7 Р Е Ш Е Н И Е № 35 София, 19.04.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 269/2021 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 12132 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав, с което, след частична отмяна на решение от 06.12.2019 г. по т.д. № 19/2019 г. на Окръжен съд – Враца, е постановено отхвърляне на предявения срещу „Дженерали Застраховане” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 70 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на ПТП на 29.09.2018 г. С определение № 60576 от 18.11.2021 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на атакувания съдебен акт за извършване на проверка за съответствие на даденото от въззивния съд разрешение по материалноправния въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, с предвидените в ППВС № 4/1968 г. критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата и в проведеното на 23.03.2022 г. открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за допуснати от апелативния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Счита, че съдът не е взел предвид значими за размера на обезщетението обстоятелства и неправилно е приложил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Твърди, че решаващият състав не е мотивирал причините, поради което не е възприел част от фактите, установени от свидетелката А. Б., съответстващи на медицинската документация. В резултат на това е изведен неправилен извод за липса на черепно-мозъчна травма, със загуба на съзнание. Касационният жалбоподател изтъква, че при определяне на обезщетението въззивният съд не е взел под внимание необходимостта от извършване на втора операция за премахване на металната плака; омаловажил е изключително големия оперативен белег, наличен на предната част на лявата подбедрица, а заключението на вещото лице психолог не е преценено в неговата пълнота. Иска се касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество - за уважаване на предявения иск, евентуално, връщане на делото за ново въззивно разглеждане. От ответника – „Дженерали Застраховане” АД, чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който са развити подробни съображения за неоснователност на касационните оплаквания, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: При постановяване на обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - София, при съобразяване пределите на въззивното производство /само по отношение на размера на обезщетението – за разликата над 15 000 лв. до присъдените от първостепенния съд 70 000 лв./ и след преценка на медицинските експертизи и свидетелските показания на майката на ищеца, е възприел следното от фактическа страна: в резултат на ПТП на 29.09.2018 г. в [населено място], настъпило по вина на водач на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът, като водач на мотоциклет, е получил счупване на костите на лявата подбедрица, с извършена операция за поставяне на синтезен материал и предстояща операция за изваждането му; охлузвания на крайниците; пострадалият е търпял интензивни болки за 30 дни и по-незначителни такива за период от около три месеца; от оперативното лечение на фрактурата са останали белези, които не са драстично загрозяващи. Апелативният съд е преценил заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която, в резултат на произшествието ищецът е преживял остра стресова реакция, с последвало посттравматично стресово разстройство, при невъзстановено ниво на личностно и социално функциониране. Съдът е обсъдил констатациите на експерта за създадени предпоставки за усложнения в психологичен план в резултат на несвоевременно лечение след инцидента, но с възможност за отзвучаване на преживения от ищеца стрес и за възстановяване на нормалното психично функциониране, чрез оказване на адекватна специализирана помощ. Позовавайки се на съдебно-медицинската експертиза, въззивният съдебен състав е счел за недоказано твърдението в исковата молба за получено мозъчно сътресение със загуба на съзнание, като в тази връзка не са кредитирани показанията на св. Б. за прием на лекарства от пострадалия й син за лечение на такава травма. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, апелативният съд е отчел: възрастта на пострадалия ищец – 28-годишен към момента на произшествието; лечението на увредите, понесените силни болки за месечен период и по-незначителни болки за около три месеца; последиците от оперативното лечение, вкл. и получените белези; затрудненията в битов план и необходимостта от ползване на чужда помощ през възстановителния период - общо една година; констатираната психо-емоционална травма, водеща до напрегнатост, агресивност и проява на гняв. В мотивите към решението е отразено, че от значение за размера на претендираното обезщетение са: обществено-икономическата среда към момента на ПТП, застрахователните лимити и съдебната практика по сходни дела. Изведен е извод, че сумата от 25 000 лв. съставлява справедливо обезщетение за понесените от пострадалия болки и страдания, който размер е равен на 50 минимални работни заплати. С оглед на така определения размер на исковата претенция, първоинстанционното осъдително решение е отменено за разликата над 25 000 лв. до 70 000 лв., с корекция в частта за разноските. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, са приложими задължителните за съдилищата постановки в т.II от ППВС № 4/1968 г., според които понятието справедливост по чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на конкретни обстоятелства, при съобразяване на следните общи критерии при определяне на обезщетенията за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, причинени морални страдания, последици от уврежданията. Посочените задължителни за всички съдилища указания са възприети и доразвити във формирана по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./ практика на ВКС, вкл. и в цитираните в определението по чл.288 ГПК съдебни актове. Според дадените разрешения от касационната инстанция, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд е длъжен да извърши цялостен анализ и оценка на всички установени по конкретното дело обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост, при отчитане на икономически условия в страната към момента на увреждането, включително и нивата на застрахователно покритие към същия момент. При постановяване на атакуваното решение е допуснато отклонение от практиката по приложението на чл.52 ЗЗД, което е довело до значително занижаване на претендираното от пострадалия ищец обезщетение. При определяне на неговия размер, апелативният съд не е отчел в необходимата степен получената от ищеца тежка фрактура, наложила оперативна интервенция под анестезия – наместване на счупването, с последваща метална остеосинтеза, както и необходимостта от медикаментозно лечение. Решаващият състав не е извършил задълбочена преценка на установените от експерта д-р Комитски неблагоприятни последици за ищеца, в резултат на счупването на костите на лявата подбедрица и проведеното лечение: наличието на значителен белег от около 20 см, чието премахване е възможно единствено чрез пластична операция; обективно установената при личния преглед на ищеца леко накуцваща походка; възможност от проява на болки и дискомфорт при настъпване на климатични промени и при натоварване на увредения крайник. Въззивният съд е формирал необоснован извод за липса на твърдяното от ищеца мозъчно сътресение със загуба на съзнание, като установените от св. Б. обстоятелства, относими към тази травма, неправилно са игнорирани. Съдът не е преценил отразените в епикризата от 05.10.2018 г. констатации на невролога д-р К., извършил два последователни прегледа и съответни изследвания на ищеца през периода на болничното му лечение, както и поставената диагноза и предприетата терапия. При прегледа на 02.10.2018 г. д-р К. е установил, че се касае за пациент, получил комбинирана травма в резултат на ПТП, вкл. черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание за кратко. Макар решаващият състав да се е позовал на заключението на вещото лице д-р Комитски, според което липсват данни за мозъчно сътресение и изпадане в състояние на безсъзнание на ищеца, оценката на експертизата в тази й част е направена в нарушение на чл.202 ГПК, без да се отчете несъответствието й с диагностицираната от специалист – невролог увреда. При прилагане на принципа за справедливост апелативният съд не е отдал нужното значение на цялостното експертно заключение на психолога Е. Г., според което, в резултат на претърпяното от пострадалия млад мъж произшествие, получената остра стресова реакция е преминала в посттравматично стресово разстройство, а негативните емоционални преживявания на ищеца са предизвикани от стимули, възобновяващи спомените за приживяното и водещи до емоционална лабилност, напрегнатост и несигурност, без възможност за пълноценно преживяване на радост и удоволствие. Според психолога, претърпените от ищеца физически травми и стрес и „драматичното възстановяване вследствие на катастрофата“, не могат да бъдат заличени напълно от психичната му сфера, като има и невъзвратими последици – както физически, така и ценностни. Вместо да прецени посоченото заключение в неговата цялост, въззивният съдебен състав неправилно е акцентирал върху липсата на първа психологична помощ за ищеца, довела до забавяне на оздравителния в психологично отношение процес, без обаче по делото да е установено, че непровеждането на такава помощ е поради нежелание на пострадалия. Посочените по-горе обстоятелства не са съотнесени прецизно към предвидените в т.II от ППВС № 4/ 1968 г. критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. При съобразяването им, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост към момента на произшествието, включително и застрахователните лимити, настоящият състав на ВКС намира, че адекватното обезщетение в случая възлиза общо на сумата от 60 000 лв., или на ищеца /сега касационен жалбоподател/ следва да се заплати допълнително сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва от 20.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. Или, прекият иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ частично основателен за посочения размер от 60 000 лв., като отхвърлителното въззивно решение за разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв. е правилно. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 25 000 лв. до 60 000 лв., като на ищеца се присъди допълнително сума от 35 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.01.2019 г. Въззивното решение подлежи на отмяна и в частта, с която отменено решението на първостепенния съд за присъждане в тежест на застрахователя разноски на ищеца: за разликата над 754.31 лв. до 1811 лв.; за адвокатски хонорар – над 1298.12 лв. до 2271 лв. и за държавна такса над 1 024.16 лв. до 1 212.08 лв. Атакуваното решение следва да се отмени и в частта, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски в общ размер на 1 130 лева. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на касационния жалбоподател разноски по делото, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното и касационно производство в общ размер на 5 728 лева и 391 лева – държавна такса за производството пред ВКС. Ответникът дължи заплащането и на държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК /с оглед частичното освобождаване на ищеца от ДТ/, по сметка на ВКС – сумата 700 лева и по сметка на Апелативен съд – София – сумата 700 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12132 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав, в частта, с която, след частична отмяна на решение от 06.12.2019 г. по т.д. № 19/2019 г. на Окръжен съд – Враца, е постановено отхвърляне на предявения от П. П. К. срещу „Дженерали Застраховане” АД иск по чл.432, ал.1 КЗ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лв. до 60 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на ПТП на 29.09.2018 г., ведно със законната лихва от 20.01.2019 г., както и в частта, в която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на П. К. разноски над 754.31 лв. до 1811 лв.; за адвокатски хонорар – над 1298.12 лв. до 2271 лв. и за държавна такса над 1 024.16 лв. до 1 212.08 лв., както и в частта, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски в общ размер на 1 130 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на П. П. К. допълнително сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 29.09.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 20.01.2019 г. до окончателното погасяване на задължението. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12132 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 966/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав в останалата обжалвана част – за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ, предявен от П. П. К. срещу „Дженерали Застраховане“ АД, за разликата над 60 000 лв. до 70 000 лева. ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на П. П. К. сумата 6 119 лв. – разноски по делото. ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати в полза на Върховен касационен съд сумата от 700 лева - държавна такса. ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД да заплати в полза Апелативен съд – София сумата от 700 лева – държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: