Р Е Ш Е Н И Е
№ 367/2014 г.
София, 27.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5852 по описа за 2013 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 859/ 30.06.2014 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. Н. Д. против решение № 246 /14.05.2013 год.на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 212/2013 год.,с което е потвърдено решение № 262 от 21.11.2012 год.по гр.д.№ 203/2012 год. на Кърджалийски окръжен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора против З. М. Г. и И. С. Г. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси : уговорената обща цена на вещите/движими и недвижими имоти/в предварителния договор,представлява ли пречка за обявяването му за окончателен на част от обектите, предмет на предварителния договор и допустимо ли е съдът да установи цената на част от обектите,предмет на предварителния договор,т.е. установима ли е от съда цената на отделните обекти.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе ,съобрази следното:
Отговорът на поставените въпроси следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК- Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д.№ 1311/2009 г. на ІІІ г.о.; Решение № 364 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 689/2009г. на ІV г.о.; Решение № 537 от 08.07.2010 г. по гр.д.№ 349/2009г. на ІІІ г.о.,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно: Предварителният договор е самостоятелен вид договор, чрез който страните подготвят сключването на окончателен договор,поради което законът изисква предварителният договор да съдържа всички уговорки за съществените условия на окончателния договор. Когато предварителният договор е за продажба, той трябва да съдържа уговорки за вещта и цената. Това произтича от основанието на предварителния договор, чрез който страната придобива преобразуващо право да иска по съдебен ред сключването на окончателния договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ако предварителният договор не установява същественото съдържание на окончателния договор, съдът не може с решението си да замести окончателния договор. Предмет на предварителния договор могат да бъдат няколко вещи, но предмета на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде за част от уговорената между страните престация. Когато е обещано прехвърляне на правото на собственост върху няколко вещи/недвижими и движими/ при уговорена обща цена, а с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е заявено цялото право, цената на всеки отделен обект е установима. Искът не може да се отхвърли поради липса /неопределяемост/ на цена за отделните обекти. Съдът има право да обяви за окончателен предварителния договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД само за част от уговорената с предварителния договор престация, която е собственост на обещателя към момента на вписването на исковата молба,а неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ищецът разполага с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен и ако не е заплатил цената-изцяло или отчасти. Самият закон предвижда, че е възможно да се обяви за окончателен предварителен договор, по който не е платена цялата цена и урежда условията, при които става това – чл. 362, ал. 1 ГПК.
По касационните основания
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приел, че в предварителния договор липсва договорена цена върху прехвърлените права на собственост върху недвижимия имот – цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки,ведно с принадлежащото право на строеж върху терена,тъй като в общата договорена цена е включена и цената на движимите вещи – монтираната в имота линия за бутилиране на трапезна вода,включващо машини,части и съоръжения в цеха,подробно описани в договора.Неправилен е и изводът за невъзможност за определяне на цената на недвижимия имот чрез тълкуване волята на страните обективирана в предварителния договор.Моли обжалваното решение да бъде отменено,а предявеният иск уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна З. М. Г. и И. С. Г.,чрез пълномощниците си адв.С. и адв.В., в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба,като твърдят,че ищецът – касатор се позовава на права,които черпи от собственото си противоправно поведение – престанал да плаща при неспазване договореностите по предварителния договор.Освен това следва да се тълкува общата действителна воля на страните по договора ,за да се прецени налице ли е противоречие с константната практика.Претендират присъждане на направените в настоящото производство разноски.
За да потвърди първоинстанционното решение,с което е отхвърлен предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД въззивната инстанция е приела за установена следната фактическа обстановка : Ответникът З. Г.,който е в брак с ответника И. Г. от 10.08.1975 год.закупил на 18.06.2002 год. цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки,състоящ се от четири тела и представляващ едноетажна масивна сграда с приземен етаж под част от сградата, с обща застроена площ от 619 кв.м., заедно с припадащото и се право на строеж върху терена, върху който е построена - имот пл. № 5501 в кв.77 по плана на [населено място]. С решение от 18.12.2002 г. по ф.д. № 476/02г. на Кърджалийски окръжен съд е вписано в регистъра за търговските дружества [фирма], със съдружници З. Г.,К. Д. и Г. Х. и с предмет на дейност: технологична обработка, бутилиране и реализация на питейна вода и всякаква външно и вътрешно търговска дейност,а на 25.02.2003 г. е сключен договор за наем между Г. и съпругата му от една страна като наемодатели и [фирма] с предмет цеха за бутилиране.На следващия ден- 26.02.2003 г. между Г. като продавач и [фирма] като купувач е сключен договор, нотариално заверен, за продажба на машини части и съоръжения подробно описани за сумата 81 536.26 лв.Върху копието на същия с ръкописен текст,без заверка на подписите на съдружниците е отбелязано,че на 27.02.03 г.съдружниците в дружеството се споразумели да анулират/обявят/ договора за нищожен/недействителен/.На 24.10.2006 г. Г. сключва два договора за наем - на „С. –и С. Р.“ е отдал под наем площ от около 65 кв.м. в цеха с прилежащите сервизни помещения за интернет зала,а на [фирма] обект в западната част на цеха-помещение от около 30 кв.м.На 31.01.2007 г. е сключен предварителния договор между З. и И. Г. като продавачи и К. Д. като купувач за продажба на цеха за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки, заедно с правото на строеж върху имот пл. № 5501 в кв.77 по плана на К. ,ведно с монтираната в него линия за бутилиране на трапезна вода и цялото оборудване и движимо имущество –собствени машини, части и съоръжения в цеха, описани в 26 точки на чл. 1 за сумата 142 500 лв. В чл. 2 е уговорен начина на плащане, а именно: 20 000 лв. при подписване на договора,а остатъка от 122 500 лв. на 24 равни вноски по 5 106 лв. всяка, платими всеки месец до 10-то число, за предходния месец,считано от 01.05.2007 г. до 01.05.09 г. Договорено е в 7-дневен срок от датата на окончателното плащане да се прехвърли собствеността по нотариален ред/чл.4/. С подписването на договора е предадено и владението на недвижимия имот и движимото имущество предмет на същия. В деня на сключване на предварителния договор е проведено общо събрание на [фирма],което е взело решения : за приемане на нов съдружник - Д. М. и освобождаване като управител и прекратяване участието в дружеството на З. Г., които са вписани с решение № 210/26.03.2007 г. по ф.д. № 476/02г. на Кърджалийски окръжен съд. Безспорно е,че купувачът е платил по договора общо сумата 35 318 лв./20 000 при сключването му и три вноски по 5 106 лв./,след което престанал да плаща.Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел,че предмета на предварителния договор в частта, която се иска да бъде обявен за окончателен е определен,но липсва съществения елемент на договора – цена,тъй като в предварителния договор е договорено да се продадат цеха и оборудването заедно и е договорена обща цена. Няма договорени отделни цени за цеха,правото на строеж и оборудването,за да се приеме,че в настоящия момент при искане да се обяви за окончателен договора само по отношение на цеха има договорена цена. Не е възможно цената на цеха да бъде определена като се тълкува волята на страните,защото не е посочена цената на единия от елементите на предмета,която да бъде извадена от общата цена. Неприемливи са начините посочени от ищеца за изчисляване на цената на цеха. Цената трябва да е определена от страните,тя отразява тяхната договореност и не може да се определя от съда чрез аритметични изчисления.
Предвид дадения по-горе отговор на поставените въпроси обжалваното въззивно решение е неправилно.
Предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е част от уговорената престация - прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот - цех за производство и бутилиране на алкохолни и безалкохолни напитки,ведно с принадлежащото право на строеж върху терена, индивидуализирани в исковата молба. Безспорно е,че в предварителния договор наред с недвижимия имот е прехвърлено правото на собственост и върху монтираната в него линия за бутилиране на трапезна вода и цялото оборудване и движимо имущество – собствени машини части и съоръжения в цеха, описани в 26 точки на чл. 1 за сумата 142 500 лв. Безспорно е,че купувачът е платил по договора общо сумата 35 318 лв./20 000 при сключването му и три вноски по 5 106 лв./,след което престанал да плаща. При тези фактически обстоятелства неправилно съдът е приел, че след като в предварителния договор не е уговорена отделна цена за всеки обект, иска за сключването на окончателен договор относно част от уговорената престация не може да бъде уважен, поради липса на цена. Макар и уговорена общо, цената е определяема. Тя може да се установи с помощта на вещо лице, като в рамките на общо уговорената цена се определи съотношението между цените на трите различни по характер обекта, към момента, когато е предадено владението, като се отчете и обстоятелството дали сключения договор от 26.02.2003 год. за продажба на вещи – машини съоръжения е произвел действие, за да се прецени дали ищецът/касатор е изпълнил задължението си да плати уговорената цена , на което съответства насрещното задължение на ответниците да му прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот,а ако не е платена цялата цена следва ли да се приложат условията на чл. 362, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с извършване на съответни процесуални действия при произнасяне по съществото на гражданскоправния спор. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 246 /14.05.2013 год.на Пловдивски апелативен съд,постановено по гр.д.№ 212/2013 год.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: |