6 РЕШЕНИЕ № 179 София, 28.10.2016 година В ИМЕТО Н А НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 394/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 Г., образувано по касационна жалба на Й. М. Н. срещу въззивното решение № 1570 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 4612/2014 г. на Софийския апелативен съд. С това решение е потвърдено решение № 347 от 25.07.2014 г. по гр. д. № 360/2012 г. на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС, предявен от Й. М. Н. срещу Л. Ф. П., за сумата 113 966 лева, представляваща обезщетение за подобрения в имот № 001153 по картата на землището на [населено място], Софийска област, с площ от 600 кв. м., като погасен по давност, и е уважен насрещният иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС, като Й. М. Н. е осъдена да премахне жилищна сграда, гараж, пристройки и строителни съоръжения, с които пречи на Л. Ф. П. да упражнява правото си на собственост върху имота. Ответницата по касация Л. Ф. П. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 360/13.06.2016 г. касационно обжалване на въззивното решение е допуснато служебно по въпроса за допустимостта на иска по чл. 72, ал. 1 ЗС, предвид данните по делото за висящи административни дела по жалби на лицето, претендиращо да има право на изкупуване, срещу заповедите, постановени в производството по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ: за признаване правото на ползвателя да придобие собствеността и за оценката на земята, както и за изменение на плана на новообразуваните имоти и заповедта по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Касационното обжалване е допуснато и по насрещния иск, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 Г., по въпроса за правното значение в производството по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС на удостоверението за търпимост, съответно - на мълчаливия отказ на компетентния административен орган да издаде такъв акт. По въпроса за допустимостта на решението по иска, предявен от Й. Н. срещу Л. П.: Установено е по делото, че имотът по исковата молба е част от земеделска земя, принадлежала на наследодателя на Л. П., на когото е и възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение № 3302 от 15.06.2005 г. на поземлената комисия [населено място]. Същевременно се е развила и процедура по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и М. З. К. - наследодател на Й. Н., комуто имотът бил предоставен с решение на ИК на ОбНС [населено място] на основание на ПМС № 58/1987 г., заплатил на 05.07.2006 г. стойността на земята в размер на 949 лева. Административната процедура е започнала по молба с вх. № 5654/10.11.1992 г., подадена от М. К., и със заповед № ТС-18/10.01.2007 г. на кмета на [община], издадена на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ и пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, той придобил право на собственост върху новообразуван поземлен имот 34.11 с площ от 600 кв. м. в местността „До стопанския двор” в землишщето на [населено място]. Установява се, че планът на новообразуваните имоти е одобрен със заповед № ТС-360/19.12.2006 г. на кмета на [община]. С влязло в сила решение по гр. д. № 488/2010 г. на Софийския окръжен съд е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Л. П. срещу наследниците на М. К.: Й. М. Н. - дъщеря и К. Р. К. - преживяла съпруга. Съдът приел, че решението на поземлената комисия е валиден административен акт, произвел конститутивното си действие за възстановяване на собствеността и тъй като с предоставянето на земята по реда на ПМС № 58/1987 г. не се учредява право на ползване по смисъла на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то ответниците нямат противопоставими на ищцата права и издаденият на името на наследодателя им констативен нотариален акт № 110 от 15.02.2007 г. е отменен. Искът по чл. 72, ал. 1 ЗС е предявен от Й. Н. и К. К. - последната починала на 18.06.2014 г., след приключване на 12.06.2014 г. на съдебното дирене в първоинстанционния съд, и заместена от процесуалната си правоприемница Й. Н.. Първоинстанционният съд приел, че с предявяването на иска по чл. 108 ЗС на 21.12.2005 г. необезпокояваното до тогава владение на ищците по иска по чл. 72, ал. 1 ЗС е било смутено и от този момент е започнала да тече погасителната давност за вземания за подобрения в чуждия имот. Исковата молба е подадена на 09.04.2012 г., след изтичането на 21.12.2010 г. на предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна погасителна давност. Възражението в този смисъл е основателно и искът за заплащане на подобрения е отхвърлен като погасен по давност. Въззивният съд се произнесъл по основателността на иска и приел, че имотът бил предоставен за изпълнение на договорни отношения с АПК, а не за лично ползване по смисъла на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което наследодателят на ищците не е имал качеството „ползвател” и съответно - правото да придобие собствеността по реда на пар. 4а от с. з. Като държател, той е ползвал имота по своеобразно създадени въз основа на ПМС № 58/1987 г. отношения с общината, най-близки по своя облигационен характер до договора за заем за послужване, които не били годни да го направят владелец, доколкото административният акт няма вещнопрехвърлително действие и такова действие не му се придава и с пар. 4 и сл. от ПЗР на ЗПСЗЗ. Този извод е мотивиран и с изложеното в мотивите към влязлото в сила решение по гр. д. № 488/2010 г. на Софийския окръжен съд, че не е установено отстъпено право на ползване към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991 г./. Заповеди № ТС-360 от 19.12.2006 г. и № ТС-18 от 10.01.2007 г. на кмета на общината, постановени в производството по изкупуване на земята, на които евентуално би могло да се основе владението на имота, са обявени по съдебен ред за нищожни, а отмененият с влязлото в сила решение н. а. № 110 от 15.02.2007 г. е констативен, има само удостоверително действие и не може да бъде приет като годно основание за давностно владение. Съдът приел и, че изградените в имота строежи са незаконни, тъй като предмет на одобрения архитектурен проект от 07.06.1990 г. и на строителното разрешение № 108 от с. д. е стопанска, а не жилищна сграда с гараж и лятна кухня. Изменението на проекта в хода на строителството води до незаконен обект, който въпреки многократните опити не е узаконен, като извод в обратната насока не може да бъде направен от заплатената глоба за незаконното строителство. Собственицата на земята изрично се е противопоставила на узаконяването на изграденото, което няма и характер на търпим строеж, и е поискала неговото премахване, поради което и съгласно Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС незаконното строителство в чуждия имот не следва да се приема за подобрение. По тези съображения въззивният съд намерил иска с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за неоснователен и недоказан и не разгледал възраженията за погасителна давност и за прихващане с насрещно вземане на ответницата, съставляващо обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода от 07.06.2007 г. до 07.06.2012 г. Съгласно пар. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ и установената практика на Върховния касационен съд по приложението му, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС, т. е. да получат сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на направените подобрения. Кръгът на тези лица е очертан в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с прекратяване на правото им на ползване, което черпят от актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Предоставеното право на ползване не се прекратява и може да бъде трансформирано в право на собственост в хипотезите на пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Данните по делото сочат, че административната процедура по изкупуване на имота, започнала с молба вх. № 5654/10.11.1992 г. на М. К., е все още висяща. В тази насока са представените копия от решение № 3/13.12.2013 г. по адм. д. № 37/2007 г. на Софийския окръжен съд и от решение № 299/26.03.2014 г. по адм. д. № 12/2007 г. на Административния съд София област, като и двете дела са образувани по жалби на Л. Ф. П.. С първото решение са отменени заповед № ТС-143/02.06.2006 г. за признаване правото на М. К. да придобие собствеността върху 600 кв. м. и заповед № ТС-151/20.06.2006 г. за утвърждаване на оценката на имота. За да постанови този резултат, административният съд се позовал на влязлото в сила решение по гр. д. № 488/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е прието, че ползвателят няма право да изкупи земята, тъй като ПМС № 58/1987 г. не е сред основанията за това и приел, че обжалваните заповеди са издадени в противоречие с материалния закон. В мотивите към второто решение административният съд се позовал на решението по адм. д. № 37/2007 г. на Софийския окръжен съд, за което липсват данни да е влязло в сила, и приел, че заповед № ТС-360/19.12.2006 г. за одобряване попълването на плана на новообразуваните имоти с новозаснет имот 34.11 и заповед № ТС-18/10.01.2007 г. за придобиване право на собственост от ползвателя М. К., са издадени преди да са влезли в сила предхождащите ги заповеди за признаване правото на придобиване на собствеността и за одобряване на оценката на имота. Това ги прави издадени при липса на материална компетентност и е обявена тяхната нищожност. За това решение също няма данни да е влязло в сила. Претенциите на ползвателите, претендиращи да придобият право на собственост в хипотезите на пар. 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, се реализират в производство, уредено в ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане изцяло като административно. В компетентността на административния съд е преценката дали на лицата е предоставено право на ползване по силата на някой от актовете, посочени в пар. 63 от ПЗР към Постановление № 456 на Министерския съвет от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ: Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967 г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. Съгласно чл. 302 Г. влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Съгласно чл. 17, ал. 2 Г. в компетентносттта на гражданския съд е да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол относно валидността на административните актове, когато този въпрос е с преюдициално значение за разрешаване на гражданскоправния спор за собственост; по материалната законосъобразност на акта съдът може да се произнесе инцидентно, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. В хипотезата, пред която страните са изправени, приложима е разпоредбата на чл. 302 Г.. Това е така, защото обвързани от решението на административния съд ще бъдат както претендиращият право на изкупуване, сега неговата наследница по закон Й. Н., като участник в производството по издаването и обжалването на административните актове по молбата с правно основание пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и лицето с право на възстановяване на собствеността върху земята като участник в производството по обжалването на тези актове - Л. П., по чиито жалби са образувани административните дела. Ето защо гражданският съд не може инцидентно да се произнесе, както е сторил въззивният съд с обжалваното решение, по материалната законосъобразност на административните актове, отричайки качеството на ползвател на М. К., независимо, че ПМС № 58/1987 г., по силата на което на същия е било предоставено право на ползване, е сред актовете, посочени в пар. 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Неправилно, по същите съображения, е и позоваването на влязлото в сила решение по гр. д. № 488/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което в производство по чл. 108 ЗС е прието, че М. К. не е ползвател на земеделска земя. Същевременно преди приключването на административните производства във връзка със заповедите, издадени в производството по изкупуване на земята, съдът, включително и касационната инстанция, не може да се произнесе по основателността на иска за парично вземане, в т. ч. и по правопрекратяващото възражение за погасителна давност. Правото на ползвателя да претендира обезщетяване, основано на пар. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, чрез присъждане стойността на извършени от него подобрения в предоставената за ползване земя, възниква от момента, в който бъде отречено правото му на изкупуване на земята. Ето защо неправилно, в нарушение на съществената процесуална норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 Г. въззивният съд е пристъпил към разглеждане на спора по същество, без да изчака приключването на административните производства. Това прави постановеното решение допустимо, но неправилно. По иска с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС въззивният съд приел, че макар и изградени въз основа на действителен и валиден административен акт - удостоверение № 152/26.10.1989 г., незаконните постройки, които нямат характер на търпими строежи и са изградени от държател, водят до трайно променено състояние и пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху имота съгласно неговото предназначение, а фактът на построяването им преди влизане в сила на решението, с което ищцата е призната за собственик на земята, е ирелевантен. По тези съображения съдът заключил, че негаторният иск, предявен като насрещен, е основателен и доказан. С решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 4880/2013 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в производство по чл. 290 Г. е прието, че разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ урежда правното положение на незаконните строежи от гледна точка на благоустройствените закони и е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не полежи на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост. Според приетото в решение № 238 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1081/2011 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., също постановено в производство по чл. 290 Г., когато по делото има спор дали строежът действително е търпим и дали той представлява пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца, гражданският съд следва да провери констатациите на удостоверението за търпимост по пар. 16 от ПЗР на ЗУТ. Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., споделя тази практика и приема, че неправилно въззивният съд е придал правно значение на обстоятелството, че постройките, изградени от наследодателя на ответницата по негаторния иск, нямат характер на търпими строежи и следователно са незаконни. В случая, обаче, определящо е друго - дали наследодателят е имал качеството ползвател и съответно на това - правото да изкупи земята. Ако това е така, то ищцата не би била правоимаща по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и не би могла да възстанови правото си на собственост и да иска премахването на постройки, които ще се намират в чужд за нея имот. Разрешаването и на този въпрос е в зависимост от изхода на спора по висящите административни дела. В обобщение - като неправилно, въззивното решение по иска с правно основание пар. 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 72 ЗС и по насрещния иск по чл. 109, ал. 1 ЗС следва да бъде отменено при касационното отменително основание на чл. 281, т. 3 Г., а делото - върнато съгласно чл. 293, ал. 3 Г. на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него, в зависимост от изхода на административните производства, съдът следва да се произнесе и евентуално по приложението към разглеждания случай на пар. 4а, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответните разпоредби в ППЗСПЗЗ - пар. 62 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 122/1997 г., и последващи изменения и допълнения/ и пар. 31 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113/1999 г., с последващо изменение/, които, при признато право на изкупуване на земята, уреждат отношенията между ползвателя и бившия собственик в случаите на незаплащане стойността на земята, съответно - на стойността на сградата. На последно място - жалбоподателката поддържа оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд, който не се произнесъл по довода й във въззивната жалба за начина на процедиране от първоинстанционния съд по повод настъпилата след приключване на съдебното дирене в първата инстанция смърт на ищцата К. Р. К.. То е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 227 Г., уреждаща приемството в процеса, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. В случай на смърт правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна вместо починалия независимо от това дали желае да стане страна и дали фактически ще вземе участие в процеса. От деня на смъртта на К. К. жалбоподателката е станала процесуален правоприемник по висящото дело в качеството й на наследница по закон на другата ищца - нейна майка. Отделно от това тя участва в процеса на лично основание и по тази причина първоинстанционният съд не я е уведомил за определението, с което я е конституирал като ищец на мястото на починалата. Като е процедирал по този начин, съдът не е нарушил правото й на участие в процеса, защото изцяло в правомощията на ищцата и в зависимост от нейната преценка е да поддържа иска за паричното вземане изцяло или отчасти, или да оттегли или се откаже от исковата претенция, заявена от другата първоначална ищца. След като не е допуснато нарушение на процесуалните правила, непроизнасянето от въззивния съд по това оплакване не води до неправилност на въззивното решение на това самостоятелно основание. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 1570 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 4612/2014 г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съств на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: