Р Е Ш Е Н И Е     №  223   София,  28 април  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение в съдебно заседание на 21 април, две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Я. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 156/2010 година.     Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по жалби на подс. А. П. М. от гр. В. лично и чрез неговия служебен защитник – адвокат К, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 732/2009 г. Посочени са доводи за нарушение на материалния закон поради неправилна квалификация, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Исканията са за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление и за намаляване размера на санкцията.   Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна поради което не следва да бъде уважавана.   Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител А. С. Т., е изразил писмено становище, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:   С решение № 510/09.02.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е потвърдил изцяло присъда № 18/15.09.2009 г., постановена по нохд № 330/2009 г., на Врачанския окръжен съд, наказателна колегия, с която подс. А. П. М. е бил признат за виновен и осъден за извършено на неустановена дата през месец септември 2008 г., в с. К., обл. Враца, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, на двадесет години лишаване от свобода, при условията на чл. 54 НК, определен „строг” първоначален режим и затвор, по реда на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, зачетено предварителното задържане по реда на чл. 59 НК, уважен предявеният граждански иск за 5 000 лв. и присъдени направените по делото разноски. По довода в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон:   Направените възражения за нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се свеждат до твърдението, че деянието е неправилно квалифицирано от инстанциите по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115 НК, вместо по чл. 124, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 128, ал. 2 НК, а в саморъчните жалби и че неправилно първоинстанционният съд е отказал да бъде проведено съкратено съдебно следствие, въпреки направеното искане.   Съставът на Върховния касационен съд счита, че този довод не се подкрепят от данните по делото и е изцяло неоснователен. При установените и от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, несъмнено подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, както от обективна така и от субективна страна.становените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият със своите действия при условията на опасен рецидив, умишлено – при евентуален умисъл, е причинил смъртта на малолетното дете –. Тези изводи се подкрепят отчасти от обясненията на подс. М. /в която основателно са кредитиране от съдилищата/, показанията на свидетелите Г, К. , Ф. , Д. , А. , С. , И. , Ц. , Н. , З. , В. и А. , от приложените писмени доказателства и експертни заключения, включително и от обясненията на вещите лица в съдебно заседание. Подкрепят се и от обективните данни по делото за причинените на пострадалото дете наранявания – закрита черепно-мозъчна травма – линейно счупване на черепната основа в ляво с подлежащ кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и кръвонасядане на меките черепни обвивки, разединяване на черепната кутия в областта на слепоочните линии, гръдна травма с двустранно счупване на ребра, счупване на носни кости и остър кръвен застой по белия дроб и анемия на миокард. Според вещите лица причината за смъртта е била тежката закрита мозъчно-черепна травма, довела в своето развитие до общомозъчен оток и последваща парализа на жизненоважни мозъчни центрове – дихателен и сърдечносъдов. Като най-вероятен механизъм за линейното счупване на черепната кутия и разединяването й посочват притискащо действие на главата върху твърда подложка, със значителна сила, дори и с еднократен натиск. Поради това и е законосъобразно съждението, че умисълът му е надхвърлял възможността за причиняване на телесна повреда, допускайки и възможното причиняване на смъртта на малолетното дете. Поради това точно е било прието, че деянието покрива всички признаци на състава, на посоченото престъплението.   Вътрешното убеждение на съда в тази връзка, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства. Второинстанционният съд, във връзка с направените пред него също такива възражения по квалификацията на деянието, е изложил в мотивите си убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствения материал, защо счита че извършеното деяние следва да бъде квалифицирано по този текст от НК. Касационната инстанция споделя този извод и счита, че мотивите на въззивната инстанция в негова подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Направените възражения и искания в жалбата, относно квалификацията на деянието във връзка с този довод, както бе посочено и по – горе, са напълно идентични и с поддържаните пред въззивния съд. Същият подробно се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението, с искането за преквалифициране на деянието по чл. 124 НК и е направил законосъобразни изводи, че възраженията са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изложените в тази връзка съображения на л. 7 от мотивите са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани по делото доказателства, поради което се споделят и от настоящата инстанция.   В подкрепа на тези изводи следва да се отбележи, че подс. М. е осъществил активни действия изразяващи се в притискане /натиск/ със значителна сила тялото и главата на пострадалото дете към пода, който се оказал достатъчен за причиняване на описаните травми по черепа и гръдния кош и предизвикване на смъртта му. Поради това й може да се направи обоснован извод, че подс. М. е съзнавал и допускал възможността, извършвайки описаните действия върху малолетното дете, все още с незавършен костен растеж /СМЕ/, да причини смъртта му.   Неоснователно е и другото конкретно оплакване, за отказ да бъде разгледано делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Както правилно е констатирал и въззивният съд, такова искане не е било правено по време на първоинстанционното производство нито лично от подсъдимия, нито от неговия защитник, видно от материалите по делото, поради което и не са били лишени по никакъв начин да ползват тези привилегии.   С оглед на извода, че липсва допуснато нарушение на материалния закон от въззивния съд, този довод следва да бъде отхвърлен като неоснователен.   По довода в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание:   Неоснователен и довода за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивния съд, е изложил убедителни съображения, за справедливостта на санкцията при определения вид и размер. При индивидуализацията й, са били подложени на преценка всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца. С оглед наличните доказателства за извършеното престъпно деяние и данните за личността на подсъдимия и настоящата инстанция счита, че определеното по размер наказание от двадесет години лишаване от свобода, е справедливо, съобразено с разпоредбите на чл. 54 НК и ще способства в най-пълна степен, за постигане на посочените в чл. 36 НК цели на наказателната репресия. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че жалбата се явява изцяло неоснователна, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 510/09.02.2010 г., постановено по внохд № 732/2009 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: