4 Р Е Ш Е Н И Е № 819/ 2010 гр. С., 06.01.2011 г. Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1523 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] регионален център “С. запад” с адрес в[населено място], [улица], чрез процесуалния му представител адв. К. Б., против въззивното решение без номер от 29 май 2009 г., постановено по гр.д. № 2287 по описа на С. градски съд за 2008 г., с което е отменено решение без номер от 23 юли 2003 г., постановено по гр.д. № 3784 по описа на районния съд в[населено място] за 2003 г. и е отменена заповед № 346 от 13 септември 2002 г. за дисциплинарно уволнение на Ц. С. И., И. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да й заплати сумата от 2116 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение. Касационният контрол е допуснат с определение № 814 от 13 юли 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос следва ли работодателят задължително да уведоми работника, че иска обяснения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина в рамките на дисциплинарно производство за търсене на дисциплинарна отговорност по КТ. По поставения въпрос касаторът сочи, че законодателят не е поставил изискване задължително работодателят да уведоми работника, че обясненията се искат по повод на открита процедура по налагане на дисциплинарно наказание, като обяснения се искат и дават по конкретно посочени, индивидуализирани нарушения. Ответницата Ц. С. И., чрез процесуалния си представител адв. М. Х.-П., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК изтъква, че константната практика на ВКС, например в решение № 764 по гр.д. № 1738 за 1997 г. на ІІІ ГО, приема, че работникът следва да бъде уведомен, че срещу него започва дисциплинарно производство и в рамките на такова той е призован да даде обяснения, а сочените от касатора решения са инцидентни. С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че ищцата не е била известена от субекта на дисциплинарната власт за обстоятелството, че обясненията й се искат с оглед открита дисциплинарна процедура, а обяснения, дадени от служителя, без същият да е уведомен, че те са с оглед налагането на дисциплинарно наказание, нямат правно значение, тъй като обясненията следва да се дават по повод на конкретно дисциплинарно нарушение, а не въобще, както било в разглеждания случай. След постановяване на определението за допускане на касационния контрол, съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена с решение по реда на чл. 290 ГПК – в решение № 237 по гр.д. № 826 за 2009 г. на ІV ГО се приема, че преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията като средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т.ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана – писмена или устна - за даване на такива до адресата. Даденото разрешение се приема изцяло от настоящия състав на ВКС. Като е постановил разрешение в противоречие с изложеното, въззивният съд е тълкувал закона неправилно. По касационните оплаквания: Съдът е сезиран с искова молба, в която ответницата по касационната жалба сочи, че дисциплинарното й уволнение е незаконосъобразно, защото работодателят не я уведомил, че срещу нея има започнало дисциплинарно производство и че е съставен констативен акт за нарушения на трудовата дисциплина; поисканите обяснения са много общи; заповедта не е мотивирана; работодателят не е изпълнил задължението си да запознае ищцата с всички указания за реда и начина за изпълнение на трудовите й задължения, като Указание № 17 никога не й е било връчвано; работодателят не е осигурил на ищцата инструктаж за работа с терминално устройство. Касационната жалба е основателна. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК, касационният съд приема, че следва да постанови решение по съществото на спора по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК. Установено е, че атакуваната заповед е издадена на 13 септември 2002 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, във връзка с чл. 187, т. 3, 7 и 10, чл. 188, т. 3 КТ, констативен акт от извършена проверка от 16 август 2002 г., решение на УС на [фирма] от 2 септември 2002 г. за допуснати нарушения на т. 73 и т. 74.4 от Указание № 17 и писмо от Управление “Население” на ЦУ на Б. за неправилно оформяне на разписки и други счетоводни документи при изплащането на суми в брой от ПОС устройство, по извършени транзакции с кредитна карта в периода 1 май 2002 г. до 5 август 2002 г. Пропуските в работата на ищцата са установени с посочения в заповедта констативен акт за извършена проверка по изплащане на суми от ПОС устройство за периода м. май – 5 август 2002 г. Според заключенията в него няколко служители, включително и ищцата, са нарушили т. 74.4 от Указание № 17 и не са уведомили за възникнали проблеми при работа с устройството, както и че касови бележки за изброени транзакции не са подписани от картодържателя. В банката пристигнали четири отказа за изплащане на извършените транзакции, които станали повод за извършената проверка. Според Указание № 17 от 1998 г. на Дирекция “С. методология и проектиране”, т. 73, сумите при теглене на пари в брой от ПОС устройство се броят срещу подписана от картодържателя касова бележка, получена от ПОС; т. 74.4 определя, че операторите на ПОС съобщават на отговорника за терминалното устройство за всички отклонения и проблеми, свързани с работата на терминалните устройства. Не може да се сподели твърдението на ищцата, че не е била запозната със съответните правила за работа с посоченото устройство. Ищцата е положила подпис върху писмо изх.№ 3043 от 26 април 2001 г. на Управление “Население”, в което изрично е посочено, че едната разписка при приключване на транзакцията от ПОС терминал се подписва от клиента, като на клиента се дава втората разписка. Ищцата освен това е подписала и съответната част от заповед № 84 от 18 април 2002 г. на директора на клона за спазване на нормативни документи, включително Указание № 17 от 1998 г. При тези данни следва да се заключи, че ищцата е имала пълната възможност да се запознае със съдържанието на съответните документи във връзка с пряката й работа. Неоснователно е твърдението в исковата молба, че при налагане на дисциплинарното наказание е нарушено правилото на чл. 195 КТ, тъй като заповедта не била мотивирана. Заповедта препраща към констативния акт, в който нарушенията са описани подробно. Самият констативен акт е бил доведен до знанието на ищцата. Това е явно от дадените от нея писмени обяснения. Заповедта на работодателя не е основана на нарушение, свързано със самото боравене с ПОС терминалното устройство, поради което позоваването на ищцата на липса на инструктаж за такава работа във връзка с констатираните нарушения, е неоснователно. На последно място, с оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, неоснователно се твърди нарушение на процедурата по чл. 193 КТ. От ищцата са поискани и тя е представила писмени обяснения, които видно от самите тях са във връзка с констативния акт за установени нарушения. Предвид тежестта на осъществените нарушения и обстоятелствата, при които те са извършени, работодателят основателно е предприел налагането на атакуваната дисциплинарна мярка. Неоснователността на претенцията за отмяна на дисциплинарното уволнение води до неоснователност и на двата акцесорни иска – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение. Касаторът претендира заплащането на разноските по делото. С оглед резултата от касационната проверка, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора се дължи сумата от 303 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 29 май 2009 г., постановено по гр.д. № 2287 по описа на С. градски съд за 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Ц. С. И., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес в[населено място], ул. “Данте” № 1А, ап. 15, адв. М. Х., против [фирма] – регионален център “С.-запад”,[населено място], [улица], за отмяна на заповед № 346 от 13 септември 2002 г. за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на Ц. И., за възстановяването на Ц. И. на заеманата преди уволнението длъжност “касиер” и за заплащането на обезщетение за оставането й без работа поради уволнението в размер на 2116 лева. ОСЪЖДА Ц. С. И., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на [фирма] – регионален център “С.-запад”, с посочен адрес, сумата от 303,00 (триста и три) лева разноски за касационното производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: