване. В жалбата на защитата не се излагат конкретни съображения в насока явната несправедливост на наложеното наказание, които да бъдат обсъждани извън искането за пълно оправдаване на дееца на осн. чл.15 от НК, което в рамките на установените факти не може да бъде удовлетворено. По жалбата на частните обвинители: Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, инкорпорирано в същата е поради прекомерно ниския размер на наложената санкция, която според частните обвинители е несъответна на тежестта на извършеното деяние. Като довод в подкрепа на искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане с увеличаване на размера на наказанието се твърди неправилно оправдаване по нарушенията на чл.42 от ЗДП, в хипотезите, в които са инкриминирани на подсъдимия. Възражението е неоснователно, като в подкрепа на обсъденото по-горе по повод жалбата на подсъдимия в същия аспект, следва да се посочи, че А. не е имал задължение да съобразява поведението си по изпреварване на лекия автомобил Опел с насрещно движещи се автомобили, тъй като тяхното движение е било забранено в процесния пътен участък, поради което оправдаването му по тези текстове е правилно и не може да рефлектира върху размера на санкцията. Не се намери за основателно и възражението на частните обвинители срещу приетата от въззивния съд форма на вина – небрежност, като се твърди, че е налице по-тежката форма на непредпазливостта, а именно –престъпна самонадеяност. Този довод на частното обвинение е мотивиран от една страна с допуснатите от подсъдимия нарушения в режима на изпреварването/ които не са налице/ и от друга - с доводи за невиновното поведение на пострадалата водачка по нарушаване на правилата за движение. Последният аргумент също не може да бъде възприет за основателен, тъй като съгласно фактите по делото пострадалата е навлязла в лентата за насрещно движение, в която подсъдимият се е движел правомерно и по този начин е съпричинила настъпването на вредоносния резултат, поради което правилно поведението й е било отчетено при реализацията на наказателната му отговорност в негова полза. На последно място упрекът спрямо подсъдимия А., че не признава вината си и искането това да се цени като отегчаващо обстоятелство не е съобразено с правото на защита на подсъдимия и е напълно неоснователно, поради което правилно не е било отчетено от въззивната инстанция в негова вреда. Не се намери за основателно и искането за отмяна на решението на въззивния съд, поради неправилно приложение на института на условното осъждане на дееца, и с цел ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Касационната инстанция възприема изцяло аргументите на контролирания съд относно липсата на необходимост от ефективна санкция за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК спрямо подсъдимия А.. Съдът е отчел характера и тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение, както и значителната степен на съпричиняване на резултата от страна на водачката на автомобила, в който са пътували пострадалите лица и правилно е намерил, че условното осъждане в пълна степен ще способства ефективно за поправянето и превъзпитанието на дееца и за постигането на целите на наказанието, включително и по отношение на генералната превенция. На последно място възражението за неправилно отчитане на продължителността на наказателното производство като смекчаващо обстоятелство не може да бъде споделено. Въззивният съд е изложил пространни мотиви в подкрепа на становището си да отчете това обстоятелство в полза на дееца, които са правилни и съобразени с националната съдебна практика и практиката на ЕСПЧ по отношение разумния срок на наказателното производство, поради което от негова страна не е допуснато нарушение по чл.348, ал.5, т.1 от НПК при определянето на съответната санкция. По изложените съображения, въззивната присъда на апелативния съд е правилна и законосъобразна и следва да се остави в сила, като се оставят без уважение жалбите на подсъдимия и частните обвинители срещу нея. Водим от горното и на осн. чл.354, ал1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1/10.05.2022 г. на АС-Бургас, по в.н.о.х.д. № 222/21 г. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: