Ключови фрази
Делба * съсобственост * подобрения * правоприемство * съпружеска имуществена общност * претенции по сметки * договор за гледане и издръжка * приемство в процеса


3

РЕШЕНИЕ


N 897

С., 04.01.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА


при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1628/2009 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. К. от[населено място], срещу решение от 25.06.09 г. по гр. д. № 256/2009 г. на В. окръжен съд. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – чл. 286 ГПК при произнасяне по претенцията за стойността на подобренията направени в имота, предмет на делба.
Ответниците по жалбата не са взели становище по основателността й.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и я намери за основателна.
Въззивното решение е постановено в производство по извършване на делбата. С него е оставено в сила първоинстанционното в частта, с която е постановено имотът да се изнесе на публична продан. Потвърдено е решението в частта, с която са отхвърлени: 1. претенции по сметки, произтичащи от подобрения на имота направени за времето от 1964 г. до 1990 г., когато собственик на имота е бил праводателят И. К. Ц.; 2. за задържане на имота до заплащане стойността на подобренията.
С определение от 06.08.2010 г. е допусната касационна проверка на решението в частта, с която е оставено в сила решение от 19.02.09 г. по гр. д. № 186/93 г. на РС Мездра в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане стойността на подобренията, направени в имота и описани в п. 3 до п. 20 в молбата за уточняването й (л. 269 по гр. д. № 186/93 г. на Вр. РС) и по разрешения с него въпрос за надлежната страна по тази претенция, предвид настъпилите правоприемства в материалното правоотношение. Проверката на решението е допусната при наличие предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като с него е разрешен процесуалния въпрос за правоприемството в процеса в противоречие с практиката на ВКС.
Искът за делба е предявен от касатора К. К. срещу И. К. Ц., негов баща. Установено е, че с алеаторен договор сключен между касатора и родителите му през 1990 г. касаторът е станал собственик на целия втори етаж от жилищната сграда и на лятната кухня, построени в УПИ ІХ - държавен, кв. 3 по плана на[населено място].
Договорът е развален до размер на ½ ид. ч. поради неизпълнение с влязло в сила решение от 30.06.1993 г. (по време висящността на иска за делба). В хода на процеса И. Ц. е прехвърлил своята ½ част от имота срещу задължение за издръжка и гледане на сина си П. К. на 12.07.1994 г. (н. а. № 35, т. ІІ, н. д. № 476/94 г.). Ц. е починал м.11.1994 г. и по делото са конституирани като страни наследниците му П. К., син, и Й. К., дъщеря. Конституирана е като съделителка и Б. К., съпруга на П., тъй като придобитият от П. имот е станал семейна имуществена общност.
На 27.12.1994 г. П. К. и съпругата му Б. К. са продали на сина си И. П. К. същия имот срещу поето задължение за издръжка и гледане.
През 2006 г. почива П. К. и в процесуалното правоотношение е встъпил сина му И. П. К.. Като страна по делото е конституирана и съпругата му М. Николова К., тъй като И. К. е придобил вещни права върху имота на основание алеаторен договор по време на брака си с тази страна и имотът е станал семейна имуществена общност.
С решение от 13.07.2007 г. съдът е допуснал да се извърши делба на имота само между касатора и съпругата му В. К. и последните приобретатели на другата ½ ид. ч. от имота И. П. К. и Май Николова К.. Отхвърлил е иска по отношение на Й. К. и Б. К. като неоснователен. На основание чл. 188, ал. 2 ГПК е взел предвид извършените по време висящността на спора прехвърлителни сделки с ½ ид. ч. от имота, собственост на първоначалния съделител И. Ц., и съобразно това е допуснал делба между последните приобретатели на имота.
В първото по делото съдебно заседание проведено във втората фаза на делбата, касаторът е предявил претенцията си за извършени подобрения на основание чл. 286 ГПК.
От събраните доказателства е установено, че подобренията, описани в п. п. 3 до 20 в молбата са извършени в периода от 1964 г., когато е започнато изграждането на втория етаж, до 1990 г. със знанието и съгласието на родителите му, тъй като в този период от време е бил женен и е живеел при тях със семейството си. През 1990 г. между родителите му и него е сключен алеаторен договор, с който му е бил продаден втория етаж на сградата и лятната кухня, срещу поето задължение за издръжка и гледане.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че подобренията в имота са извършени по времето, когато имотът е принадлежал на други лица, не тези между които е допусната делбата. Тези първоначални собственици са били надлежни ответници по претенцията. С прехвърлянето на имота на следващи приобретатели, не е прехвърлено и задължението за заплащане на подобренията. Изводът е незаконосъобразен, направен в нарушение на съдопроизводствените правила.
При предявяване на иска като страна е конституиран собственикът, чиито имот е бил подобрен. След неговата смърт в процесуалното правоотношение са встъпили наследниците му, а те са правоприемници и в материалните правоотношения на основание универсално правоприемство, включително и в това, породено от неоснователното обогатяване на наследодателя, със стойността направените в имота му подобрения. Подобренията са били извършени от единия наследник на собственика на имота, касатора К. К., негов сина, поради което легитимиран по претенцията за тяхната стойност е бил другият наследникът П. К.. След неговата смърт, в материалното правоотношение и съответно в процесуалното е встъпил наследникът му И. П. К., който е надлежна страна по предявената претенция за вземанията, произтичащи от направените подобрения в имота.
Като е приел друго, съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е основание по чл. 284, т. 4 ГПК за касиране на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 25.06.09 г. по гр. д. № 256/2009 г. на В. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 19.02.09 г. по гр. д. № 186/93 г. на РС Мездра в частта, с която е отхвърлена претенцията на К. К. по чл. 286, ал. 1 ГПК отм., произтичаща от направени подобрения в имота, допуснат до делба, описани в п. 3 до п. 20 в молбата за уточняването й (л. 269 по гр. д. № 186/93 г. на Вр. РС), .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: