Р Е Ш Е Н И Е № 178 Гр.София, 29 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1089/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №421/06.12.10 г.,постановено по В.Н.Д.638/10 г., АС-София /САС/, НО,3 състав е изменил присъда № 181/18.05.10 г.,постановена от ГС-София /СГС/,НО, 20 състав по Н.Д. 3852/09 г., като е оправдал подсъдимия Е. М. З. по обвинението по чл.302,т.1 и т.4,б.А вр.чл.301,ал.1, пр.1 НК за периода от края на месец януари 2004 г.до м.август 2004 г. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Съгласно нея подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.302,т.1 и 4,б.А вр.чл.301,ал.1,пр.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от пет години. Определени са и наказание глоба в размер на 7 000 лв. и на основание чл.37,т.6 НК- лишаване от право за заемане на ръководна длъжност в държавно предприятие, кооперация и обществена организация за срок от три години. Срещу решението на САС е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която се развиват оплаквания за постановяване на същото при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Моли се въззивният съдебен акт да бъде отменен и ВКС сам да постанови решение, с което да оправдае З.. Представителят на ВКП намира жалбата за основателна в частта, в която се набляга на нарушение на материалния закон досежно инкриминираното съдействие на длъжностното лице и в този смисъл моли за произнасяне от страна на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си по чл.347 НПК, намира за установено следното: За да може да бъде даден отговор дали е допуснато нарушение на материалния закон-касационно основание по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1, т.1 НПК, трябва да бъде отговорено на претендираните от подсъдимия и неговата защита нарушения на процесуалния закон по смисъла на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК. Казаното е така,тъй като в основата на процедурните оплаквания стои твърдението за незаконосъобразен доказателствен анализ от страна на въззивния съд /чийто акт подлежи на атакуване пред ВКС/, довел до изопачено излагане на фактологията по престъпната дейност и респективно до превратно формиране на съдебната воля по отношение на виновността на З.. В тази насока са изложени конкретни аргументи,по които се дължи обсъждане. Първо, категорично не отговаря на процесуалната действителност изтъкнатият в жалбата довод,че въззивната инстанция не е отразила в своя съдебен акт защо приема едни доказателства, а други отхвърля. Прегледът на решението на САС установява точно обратното- същото отговаря на правилата за изготвянето му съгласно чл.339 НПК. Освен на отправените възражения, второстепенният съд е отговорил служебно и на достатъчно допълнително съзрени от него процесуални и материални проблеми. Съвсем отделен е въпросът дали преценката на проблематиката е в унисон с желанието на подсъдимия и неговата защита за възприемане на неосъществена от дееца фактология по престъпната дейност. Суверенната доказателствена преценка на САС е намерила ярък израз в мотивацията по атакувания съдебен акт, с която и настоящата инстанция се солидаризира. При нейното изложение са спазени изискванията на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК. Второ, с оглед единствено възможното обсъждане по отношение на престъпната дейност, за която подсъдимият З. е останал осъден от страна на апелативния съд по време, от изключителна важност се явява обстоятелството по какъв начин е възприето,че касаторът е поискал инкриминираната му като подкуп сума. Съвсем естествено в тази насока са обмисляни показанията на свидетеля М., набавени като доказателствено средство още пред първостепенния съдебен състав. Тук трябва да се отбележи, че в хода на проведеното съдебно дирене, към годния за ценене доказателствен материал чрез законосъобразен прочит са приобщени показанията на обсъждания свидетел, дадени от него на досъдебното производство пред съдия. Именно при тяхното депозиране са налице изявления, че при разговор между З. и М. по телефона първият е поискал да се срещнат, уточнявайки подробности по исканата сума. Точно поради казаното САС е възприел по фактологията, че е била осъществена такава среща, независимо от недостатъчно добре установения подобен факт в хода на проведеното съдебно следствие, при разпита на свидетеля пред първостепенния съд. Дори обаче и реално да не се е провела среща, предвид изразявано от М. нежелание за нея, експликирано пред СГС, не може да не се повярва на обстоятелството,че той несъмнено е възприел, че обаждането с исканата сума е от подсъдимия. И това е така, тъй като от една страна мъжете са се познавали добре и обяснимо М. би познал гласа на З. по телефона. Тъй като разговорът е между двамата, е нормално само М. да твърди, че е проведен такъв, предвид принципната позиция на подсъдимия по отричане на вменената му престъпна фактология. Това не прави заявлението на свидетеля автоматично некредитируемо. Защото, от друга страна, цялостното потвърдено в хода и на съдебното разследване поведение на касатора говори за действителност на инкриминираната му престъпна дейност. Трето, в контекста на последното казано, независимо от факта, че подсъдимият е оправдан за вменена му деятелност от края на януари до м.август 2004 г., очертаните негови действия в това време подкрепят възприетата теза за престъпното обстоятелство, за което е признат за виновен и осъден. От такъв ракурс въззивният съд е огледал и обсъдил подробно показанията на свидетелите Д., Т., М. и Т.. При тази своя логическа дейност САС не е допуснал произволно тълкуване. Четвърто, в жалбата се претендира за липса на яснота защо съдилищата по фактите се доверяват на казаното от М.,а не облягат фактологията на обясненията на З.. Няма съмнение,че обясненията на обвиняем, респективно подсъдим, имат двояка същност- те са както гласно доказателствено средство, така и средство за защита. Затова трябва да бъдат осмисляни не самостойно, а в светлината на цялостния събран по делото доказателствен материал. В конкретния случай обясненията на касатора противоречат на съобщеното от М., но на последния решаващите съдилища са дали вяра не самоволно. За тях той е бил надежден свидетел, най-малко понеже казаното от него съвпада с депозираното от други свидетели в частите, в които фактите имат някакво съприкосновение. Не е основателно оплакването, че във второстепепнния съдебен акт няма мотиви защо САС се доверява изцяло на М.. Такива са видни от анализа на всички релевантни доказателствени източници. Те са довели до непоколебим извод за правдоподобност на твърденията на коментирания свидетел. П., трябва да се подчертае, че едва в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд се е достигнало до информацията, че към инкриминирания период, а и въобще, М. не бил инкорпориран в организационната структура на [фирма]. Действително, обвинението по обвинителен акт е за искане на подкуп от страна на заемащото отговорно служебно положение длъжностно лице З., от К. М., в качеството му на търговски директор на [фирма] и обвинителната власт търпи съдебна критика по този въпрос. Реалната промяна на третираната фактология с оглед липсата на длъжностно качество на свидетеля в структурата на фирмата /при това последната е еднолично акционерно дружество, а не дружество с ограничена отговорност/ обаче, във връзка с договор на която е отправено искането за неследваща се имотна облага, не променя генерално фактическите обстоятелства по обвинението до степен,че подсъдимият да е лишен от правото да се защитава адекватно срещу тях. Шесто, връзката между З. като длъжностно лице от И. и М. като представител на [фирма] се установява не само от техните изявления, но и от тези на свидетеля В.- едноличен собственик на акции на ЕАД-то. М. е бил упълномощен устно да изпълнява определени действия от името на “М.”, или по думите на В. от съдебно заседание на 10.03.10 г- да оказва съдействие по сделката, да бъде консултант. В този смисъл в И., и по-специално пред Т. и З., М. е разпознаван като човек на “М.”. Казаното от своя страна е в основата на поведението на касатора да отправи искането си за подкуп до М.. То само по себе си е достатъчно в квалификационен план. Ето защо не се възприема аргументът на защитата за нарушение на материалния закон по повод обсъжданото обстоятелство. Седмо, що се касае до факта дали М. е довел до знанието на В. искането за неследваща се имотна облага /предвид факта,че сделката между И. и М. е била финализирана и имуществените отношения са били уредени/, законосъобразно съдилищата по същество са го счели за осъществен. Не бива да се забравя, че разследването на досъдебна фаза е протичало ефективно близо пет години след депозиране на оплакване от страна на М.. Разбираемо в тази връзка е последният да има най-ясни, макар и неизчерпателни, спомени за станалото, не и останалите участници в инкриминираните събития. Все пак В. заявява пред съда, че след сделката М. споделил, че има финансови ангажименти по нея. М. от своя страна претендира за обсъждане на искането за подкуп заедно с В. и вземане на решение, че няма да стават брънка от обръча от фирми на партия “Движение за права и свободи” /Д./, каквото би се получило, ако дадат исканата сума. Предвид изложеното правилно е прието, че информация за исканата неследваща се имотна облага е достигнала до ръководството на [фирма]. Всъщност, изказът на В. дава повод за обмисляне на възможност да е имало някакви финансови уговорки по предоставяне на парични средства от страна на дружеството чрез М., недължими по силата на процесната сделка, но съдилищата законосъобразно са се разпрострели единствено в сферата на обстоятелствата, с които са сезирани. Осмо, според обвинителния акт на касатора е повдигнато обвинение за искане на имотна облага, която не му се следва, загдето е извършил действие по служба. Дадени са допълнителни уточнения, че става дума за съдействие за сключване на сделка с определени параметри. На стр.8, абзац първи от мотивите на САС, е взето подробно отношение касателно съществеността на обстоятелството, че не някакво съдействие, а подписването на договора с [фирма] е осъщественото действие по служба, използувано като предлог за искане на неследващата се имотна облага, предмет на настоящото производство. Цялостният фактически и логически разбор на доказателствените материали е довел до този законосъобразен извод, който при това е пространно защитен в решението на въззивната инстанция. Атакуването му /при стъпване на доказателствена плоскост/ е обяснимо, макар и прието за неоснователно, за подсъдимия и неговата защита, но не и за представителя на ВКП. Последният очевидно не отчита в достатъчна степен, че именно обвинителната власт, чийто представител е той, е очертала престъпната дейност на З. с оглед коментираното съдействие. Игнорира се обстоятелството, че въззивната инстанция в пълна степен е изяснила фактите, давайки им вярна материалноправна оценка с ясна аргументация по нея. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение не намира,че са налице претендираните в жалбата на касатора касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Затова и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №421/06.12.10 г.,постановено по В.Н.Д. 638/10 г. от АС-София, НО,3 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/