О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 83 гр. София, 19.04.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1320 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Образувано е по частна жалба на В. Р. С. чрез пълномощник адв. А. А. против определение №1654 от 22.12.2021г. постановено по ч.гр.д. № 3082/2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3531 от 01.06.2021г. по ч.гр.д. №3087/2021г. на Пловдивския районен съд. С последното е отхвърлена молбата й по чл. 524 ГПК за спиране на изпълнението по изп. дело № 20209080401002 по описа на ЧСИ Б. А.. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са формулирани два правни въпроса: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, от които да се установи дали е обсъдил и анализирал всички приложени доказателства и изложени твърдения или формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд е достатъчно; 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях. Ответницата по частната жалба Г. С. Д. я намира за неоснователна. Ответницата Д. Я. Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на В. Р. С. за спиране на изпълнението по изп. дело № 20209080401002 на ЧСИ Б. А. на основание чл. 524 ГПК, тъй като правата на молителката върху имота не изключват тези на взискателя Г. Д. - молителката е придобила 1/2 ид.ч. „гола собственост”, обременена с вещно право на ползване. Въззивният съд е потвърдил този акт като е споделил изложените в него мотиви. Определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първата инстанция по чл. 524 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал.3 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му - чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. Изрично разрешение в същия смисъл е дадено в т. 7 на Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според мотивите на тълкувателния акт производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск - спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка, а определението по чл. 524 ГПК има привременен характер, тъй като целта му е да съхрани статуквото предвид претендираното от третото лице право върху имота. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от В. Р. С. срещу определение № 1654 от 22.12.2021г. постановено по ч.гр.д. № 3082/2021г. на Пловдивски окръжен съд. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: