Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
София, 25.07.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 83 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 -293 ГПК.
РПК „И. -Л.- С.”, [населено място], представлявана от Г. А. С. чрез адв,.С. В. обжалва и иска да се отмени Решение от 21.07.2011 година по гр.възз.д.Nо 1018/2007 год. на СГС - I. отд.
Поддържа се , че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон, нарушения на процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по въпросите : създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж; налице ли е правна легитимация на РПК, с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство; следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник; установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени , но и с гласни доказателства; дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./; договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му.”
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- В. и Л. Ч. чрез адв.Й. Ц., с който се оспорва основателността на доводите , релевирани с касационната жалба.Претендират се разноски по делото .
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 291 ГПК и чл. 293 ал.2 ГПК , намира :
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е оставил в сила Решение от 06.10.2003 година по гр.д. Nо 3781/2000 година на Софийския районен съд по отхвърлените искове на к. срещу С. О. , Л. Ч. и В. К.- Ч. по чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот- масивна сграда с две тела- ниско етажно тяло с две гаражни клетки и високо двуетажно тяло със склад, магазин за резервни части и санитарен възел на първия етаж и склад и стая за персонала на втория етаж както и на прилежащ терен –дворно място, съставляващо имот пл. Nо * кв. 25 м.”О.” с площ от 1100 кв.м.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ангажираните по делото доказателства не установяват правоприемство между ПК”Л.” кв. О. и РПК „И.”-Л. С., приел е че сградите , изградени при режим на строителство с временен статут чл. 120 ал.4 ППЗТСУ/ отм./ не попадат в хипотезите на чл. 2 ал.3 ЗОбС/ отм./ , както и е приел, че извършеното разпореждане в полза на [фирма] С. на продажба на предприятие, предполага разпореждане и с имота , предмет на спора , поради което ищецът не е материално-легитимирана страна по предявения иск.
По поставените материално-правни въпроси настоящият състав съобрази:
С Решение Nо 1209 от 27.09.2001 година по гр.д. Nо 2353/2000 година на ВКС-IV отд. по приложение на чл. 2 ал.2 от ЗОбС/ отм./ се приема, че „сградите и постройките, изградени от кооперативни организации до 13.07.1991 година построени с техни средства върху държавна земя , са техни собствени, макар на кооперацията да не е учредено право на строеж”.Приема се , че с цитираната разпоредба се сочи, кои обекти се изключват от обхвата на общинската собственост,и макар и да не е посочено изрично, се приема , че разпоредбата има реституционен характер. Правилото на чл. 2 ал.3 ЗОбС /отм./ е законодателен израз на отделяне и обособяване на общинската от държавната собственост на основата нa Конституцията от 1991 година , както и на проявление на идеята за възстановяване на кооперативната собственост.Законодателната уредба не съдържа изискване сградите и постройките да са построени въз основа на отстъпено право на строеж, значението за възникване на правото се свързва с факта на извършване строителството, без необходимостта кооперацията да доказва наличието на фактически състав на друг продобивен способ по чл. 77 ЗС, но се прави уговорката , че за да се признае собствеността в полза на кооперацията , следва да са налице предпоставките на § 1 от ДР на ЗК/ отм./.
С Решение Nо 471 от 15.05.2007 год. , постановено по гр.д. Nо 429/2006 година ВКС-I отд. по иск за собственост , е прието , че за да се признае на к.-ищец претендираното право , то от съществено значение за приложението на чл. 2 ал.3 ЗОбС/ отм./ е не въпросът кога точно е строена сградата, а дали тя е била построена преди 13.07.1991 година , както и дали строителството е било осъществено със средства на кооперацията.Установяване произхода на средствата може да стане не само с писмени доказателства , но и с гласни средства, тъй като за установяване на тези обстоятелства няма забрана , нито има изискване строителството да е законно.
С Решение Nо 962 от 25.03.2010 година по гр.д. Nо 2157/2008 година на ВКС-I отд. се приема , че след като „съгласно чл. 2 ал.3 ЗОбС /отм./ не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативни организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 година основните подлежащи на доказване правно-релеванти факти са процесният недвижим имот да е построен от и със средства на кооперативната организация до дата 13.07.1991 година , влизане в сила на Конституцията на Р България.
С Решение Nо 255 от 17.06.2010 година по гр.д.Nо 89/2009 година , постановено по реда на чл. 290 ГПК, по изведеният принципен въпрос за предпоставките , при които се придобива собствеността за обектите по чл. 2 ал.3 ЗОбС /отм./. в рамките на правомощието по уеднаквяване на съдебната практика / включително по цитираните Решения Nо 471 и Решение Nо 962 /, съставът на ВКС приема , че отменената разпоредба на чл. 2 ал.3 ЗОбС , в редакцията до 2004 г., „отричайки собствеността на общините, създава права за онези кооперативни организации, които са построили сграда върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж”. Със цитираното решение , ВКС приема , че ако е налице някоя от формите на преобразуване по чл. 13 на отменения Закон за кооперативните организации/ обн. ДВ.бр.102/1983 г./настъпило чрез сливане , вливане, отделяне или разделяне между тях, правото на собственост следва да се признае на организацията –правоприемник , в чиито баланс е включено съответното имущество и се ползва за осъществяване на дейността и.
Възприетата правна теза на цитираните решения на ВКС, включително с общите мотиви на решенията , постановени по чл. 290 ГПК, дават отговор , напълно възприет и от настоящия състав , а именно , че на кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя и строителството е извършено до 13.07.1991 година със собствени средства, макар без да е налице валидно учредено право на строеж,следва да се признае правото на собственост , включително с прилежащ терен. Това е така , тъй като с разпоредбата на отменения чл. 2 ал.3 ЗОбС/ ред.до 2004 г/, законодателят , като изключва от обхвата на общинската собственост тази собственост , разширява възможността за реституция на кооперативна собственост при наличие на предпоставките на § 1 ал.1 от ДР на ЗК от 1991 г. Материално-правната легитимация на кооперацията като собственик , при данни за предходна реорганизация / сливане , отделя, разделяне в т.ч. и вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство, се определя , както от установените факти на извършено строителство до посочената дата , влагане на собствени средства , но и от факта на счетоводното отразяване на имуществото по баланса на кооперацията и ползването му в рамките на осъществяваната дейност от кооперацията-правоприемник.
За установяване произхода на средствата, вложени в строителство , при спор в съда могат да бъдат ползвани не само с писмени , но и с гласни доказателства.
Употребеното от законодателя понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС не сочи на ограничения от гл.т. характера на изграденото. Ето защо настоящият състав приема , че в това понятие се включват и временните постройки, посочени в чл.120 ал. 4 ППЗТСУ/ отм./, за които няма предписание за премахване. Именно в тази насока са и издадените по реда на чл. 292 ГПК общи мотиви / имащи тълкувателен характер / по Решение Nо 305/28.11.2011 год. на ВКС-II отд. .Разпоредбата на чл. 2 ал.3 ЗОбС/ отм./ установява самостоятелно, изрично предвидено основание за признаване правото на собственост на кооперативни организации, изградили със собствени средства сгради и постройки върху държавна земя , без отстъпено право на строеж до 13.07.1991 година.В рамките на установеният фактически състав по чл. 2 ал.3 ЗОбС/ отм./ няма изискване , касаещо градоустройствения статут на построеното. Стеснителното тълкуване , дадено в решенията на някои окръжни съдилища, не може да се приеме за правилно, тъй като ако няма уредено изключение от законодателя, принципът на придобиване на собствеността важи за всички обекти на правото на собственост.С § 17 от ПР на ЗУТ се дава възможност , чрез изменение на действащия подробен устройствен план, временните строежи да получат траен устройствен статут,аналогично на отменения § 6а от ПЗР на ППЗТСУ/ отм./ ред. от 1998 г. и §50а ППЗТСУ/ отм./ ,което обстоятелство подлежи на доказване , доколкото има твърдения в тази насока.
Както правилно е приел въззивният съд , искът по чл. 108 ЗС предполага /1/ доказване , пълно и пряко от страна на ищеца по делото, на придобиване и притежание на правото на собственост, /2/доказване , че ответникът по иска се намира в имота и го владее и /3/ бе основание за това.
При изложените съображения относно приложението на отменения чл. 2 ал.3 ЗОбС/ ред. 2004 г./, следва да се приеме , че изводите на въззивния съд макар и отчасти да са незаконосъобразни - по отношение приложимостта на закона спрямо постройките със временен статут по чл. 120 ал.4 ППЗТСУ/ отм./ , не могат да променят крайния извод на решаващия съд за липсата на предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на завените ревандикационни искове.
За да отхвърли иска на РПК „И.- Л. „С. срещу С. о. и Л. И. Ч. и В. Н. К.-Ч. за собственост по чл. 108 ЗС, за предаване владението на дворно място , съставляващо имот пл. Nо *, кв. 25а м.кв.”О.” по плана на [населено място] с площ от 1100 кв.м., заедно с двуетажна сграда с два гаража със застроена площ от 146.74 кв.м. и 178 кв.м, преустроени и ползвани с предназначение за автосервиз /претендирани по исковата молба /, въззивният съд е приел, че не е доказано правоприемството между ПК „И. „ кв. О., РПК „Н.”С. и РПК И.-Л.-С..
При данните по делото е безспорно установено регистрацията на РПК „И. - Л.”-С. по ф.д. Nо 39/87 година по регистъра на кооперативните организации към Б. и съответно последващите промени на Устава и органите за управление.
Макар и при първоначалното разглеждане на делото в трите инстанции-първа, въззивна и касационна по реда на ГПК от 1952 г. да не е имало спор относно материално-правната легитимация на ищеца , при новото разглеждане пред въззивния съд , въпросът за правоприемството на кооперацията ищец и неговата материално-правна легитимация на собственик е релевиран от ответниците В. и Л. Ч..
Изводите на въззивния съд , че не е доказано правоприемството на РПК „И.-Л.-С. „ при анализа на събраните писмените доказателства за „сливането „ към 14.05.1987 година на ПК”И.” и РПК’Н.” клон Л. С. , под ново име РПК „И.-Л.-С.”, като форма на реорганизация на к. по см. чл. 13 ЗКО/ отм/ , са правилни , логични и обоснование.
При събраните писмени доказателства , настоящият състав на ВКС намира , че релвираното възражение за липса на правоприемство от страна на ответниците-физически лица е основателно, а ангажираните от защитата на ищцовата страна писмени доказателства не могат да обусловят извод, различен от направения. Данните по „Протокола от извънредното делегатско събрание на ПК”И.” от 14.01.1987 година „ сочат само , че на извънредно делегатско събрание на ПК”И.”/ рег. по гр.д. Nо 11/1953 год. / от посочената кооперация е взето решение за обединяване на дейността на кооперацията с тази на РПК”Н.” С., под ново име „РПК И. Л. С.’, без да е обсъждан въпрос, касаещ имущества на кооперациите. Правилно въззивният съд , съобразявайки законовите изисквания на чл. 13 ЗКО /отм./ приема , че за да е налице завършен фактически състав на създаване на нова кооперативна организация, следва да бъде доказано за надлежно взетите решения от общите събрание на двете сливащи се или поемане на дейност чрез вливане кооперации. Липсата на решение на общото събрание на една от тях-а именно на РПК „Н.” С. и изобщо липсата на доказателства за надлежна регистрация на тази кооперация към дата 14.01.1987 година правилно е възприета като недоказан фактически състав на правоприемството.
Последващото отразяване по баланс на новоучредената кооперацията на процесните сгради , заприходени като Д. , не може да бъде надлежно доказателство за правоприемството от гл.т. на имуществени права или/ доколкото това право не е съществувало в патримониума на кооперациите/ като притезание за признаване правото на кооперативна собственост по арг. на отменени чл. 2 ал.3 ЗОбС / ред. 2004г,/при спор с Общината, издала АчОС.
Данните за на продажбата на търговско предприятие от 19.04.1999 година – т.е. преди завеждане на делото, на трето лице по спора- [фирма] С. са ирелевантни, тъй като Договорът за продажба на предприятие на ‘И.-21”АД С. – в опис Приложение 1 няма отразен недвижим имот , идентичен на този, предмет на спора.
С оглед изходана спора , ответниците физически лица имат право, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК , на направените за касационната инстанция разноски, доказани с представения Договор за правна защита и съдействие Nо 0148249 от 20.12.2011 година за сумата 1400 лв. / хиляда и четиристотин лева./
По изложените съображения , и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, ВКС-състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение от 21.07.2011 година по гр.възз.д.Nо 1018/2007 год. на Софийския градски съд - I. отд.ГК .
Осъжда РПК „И. -Л.- С.”, [населено място], представлявана от Г. А. С. да заплати на Л. И. Ч. и В. К.- Ч. сумата 1400 лв. / хиляда и четиристотин лева/ разноски по делото, защита пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
|