Р Е Ш Е Н И Е № 74 С о ф и я, 11 април 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 м а р т 2018 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 117/2018 година. Касационното производство е образувано по касационен протест от Апелативна прокуратура-София и касационна жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци И. П. М. и И. П. М. адв.Н.Б. от АК-София срещу решение № 493 от 13.11.2017 г., постановено по ВНОХД № 769/2017 г. от Софийския апелативен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест и дава заключение за основателност на касационната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци. Частните обвинители и граждански ищци И. М. и И. М. от [населено място], област П., лично и чрез повереника си адв.Б. поддържат касационната си жалба и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения, както и протеста на прокуратурата. Подсъдимият Г. И. И., лично и със защитника си адв.Н.Д. от АК-София и с писмено възражение оспорват протеста и касационната жалба на противната страна и молят те да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : След пренасяне разглеждането на делото в Софийския градски съд заради качеството на подсъдимия като магистрат, с присъда № 106 от 12.04.2017 г., постановена по образуваното пред този съд НОХД № 4928/2015 г., подсъдимият Г. И. И. от П. е признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК за това на 13.09.2014 г. в [населено място], област Плевен, при управляване на МПС – лек автомобил, марка „М.”, модел „А.”, с рег.№ ., да е нарушил правилата за движение и по непредпазливост да е причинил смъртта на П. И. М. от [населено място], област П.. С присъдата са били отхвърлени изцяло като неоснователни предявените срещу подс.И. граждански искове от пострадалите И. М. и И. М., родители на починалия мотоциклетист, за присъждане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди от деянието в размер на по 150 000 лева на всеки един от тях. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Присъдата е била обжалвана от Софийска градска прокуратура с въззивен протест и от повереника на частните обвинители и граждански ищци адв.Б. с оплаквания за нейната необоснованост, постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на правно релевантните факти и заради неправилно приложение на закона с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда, съответно уважаване на гражданските претенции на пострадалите, но с подложеното на настоящата касационна проверка въззивно решение Софийският апелативен съд я е потвърдил изцяло като правилна и законосъобразна. Както в касационния протест, така и в касационната жалба на повереника на частните обвинители и граждански ищци се навеждат доводи за съществени пропуски в доказателствения анализ и на апелативния съд, довел до неправилни изводи по фактите и до неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправят искания за отмяната на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд с конкретни указания. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема подадените в законоустановения срок касационен протест и касационна жалба за допустими, подадени от страни в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, ВКС ги приема за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Въпреки заявените две касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, всъщност доводите на касаторите касаят възприетите от двете инстанции фактически обстоятелства, възразявайки доказателственият им анализ да е в съответствие с процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК, което предопределя разглеждането им заедно и на първо място. Протестиращият прокурор недоволства от възприетите и от апелативния съд заключения на назначените в хода на първоинстанционното съдебно производство по искания на страните повторни тройна и петорна КСМАТЕ, които обаче боравили с неоснователно кредитираните („твърде късно” депозирани) показания на св.Н., с много условности и вероятности и в разрез с констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието, с достоверните, според него, показания на следващия пострадалия П.М. също мотоциклетист св.Матов и в пълно противоречие с изводите на изготвените на досъдебното производство основна и допълнителна КСМАТЕ. Той обосновава довода си за допуснатото от съда съществено процесуално нарушение, отразило се на процесуалните възможности на прокуратурата и ограничило правото на защита на частното обвинение да защитят обвинителната си теза, с неоснователния му отказ да допусне назначаването на т.н. „арбитражна” КСМАТЕ. Това нарушение на въззивния съд повереникът на частните обвинители влага и в довода си за незаконност на съдебния състав поради неговата предубеденост при решаване на делото, допълвайки го с аргументи за неизпълнение на задължението му по чл.339, ал.2 от НПК да даде отговор на наведените от обвинителите възражения, свързани с обективния и всестранен анализ на доказателствените източници, на възникналите противоречия между изводите на експертите по събраните на ДП и в съдебното следствие КСМАТЕ относно начина на осъществяване на маневрата за завиване надясно от подс.И., мястото на удара, механизма на увреждане на пострадалия мотоциклетист. Счита изводите за невиновност на подсъдимия като последица от липсата на дължимия се анализ на констатациите в протокола за оглед на местопроизшествието за отложените следи на пътното платно и на тротоара и на наличните свидетелски показания. На тази основа жалбоподателите претендират ново разглеждане на делото от апелативния съд за постигане на обективната истина за случилото се. Упреците на касаторите към апелативния съд са неоснователни. Още от съображенията в отправеното в с.з. на 12.10.2017 г. искане от прокурора към въззивния съд, подкрепено и от обжалвалия първоинстанционната присъда повереник на частното обвинение става ясно, че или делото не се познава добре, или се преиначават положените от градския съд усилия в максимална степен да изясни фактическите обстоятелства по делото с помощта на научните знания на експертите по КСМАТЕ от ДП и в хода на съдебното следствие. Това става ясно от коментара на прокурора за наличие на противоречия между „първоначално назначената на ДП” (а те са две) и тази „втора експертиза” (още две повторни с различен експертен състав) в съдебното производство, която била работила „само по обясненията на подсъдимия” и била твърде „неясна” с оглед използваните „термини” (всъщност боравещи с посоките на света и с посоката на движение на двете МПС). Неоснователно жалещият се повереник на частните обвинители настоява да е ограничено правото им на защита, защото не било проверено твърдението на св.М. за придвижването им в дясната попътна лента, докато лекият автомобил на подс.И. се движел в лявата, изразявайки съмнение в квалификацията на един от експертите в петорната КСМАТЕ проф.К.. Това е и невярно при прочит на заключението на тази експертиза, където в изводите по задача 4.4 (стр.31 от заключението, л.60 от НОХД) „версията на св.Матов” е изследвана и отхвърлена от техническа гледна точка, на стр.33-35 от заключението е коментиран възможен механизъм на ПТП със завиване на лекия автомобил от лявата попътна лента за движение, в отговор на задача 4.6 (стр.40 от заключението) пространно са коментирани следи №№ 2, 3 и 6, фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествието и онагледени със снимки. Неоснователно е и другото им основно възражение за липса на обсъждане на доказателствените източници с нормалната житейска логика относно обстоятелството дали подсъдимият е сигнализирал своевременно намислената маневра с включване на десен мигач, когато това е обективен факт, който следва да се изясни с допустимите от НПК доказателствени средства и това апелативният съд е сторил. Такова е и искането за нова седемчленна експертиза, наречена от касаторите „арбитражна”, при наличие на две КСМАТЕ от ДП, повторна тройна КСМАТЕ и накрая петорна КСМАТЕ с участието вече и на хабилитирани лица. Както в повторната тройна, така и в петорната КСМАТЕ експертите са изяснили пределно ясно на какво се дължат различията им с тези от ДП. То е видно от прочита на т.н.”основна” КСМАТЕ с допуснати не само фактически грешки при боравене с изходящите данни от протокола за оглед на местопроизшествието, но и със собствените си изводи за възприета скорост на лекия автомобил и на мотоциклета преди и по време на удара (стр.7, задача 3.3, стр.8, задача 4, стр.14, задача 9, л.113-129 от ДП), повлияло на изводите им за механизма на ПТП и възможността пострадалият мотоциклетист да избегне ПТП. Личи и от коментара им в „допълнителната” КСМАТЕ на новосъбраните показания на св.С. и св.Н. и на обясненията на подс.И., стигайки до извод за тяхната противоречивост с „обективните находки” : „удар във вратата на № 44 …. със скъсвания на метални връзки на врата” (когато ударът е в панел от оградата); по задача № 2 – „обвиняемият е имал добра видимост в огледалата за обратно виждане, при което задължително ще е възприел приближаващите се мотоциклетисти”; утвърждавайки извода си по задача № 8, че „настъпването на ПТП се дължи единствено и само на поведението на лекия автомобил”, което е по съществото на делото, а не технически въпрос. Последната петорна КСМАТЕ градският съд е назначил по искане на повереника на частните обвинители, подкрепен от прокурора, за проверка на възникналите противоречия с тези на ДП и поради изразени съмнения за обвързаност на един от експертите, инж.Ш. с възложени му експертизи от подс.И. като следовател. Обстоятелството, че изводите на петорната КСМАТЕ подкрепят тези на повторната тройна КСМАТЕ не е основание да се иска нова, още „по-разширена” експертиза, която да наречем „арбитражна” (понятие от съдебната практика, непредвидена в НПК). Известно е, че експертизата е способ за доказване за проверка на доказателства чрез научни методи на изследване и изясняване на обстоятелства от предмета на доказване по делото. Затова и експертите в последната КСМАТЕ не са си позволили да правят оценка на факти, изводими от доказателствените източници в компетентността на съда, а доколко от изследваните от тях следи едни или други твърдения на участниците в процеса са технически възможни и реални. Поради това не се оправдават възраженията на касаторите, че съдът е пренебрегнал задълженията си да изследва доказателствата в тяхната пълнота, взаимовръзка, обективно и да отстрани възникналите противоречия помежду им и се е предоверил на заключението на петорната КСМАТЕ. Апелативният съд подробно е анализирал заключението на петорната КСМАТЕ (стр.19-23 от мотивите) и основателно е отрекъл изискуемата се компетентност и обоснованост в изводите на събраните на ДП две експертизи, коментирано по-горе. Обратно, всеки един от изводите си експертите по възприетата от двете контролирани инстанции КСМАТЕ писмено, графично и при разпита им в с.з. са разяснили и защитили с ползваните научни методи, базирайки се на обективно отложените следи на местопроизшествието, изяснявайки с практическия си опит доколко адекватни са били реакциите на двамата участващи в ПТП водачи. Ползвайки техните изводи, при анализа на останалите събрани по делото доказателства съдът се е концентрирал върху показанията на св.З.Матов, преразказаното от него на св.К., на св.Т.Н. и на обясненията на подс.И.. Основателно е бил критичен към първите двама и е отказал да им се довери, посочвайки наличните вътрешни противоречия в твърденията им, несъответствието им на коментираните от експертите следи за мястото на удара между двете МПС, скоростта им и изминатия от тях път до конфликтната точка, относно правоспособността и уменията на пострадалия П.М. да управлява мотоциклет. Извършената съпоставка на показанията на св.Т.Н. с останалите доказателства и възприетите експертни изводи правилно го е мотивирало да ги възприеме като достоверни. Неоснователно от повереника на частните обвинители се възразява, че този свидетел бил посочен 7 месеца след ПТП с цел да обслужи тезата на подсъдимия. До 17.03.2015 г. е бил разпитан само св.Матов (без да се отчита разпита на 24.02.2015 г. на св.С., който не е очевидец на ПТП) и този му разпит е ползван при изготвянето на 24.01.2015 г. на „основната” КСМАТЕ на ДП с всички вътрешни противоречия и неточности и в показанията му, и в експертното заключение. На 17.03.2015 г., и то след привличане на подс.И. като обвиняем, са били разпитани родителите на пострадалия П.М. св.И.М. и св.И.М., така и св.Т.Н., което сочи, че той е бил известен и включен в плана на разследване по делото. Съдът се е убедил в неговата последователност, безпротиворечивост, обективност и житейска логичност, като е отказал да се съгласи само с твърдението му ПТП да е настъпило след установяване на лекия автомобил в покой на тротоара. Този факт обаче е бил подложен на задълбочена експертна оценка, оценен като допустима грешка във възприятията на свидетеля, без тя да повлиява на изводите на вещите лица за механизма на ПТП. Останалите разпитани по делото свидетели, извън медицинския персонал в двете линейки и поемните лица, не са дали ползотворни за разследването показания. ВКС намира, че при изследване на събраните по делото доказателства и ползваните доказателствени средства и способи апелативният съд се е съобразил с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, ценил ги е според действителното им съдържание, няма пренебрегнати или превратно оценени и е дал убедителен и законосъобразно изведен отговор на всички доводи на страните, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, поради което не е налично касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. По приложимото право апелативният съд също е изложил законосъобразни съображения за спазване на относимите към създалата се пътна обстановка задължения на двамата попътно движещи се в една и съща пътна лента водачи на МПС, съответно приложимите правила на ЗДвП и ППЗДвП, запълващи бланкета на чл.343, ал.1 вр.чл.342, ал.1 от НК. Правилно е отречено подс.И. да е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП, съответно чл.77 от ППЗДвП. В същото време, законосъобразен е изводът му, че пострадалият мотоциклетист П.М., поради незнание (без правоспособност) и проявена самонадеяност, не е спазил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП, движейки се с почти двойно по-висока от разрешената скорост, в населено място, при преминаване през кръстовище и при подадените от подсъдимия светлинни сигнали (десен мигач и стопове с плавно, а не рязко намаляване на скоростта до 12 км в час). Единствено съзряното неизпълнение на задължение от подс.И. при реалната възможност да види в огледалата за обратно виждане приближаващият се мотоциклет правилно е изключено от причинната верига за настъпване на ПТП при описаното поведение на П.М. зад него, което не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и съобрази. Дори и св.М. е оценил това поведение като „изпреварване отдясно” на лекия автомобил, което освен недопустимо при движението на двете МПС в една и съща пътна лента, то е било и нереално. В така създадената от неправомерното движение на мотоциклетиста М. ситуация не е била налице обективна възможност за избягване на ПТП от страна на подсъдимия чрез аварийно спиране, като съдът правилно е съобразил утвърдената съдебна практика при приложение на хипотезата на случайното деяние. С това законосъобразно е отрекъл поведението му да осъществява обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК. Не е налице неправилно приложение на материалния закон и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Правилно е прието, че липсва деликт като основание за уважаване на предявените от родителите на пострадалия П.М. граждански искове. Безспорно, загубата на сина им е неоценима, а утвърждаването на неговата вина за случилото засилва болката им. Справедливостта в правосъдието обаче е двупосочна и тя следва да бъде постигната със съответния законов инструментариум, без влагане на емоции и субективизъм. ВКС намира, че в случая усилията на контролираните инстанции са довели до постигане на обективната истина по делото и обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 493 от 13.11.2017 г., постановено по ВНОХД № 769/2017 г. от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :