Р Е Ш Е Н И Е № 275 София, 25 септември 2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 198/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Н., срещу въззивна присъда № 31 от 31.10.2011г. на Апелативен съд-София, постановена по внохд №585/11г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като исканията се правят в условията на алтернативност, а именно за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Намира, че въззивната инстанция при постановяване на акта си, не е допуснала нарушения на материалния закон. Изразява становище, че подсъдимият е нарушил правилата за движение, като преди маневрата е следвало да се движи в най-дясната част на пътното платно, а не в най-лявата. Пледира за оставяне в сила на въззивната присъда. Адвокат М., повереник на частния обвинител изразява становище за законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, постановен от Софийски апелативен съд. Счита, че съставът на апелативната инстанция правилно е формулирал понятията “път”, “пътно платно” и “лента за движение”, съобразявайки ги с практиката на ВКС и Виенската конвенция. Акцентира върху оставената спирачна следа, като подробно обоснова тезата си за липсата на своевременна реакция от страна на подсъдимия. Оспорва касационната жалба и направените с нея оплаквания. Моли за потвърждаване изцяло и окончателно на въззивната присъда. Адвокат П., защитник на подсъдимия изразява становище за превратно тълкуване на доказателствата от страна на частното обвинение. Оспорва правомощията на въззивния съд да приема нови фактически констатации, без да е събрал нови доказателства. Намира, че следва да бъде постановена оправдателна присъда, тъй като липсват категорични доказателства, подкрепящи обвинението. Твърди, че подсъдимият не е нарушил инкриминираните му правила за движение.Оспорва изводите на въззивния съд, касателно осветеността на местопроизшествието. Моли за оправдаване на подзащитния й. Подсъдимият В. Н. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 1489 от 23.10.2008г., постановена по нохд №282/08г., ОС-Враца е признал подсъдимия В. Т. Н. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.3/ред. ДВ бр.28/82г./, пр.1 и 2 , вр. ал.2, пр.2, вр. ал.1, б.”В”, вр. б.”Б”, вр. чл.342, ал.1 от НК. С въззивно решение № 201 от 19.06.2009г., постановено по внохд № 238/09г., Софийският апелативен съд, НО, 2 състав е потвърдил горепосочената оправдателна присъда. С решение № 483 от 21.12.2009г., ВКС, НК, ІІ н.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане. С въззивно решение № 154 от 03.06.2010г., постановено по внохд № 848/09г., Софийският апелативен съд, НО, 3 състав е потвърдил отново горепосочената оправдателна присъда. С решение № 532 от 05.11.2010г., ВКС, НК, ІІІ н.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане. С въззивно решение № 25 от 25.02.2011г., постановено по внохд № 712/10г., Софийският апелативен съд, НО, 5 състав е потвърдил оправдателна присъда на първата инстанция. С решение № 287 от 16.06.2011г., ВКС, НК, І н.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане. С присъда № 31 от 31.10.2011г., постановена по внохд №585/11г., САС, НО, 4 състав е отменил изцяло присъдата на ОС-Враца и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия В. Т. Н. за виновен в това, че на 18.07.1999г. в [населено място], обл.Враца, при управлението на МПС - л.а. “Фолксваген Д.” с ДК № ВР 45-12 АВ, нарушил правилата за движение-чл.82, ал.1 от ППЗДП и чл.22 от ЗДП/отм./, с което по непредпазливост и при независимо съпричиняване с Т. Т. причинил смъртта на Е. Ц. и средна телесна повреда на Т. Т., поради което и на основание чл.343, ал.3, /редакция ДВ бр.28/82г./, пр.1 и 2, вр. ал.2, пр.2, вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК, подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. При последното въззивно разглеждане на делото, съставът на апелативната инстанция не е изпълнил с необходимата прецизност указанията, дадени с отменителното касационно решение, които са във връзка със законосъобразното събиране и проверка на значимите за установяване на обективната истина доказателства. Приобщаването към доказателствената съвкупност на тройната АТЕ, назначена по друго наказателно производство, не предполага директното й допускане до изслушване, а изисква изрично назначаване в рамките на настоящото наказателно производство. Не изпълнявайки указанията, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което принципно изисква отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, но предвид факта, че настоящата касационна проверка е четвърта по ред, както и действието на разпоредбата на чл.354, ал.5 от НПК, касационният съд следва да реши казуса по същество, като има правомощията на въззивна инстанция. В тази връзка беше допуснато провеждане на съдебно следствие в касационното производство, при което настоящата инстанция назначи, изслуша и прие тройна автотехническа експертиза. От съвкупната оценка на доказателствената маса, събрана от касационния съд, въззивната инстанция, първия съд и приобщените от досъдебното производство доказателствени източници /първоинстанционното производство е проведено по реда на чл.371, т.1 от НПК/, настоящият състав намира за установена следната фактическа обстановка: Подс. В. Н. е роден на [дата на раждане] год. в [населено място], живее в [населено място] и е правоспособен водач на МПС, категории А, В, С, М и Т от 1996 год. На 18.07.1999 год. около 5,30 часа сутринта подс. Н. управлявал лек автомобил „Ф. Д.” с ДК № по главната улица на [населено място] в посока [населено място] със скорост около 40-45 км/ч. Платното за движение било с ширина 9 метра, с асфалтова настилка, с хоризонтална маркировка от прекъсната осева линия, определящо го като път за двупосочно движение, с по една лента във всяка посока. В района на центъра на селото имало нерегулирано кръстовище между главната улица и второстепенна такава, като второстепенната не била перпендикулярна на главната. Главната улица преди и след кръстовището не е била прав участък, а сключвала известен ъгъл надясно по посоката на движение на автомобила. Подсъдимият имал намерение да завие надясно по второстепенната [улица] и затова на около 35 метра преди кръстовището подал десен мигач, движейки се в дясната лента за движение. В същото време по улицата в същата посока към [населено място], в дясната лента, се движел мотоциклет ЕТЗ 251 с рег. №, управляван от пострадалия Т. Т., със скорост 60-80км/ч. На задната седалка се возел пострадалият Е. Ц.. Подс. Н. предприел маневрата завой надясно, движейки се със скорост около 35 км/ч, като след навлизане в кръстовището дясната странична част на автомобила се намирала на три метра от десния бордюр, а левите колела били близо до осевата линия или малко вляво от нея. В този момент последвал удар между автомобила и движещия се в същата лента мотоциклет, като последният се ударил в дясната страна на автомобила в областта на десния калник и дясно предно колело. В резултат на удара картерът на мотоциклета се счупил и маслото от двигателя се изляло на пътното платно. Вследствие на удара мотоциклетът променил посоката си на движение, наклонил се наляво и паднал на платното, плъзгайки се до окончателно достигане до тротоара, където спрял. Също така, вследствие на удара управляващият мотоциклета Т. и возещият се Ц. се отделили от седалките, като Ц. се прехвърлил през водача на мотоциклета, през автомобила и паднал на асфалта, отхвръкнал и паднала зад електрическия стълб вдясно от автомобила, а Т. паднал вдясно от стълба. Веднага след произшествието пострадалите били закарани в болницата в [населено място], където им била оказана медицинска помощ. На следващия ден поради влошаване на състоянието му пострадалият Ц. бил преведен във ВМИ Плевен, по въпреки проведеното му адекватно лечение, на 22.07.1999 год. починал. В резултат на пътнотранспортното произшествие на Е. Ц. били причинени тежки мозъчни контузии, многофрагментарно счупване на черепа, охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузни рани по главата и крайниците, като непосредствената причина за смъртта е тежката практически несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. При произшествието пострадалият Т. получил счупване на горните рамена на двете срамни кости на таза, които са му причинили трайно затруднение на движението на долните крайници заедно и поотделно за период около два-три месеца, както и микроскопска хематура, която е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съобразно заключението на автотехническата експертиза за техническото състояние на мотоциклета, управляван от св. Т., същият преди и след произшествието е бил технически неизправен. Според заключението на тройната автотехническа експертиза /назначена и изслушана от настоящата инстанция/, скоростта на движение на лекия автомобил в района на произшествието, предвид оставените от него спирачни следи, е била не по-ниска от 35 км/ч, а според големината на деформациите на превозните средства и мястото на установяване на мотоциклета след произшествието, скоростта на движение на мотоциклета в района на произшествието е била в границите на 60-80 км/ч. Експертите дават заключение и затова, че лекият автомобил, управляван от подсъдимия, е предприел маневра десен завой в момент, когато левите му колела са били съвсем близо до осевата линия/мисловна такава/ или малко вляво от нея, като при обща ширина на платното за движение от 9 метра, това означава, че дясната странична част на лекия автомобил към този момент се е намирала на около 3 метра вляво от десния бордюр за посоката на движение на превозните средства. Изводите на вещите лица са и затова, че ъгълът, който двете превозни средства са сключвали към момента на удара, е бил в рамките на 30-40 градуса, при което маневрата на лекия автомобил е извършена с по-голямо завъртане на волана. Съобразно обективните находки, експертите дават заключение, че мястото на удара по широчина на платното за движение е на около 2 метра вляво от мислената линия, съединяваща продълженията на десния край на платното преди и след кръстовището на главната улица и второстепенната, по която е следвало да завие лекият автомобил или на около 1 метър от десния бордюр на главната улица непосредствено преди кръстовището. Отново според заключението на експертизата, опасната зона за спиране на мотоциклета в конкретната пътна обстановка при скорост на движение 60 км./ч. е била около 53 метра, а при скорост 80 км./ч. – 83 метра, като сравняването на опасната зона с разстоянието на мотоциклета от мястото на удара в момента, в който мотоциклетистът е могъл да възприеме завиването надясно на лекия автомобил – около 17 - 23 метра, сочи, че ударът е бил технически непредотвратим за мотоциклетиста. За да може мотоциклетистът да спре преди мястото на удара, според експертизата, максималната скорост, с която е следвало да се движи, е 25 км./ч. В хода на устните изслушвания, експертите отговориха на въпроси на защитата, свързани с движението на автомобила по включването му в главната улица и извършване на маневра от средата на платното вляво към осевата линия, което е станало преди да даде сигнал и да предприеме завой надясно. Настоящата инстанция не намира за необходимо да обсъжда становището на вещите лица по тези въпроси, тъй като както самите те заявиха маневрата вляво е извършена значително по-рано и няма отношение към ситуацията на ПТП. Също така, експертите поясниха, че отговорът на въпроса затова дали подсъдимият Н. е могъл от техническа гледна точка да извърши безопасно маневрата, е изцяло в теоретичен аспект и не е обвързан с конкретиката на казуса. Допълнителното заключение, което е било изготвено по назначена и приета от въззивната инстанция автотехническта експертиза установява, че непосредствено преди маневрата „завиване надясно”, мотоциклетът се е намирал на около 3 - 9 метра зад лекия автомобил и поне на около 2 метра вдясно от него и при тези данни водачът на лекия автомобил не е могъл да го възприеме в дясното странично огледало и в панорамното огледало на автомобила, както без светещ фар на мотоциклета, така и при светещ фар. В допълнителните устни разяснения пред въззивната инстанция, експертите са заявили, че при наличието на електрическо осветление и добра видимост, водачът е могъл да възприеме мотоциклетиста на посоченото разстояние от два метра вдясно от автомобила, но също така правят уточнение, че липсата на данни дали участъкът е бил осветен към момента на произшествието ги лишава от възможността за категоричност в отговора. Въпросите, предмет на тази допълнителна експертиза, бяха поставени от защитата пред настоящата инстанция и включени в назначената тройна АТЕ, като заключенията на последната са в насока на горното. В хода на въззивното съдебно следствие пред апелативната инстанция, е било прието второ допълнително заключение на тройна АТЕ, което установява, че към момента, когато водачът на автомобила е подал сигнал с десен пътепоказател за маневра „завой надясно”, мотоциклетът се е намирал на разстояние 26-53 метра/при скорост 60км/ч./ и на разстояние 54-87 метра/при скорост 80км/ч./. Вътрешното огледало за обратно виждане осигурява възможност от мястото на водача да се вижда хоризонтално и равнинно пътно платно с широчина 20 метра на разстояние не повече от 60 метра зад автомобила до линията на хоризонта. Дясното външно огледало трябвало да осигурява възможност за виждане с широчина не по-малко от 3,5метра на разстояние не по-малко от 30 метра до линията на хоризонта. На разстояние по-малко от 30 метра се допуска постепенно намаляване широчината на видимата част на пътя от 3,5метра до 0,75м. на разстояние не повече от 4 метра зад водача. Въззивната инстанция не е възприела показанията на свидетелите С., В. и Г., досежно описания начин на движение на двете превозни средства и в частност на управлявания от подсъдимия автомобил, а е приела за достоверно единствено съобщеното от свидетеля П. И.. Първите трима са категорични в показанията си, че подсъдимият е управлявал лекия си автомобил, движейки се по средата на дясното платно по посоката си за движение, че в района между кръстовището, на което се намирала спирката и това, с второстепенната улица, подсъдимият е подал десен мигач, като в същото време мотоциклетът, управляван от св. Т. се е намирал в района около спирката. В тази насока са и показанията на св. Д. М., дадени пред първоинстанционния съд, като същата потвърждава, че след като е преминал кръстовището със спирката, подсъдимият е подал мигач за завой надясно, че се е движел в „дясното платно”. При оценката на тези доказателствени източници, настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да се съобрази факта, досежно възможността свидетелите да възприемат описаните от тях обстоятелства от мястото, където са се намирали, която възможност е проверена на досъдбеното производство чрез следствен експеримент, при който са измерени разстоянията между обектите, посочени в свидетелските показания. Освен това показанията на цитираните свидетели са еднопосочни по отношение на обстоятелствата, които лично са възприели, а и с оглед ранния час и липсата на движение на други МПС, не може да се приеме, че е имало обективни пречки за непосредствените им възприятия. Фактическите данни в тези показания, в частност тези, касаещи механизма на ПТП, са във връзка и с обективните находки от протоколите за оглед на местопроизшествие и допълнителния такъв. Също така, тези свидетелски показания са в кореспонденция със заключението на тройната автотехническа експертиза установяващо, че подсъдимият е предприел маневра десен завой в момент, когато левите му колела са били съвсем близо до мисловната осева линия или малко вляво от нея. Ето защо, настоящата инстанция намира, че следва да даде вяра на показанията на горепосочените свидетели. Въззивният съд изцяло е кредитирал показанията на св. П. И., в които той твърди, че е възприел бързо движещия се мотоциклет и лекият автомобил по средата на улицата, по средата на разделителната линия. Този състав счита, че фактическите данни, изводими от това доказателствено средство не са в противоречие с обсъдените дотук доказателствени източници, тъй като свидетелят изрично в показанията си посочва, че е видял само момента на удара, не и предходното движение на превозните средства, за което дават показания цитираните свидетели. Действително към момента, в който е започнал маневрата десен завой, автомобилът на подсъдимия се е намирал/с лявата си част/ непосредствено до мисловната осева разделителна линия. По отношение на показанията на св. П. И. следва да бъде отбелязано, че в доказателствената маса могат са бъдат включени единствено показанията, материализирани в протокол за разпит на досъдебното производство, не и тези, дадени пред други съдебни състави, доколкото по отношение на този свидетел е одобрено съгласие на всички страни в съдебното производство да бъдат ползвани непосредствено показанията му на досъдебното производство, без да бъда разпитван в съдебно заседание. Независимо от изготвената на досъдебното производство единична автотехническа експертиза, настоящият състав на касационната инстанция намира, че следва да даде вяра на заключението на тройната АТЕ/обсъдено по-горе/, като обосновано и компетентно. Последната експертиза, освен че е съобразила всички обективни данни, е дала в пълнота, професионално и компетентно отговор на поставените й въпроси. С оглед на това, както беше посочено по-горе, настоящата инстанция възприема изводите на тази експертиза – по отношение на скоростта на движение на превозните средства, мястото на удара, ъгъла между превозните средства в момента на удара, предотвратимостта му, възможността на подс.Н. да възприеме движещия се в същата пътна лента мотоциклет. Досежно характеристиките на причинените на пострадалия Т. Т. травматични увреждания, тези на Е. Ц., причината за смъртта му и наличието на пряка причинно-следствена връзка между травмите в резултат на пътнотранспортното произшествие и настъпилата смърт, правилно, както първостепенния, така и въззивния съд са кредитирали заключенията на съдебномедицинските експертизи. Сред доказателствените източници, надлежно приобщени в доказателствената съвкупност са протоколите за оглед на местопроизшествие и за допълнителен такъв. От тези доказателствени източници, ведно с фотоалбума, неразделна част от протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че в района на ПТП и по-точно на главния път е имало хоризонтална маркировка, от прекъсната бяла осева линия, която е разделяла платното за движение на две ленти, което обуславя път с двупосочност на движението. Тази констатация, не е в противоречие с кредитираното и обсъдено по-горе заключение на тройната АТЕ. На вещите лица от състава на тази експертиза е било възложено да изготвят мащабна скица на местопроизшествието, в която да отразят параметрите на пътя, преди и след кръстовището, както и под какъв ъгъл е спрямо главната улица, второстепенната такава, по която е следвало да завие подсъдимият. След посещение на мястото, извършване на необходимите измервания и отчитайки данните от делото, експертите за изготвили скица, като не са намерили и отразили хоризонтална маркировка. Следващата им поставена задача е била да нанесат обектите фиксирани в процесните огледни протоколи върху изготвената скица.Настоящата инстанция намира, че горните протоколи следва да бъдат кредитирани досежно намерените на местопрестъплението и фиксирани обекти/петно от изтекла течност, следа от повличане на автомобилна гума, кичур коса и другите отразени/ , имащи отношение към произшествието, както и по отношение на тяхното месторазположение, тъй като извършените измервания са от една изходна точна, а именно приетият за ориентир електрически стълб. Също така, както беше посочено по-горе, протоколите установяват по несъмнен начин наличието на маркировка, което е обективен факт.Не така стой въпросът с отразените в двата протокола измервания за ширината на платното за движение и тази на дясната лента/сочи се 4,10метра/, по отношение на които параметри, настоящата инстанция намира, че не може да кредитира горните доказателствени източници.Това е така, тъй като не може да се установи къде точно по протежение на главната улица са извършени измерванията и дали са били отчетени особеностите на кръстовището, а именно, че улиците не са перпендикулярни, а главната улица преди и след кръстовището не е била прав участък. Наличната непрецизност при отразяванията в първоначалните скици на кръстовището и неговите параметри е обусловило необходимостта от изготвяне на нова скица, след извършване на необходимите измервания. По отношение на последните, съдът дава вяра на данните установени от експертите, изготвили тройната автотехническа експертиза. При тези съображения от фактическа страна, обосновано изведени от доказателствената съвкупност, касационният състав за разлика от въззивния съд приема, че не се установява по несъмнен и безспорен начин, подс. В. Н. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ал. 3 /стар-ред. ДВ бр. 28/82 г./ пр. 1 и 2 вр. ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 б. „В” вр. б. „б” пр. 2 чл. 342 ал. 1от НК.Освен на неправилност по отношение на приетата фактология, изводите на апелативната инстанция са резултат и на невярно тълкуване на инкриминираните за нарушени разпоредби на ЗДвП. Подсъдимият Н. не е нарушил вменените му правила за движение по чл. 82 ал. 1 от ППЗДвП и по чл. 22 от ЗДвП /отм./. Съобразно разпоредбата на чл. 82 ал. 1 от ППЗДвП, за водача е налице задължение да извърши маневрата завой надясно от най-дясната пътна лента по посоката на движение. Понятието пътно платно има легална дефиниция в разпоредбата на § 6, т.7 от ЗДвП-“пътното платно” е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение, а съгласно § 6, т.3 от ЗДвП-“платно за движение” е общата ширина на пътните ленти, като пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго. В случая ширината на платно, по което се е движел автомобилът, управляван от подсъдимия е 9 метра, като същото предвид хоризонталната маркировка е било с по една лента за движение в двете посоки / § 6, т.2 от ЗДвП-“пътна лента” е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движение на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго/. Видно от заключението на тройната автотехническа експертиза, когато подсъдимият е започнал маневрата десен завой, левите колела на автомобила са били съвсем близо до мисловната осева линия или малко вляво от нея, като дясната странична част на автомобила се е намирала на около 3 метра вляво от десния бордюр по посоката за движение на превозните средства и маневрата е започнала, когато автомобилът се е намирал на около десет метра преди мястото на удара, със скорост от около 35 км/ч. Съобразно възприетите факти, мотоциклетът, управляван от св. Т., се е движел в същата лента за движение, зад лекия автомобил, със скорост от 60-80 км/ч и непосредствено преди маневрата завиване надясно на лекия автомобил се е намирал на около 3-9 метра зад него и поне на 2 метра вдясно от него. При тези фактически данни, не може да се приеме, че подс. Н. не е изпълнил задължението си като водач да предприеме маневрата „завой надясно” от най-дясната пътна лента по посока на движението автомобила. При наличието на две ленти за движение – по една за двете посоки, маневрата е извършена от подсъдимия от най-дясната и единствена пътна лента по посоката му за движение. Обстоятелството, че при извършване на маневрата левите колела на автомобила на подсъдимия са се намирали близо до мисловната осева линия или малко вляво от нея, също не сочи на осъществяване на посоченото нарушение, още повече, че на около 35 метра преди кръстовището и преди започване на маневрата подсъдимият е подал светлинен сигнал и това е задължавало движещият се зад него в същата пътна лента мотоциклет да се съобрази с това действие. Сигнализацията е подадена от подсъдимия преди започване на отклонението за извършване на маневрата. С оглед на горното, изводите на въззивния съд за наличието на две ленти по посоката на движение на подсъдимия са неправилни и не са изводими на установената фактология. Дори и да се приеме, че на главната улица е липсвала хоризонтална маркировка/както е сторено от АС/, то това не променя горните изводи за наличието само на една лента за движение във всяка от посоките. Принципно при липсата на маркировка, разпоредбата на чл.67, ал.2 от ППЗДП визира, че броят на пътните ленти се определя от водачите, съобразно широчината на пътното платно за движение, широчината на недвуколесните превозни средства и от необходимо странично разстояние между тях. Отчитайки, че мисловната осева линия обособява ширина на двете пътни ленти от по 4,5метра, габаритите на процесния автомобил, факта, че от десните колела на автомобила до бордюра са оставали три метра/ левите са били на осевата линия/, както и необходимостта от достатъчно пространство отляво и дясно на превозното средство, за да може да се движи безпрепятствено по отношение на останалите превозни средства, сочат по несъмнен начин, че платното за движение в посоката, в което са се движели подсъдимият и пострадалият не може да обособи две ленти за движение. Преценката на водачите на ППС за горепосочените обстоятелства следва да почива на обективни данни, които да дават възможност на всеки един от тях да достигне до еднакви изводи по отношение броя на лентите, което предполага и спазването на съответни правила за движение. Противното би означавало, при всяко разширение или стеснение на пътя, както и при една динамична ситуация, свързана с появата на нови МПС-та/ с различни габарити/, движещи се в същата посока, водачите трябва непрекъснато да променят преценката си за броя на лентите за движение. Нещо повече подобен подход би означавало да се вмени в задължение на всеки водач на МПС да съобразява субективните възприятия на другите водачи на превозни средства, движещи се в дадения пътен участък. Независимо, че настоящата инстанция не приема за установено по несъмнен начин, че дясната лента е била с широчина от 4,10метра, този факт сам по себе си би стеснил възможността в тази посока на движение да има още една лента.Също така, следва да е отбележи, че при наличието на една лента за движение, пострадалият не е имал възможност правомерно да предприеме изпреварване отдясно. Настоящият съдебен състав намира, че подс. Н. не е нарушил и правилото за движение по чл. 22 от ЗДвП /отм./, задължаващо го преди започване на маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, като се съобразява с положението, посоката и скоростта на другите участници в движението. В тази насока, следва да бъде съобразено допълнителното заключение на автотехническата експертиза, прието от въззивния съд, според което предвид разположението на мотоциклета спрямо лекия автомобил, подсъдимият като водач не би могъл да възприеме мотоциклета, независимо дали е бил със светещ фар или без такъв, в дясното странично огледало и в панорамното огледало на автомобила. След като обективно за него не е било възможно да възприеме бързо движещия се зад и встрани от него мотоциклет, управляван от св. Т., в същата лента за движение, то към водача на лекия автомобил не могат да бъдат предявени изискванията на законовата норма да съобрази извършването на маневрата с движението на това моторно превозно средство. Въззивният съд е обосновал тезата си за доказаност на горепосоченото нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия с данните от писмените доказателства, касателно уличното осветление на [населено място] и справката от НИХМ-БАН. Данните, които тези писмени доказателства установяват, а именно, че в района на [населено място] уличното осветление е работело, както и времето на изгрев на слънцето и момента на зазоряването, не са от естество, което да обуслови изводите, направени от въззивния съд. Няма конкретни данни/ а и вече не биха могли да се съберат/, за осветителни тела, находящи се в района на произшествието, единствено е отразен електрически стълб, който е ориентир при огледа на местопроизшествие, но дали неговите лампи са работели и в каква степен са осветявали района, са въпроси, които с оглед изминалото време не могат да бъдат установени. Въззивният съд е направил само едно предположение, което не може да обуслови постановяването на осъдителна присъда. Същото може да се каже и за момента на зазоряване, като независимо от неговото астрономическо измерение, различна и субективна е възможността за визуално възприятие на различните индивиди. Предвид на изложените съображения, касационната инстанция намира, че след като не се установява нарушаване на правилата за движение по чл. 82 ал. 1 от ППЗДвП и по чл. 22 от ЗДвП /отм./, запълващи бланкета на нормата на инкриминираното престъпно деяние, подс. Н. следва да бъде оправдан изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл.343, ал.3, /редакция ДВ бр.28/82г./, пр.1 и 2, вр. ал.2, пр.2, вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК, а постановената осъдителна въззивна присъда отменена. Водим от горното ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда № 31 от 31.10.2011г., постановена по внохд № 585/11г. по описа на Апелативен съд-София. ОПРАВДАВА подсъдимия В. Т. Н. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.3/ред. ДВ бр. 28/82 г./, пр. 1 и 2, вр. ал.2, пр.2, вр. ал.1, б.„В”, вр. б.„Б”, пр.2, чл.342, ал. 1 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: