Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е                                    № 279                                  София, 25 май 2010 год.                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 12 май две хиляди и десета година, в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                      ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                             ИВЕТА АНАДОЛСКА     при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело № 225/10 година       Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите К. А. Т. и М. Д. Д. срещу въззивно решение № 194/15.12.09год., по в.н.о.х.д. № 285/09год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбите, поддържани и в съдебно заседание, са релевирани касационните основания по смисъла на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.-последно НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилите жалби.   Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С възивното решение е потвърдена присъда № 67 / 30.04.2009г., по н.о.х.д. № 200/06г на Хасковски окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Т за извършени престъпления по чл.282,ал.1 и чл.302,т.1,б”б”НК и при условията на чл.23,ал.1 НК-определено общо наказание-три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години, глоба в размер на 5000лв. и лишаване от право да упражнява професия митнически инспектор за срок от три години и на подсъдимия Д за извършено престъпление по чл.301,ал.1 и 4 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от три години, глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да упражнява професия митнически инспектор за срок от една година. На основание чл.307аНК, подсъдимите са осъдени да заплатят равностойността на предмета на престъплението. Жалбите на подсъдимите са неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл.339, ал.2 НПК, въззивната инстанция е отхвърлила с аргументирани съображения, аналогичните доводи, развити във въззивната жалба. Изпълнени са процесуалните изисквания, визирани в чл.314,ал.1 НПК, задължаващи съда да извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън посочените с въззивната жалба основания. Събраният по предвидения процесуален ред доказателствен материал, е подложен на съвкупна и прецизна оценка,/ в противовес на твърдението в жалбите/, в въз основа на която са изведени фактическите и правни изводи на съда. Показанията на свидетелите Л са оценени през призмата на тези на свид. Шевченко, Г. и Д. ,писмената справка, издадена от интегрираната система на МВР, компютърната разпечатка на МТЕЛ за проведените телефонни разговори, документите за закупуване на стоката от Италия. Внимателният и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, извършен от инстанциите по същество, опровергава заявената процесуална незаконосъобразност, свързана с превратно тълкуване и оспорена надежност на доказателствените източници. Като е проследена хронологията на събитията, са установени безспорно фактите, свързани със съпричастността на касаторите към инкриминираните деяния. Несъмнено двамата са били на работа на процесната дата - видно от „нарядна книга №2”-л.285,т.І-ви от сл.дело/,подсъдимият Д. , заедно със свид. Начев се е намирал на платно”влизащи в страната МПС”, поради което твърдението му за липсата на контакт с Л. е несъстоятелно. В същата насока са както показанията на свид. Начев,така и обясненията на Т. Не може да бъде възприета и защитната теза на последния, свързана с добросъвестност при изпълнение на служебните му задължения, което да предопредели невъзможност да получи неследваща му се облага. Не само въз основа на констатираното обстоятелство за проведени разговори между Т, е ангажирана наказателната отговорност на длъжностно лице/съобразно заявеното в жалбата/, но и въз основа на останалите доказателства, еднопосочни по своя характер-вида,количеството и обема на стоката, пренасяна през границата на страната, видима за митническия инспектор и придружаващите я документи, са налагали извършване на митническа проверка, която подсъдимият не само не е извършил, но и в качеството му на „началник митническа смяна”-разпоредил на свид. Драгиев да я пропусне и на „втората бариера”. Поведението на свид. Лалева, установено недвусмислено от показанията на Ш. и Г. , свързано с проучване на пътната обстановка, пред автомобила, управляван от съпруга й, е свидетелство, подкрепящо горния фактически извод.   На базата на непротиворечиво установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Не е допуснато заявеното от защитата нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъставомерност на извършеното от Т. Законосъобразен и в съответствие с ПП №2/1980г., е изводът на въззивната инстанция, относно обекта на престъпно посегателство. Вън от всякакво съмнение, с деянието на подсъдимия Т са засегнати обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на държавния и обществен апарат, на неговите органи, притежаващи властнически правомощия, като част от този апарат. От обективна страна, прецизно са конкретизирани формите на изпълнително деяние-“нарушаване на служебните задължения”, изразяваща се в пряк митнически контрол и надзор и организиране на функционалното взаимодействие между органите и „превишаване на властта и правата си”, с нареждането на негов подчинен-свид. Драгиев да не извърши митническа проверка. Касаторът е извършил дейност в пределите на своята компетентност, при несъобразяване с изискванията на Закона за митниците - нарушение на задълженията му по чл.2, ал.1, чл.15, ал.2,т.1 и т.2 и 10,чл.16,ал.1 ЗМ/. Налице е и престъпен резултат - настъпване на немаловажни вредни последици в размер на 2691 лв., сума ощетяваща държавния фиск от дължими и несъбрани митни сборове и накърняване авторитета на митническата администрация. Вън от всякакво съмнение, двамата подсъдими, в качеството си на длъжностни лица, са получили имотна облага,в размер на 400 лв., която не им се следва, за да не извършат действия по служба, като по отношение на Т. , деянието е квалифицирано във връзка с осъществяване и на друго престъпление.   По изложените съображения касационната инстанция намира, че жалбите на подсъдимите Т. и Д. , като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение - в сила, като правилно и законосъобразно.   Водим от горните съображения и на основание чл.354 ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд,първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 194/ 15.12.2009г., постановено по в.н.о.х.д. № 285/09г на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: