О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 119 Гр. София, 14.06.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова частно гр. дело № 3328 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба (неправилно наименована „касационна”) с вх.№ 264 178 от 21.05.2021 г., подадена от И. З. Ч. против Определение № 260 312 от 14.04.2021 г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 361/2020 г. Ответницата по частната жалба Л. Б. Н. е подала отговор чрез адвокат И. Г. от САК. Поддържа, че обжалваното определение е правилно и моли да бъде потвърдено. Жалбата, като подадена в указания на страната срок за обжалване, от легитимирана страна и насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е постановено по реда на чл. 248 ГПК. С него е изменено въззивно Решение № 260133 от 23.12.2020 г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 361/2020 г. в частта за разноските. С въззивното решение е отменено решение № 9 от 16.01.2020 г. по гр.д.№ 1099/2018 г. на Районен съд - Костинброд, с което е отхвърлен иска за делба, предявен от И. З. Ч. срещу Л. Б. Н. Вместо това е постановено допускане на делбата, наред с което въззиваемата страна – ответницата Л. Б. Н. е осъдена да заплати на ищеца разноските, направени както във въззивното, така и в първоинстанционното производства. Въз основа на подадена от Л. Б. Н. молба по чл. 248 ГПК е постановено обжалваното определение, с което общия размер на дължимите от ответницата разноски е намален с разноските за първоинстанционното производство в размер на 1 396 лева, т.е. от сумата 1 886 лева до сумата 490 лева, представляваща разноски само за въззивното производство. Този резултат е аргументиран с позоваване на т. 9 от ППВС № 7/1973 г. и Определение № 4 по ч.гр.д.№ 542/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., съобразно които съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и досежно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. При наличие на спор досежно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор досежно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. Така постановеното определение е съобразено със закона и практиката по приложението на чл. 355 ГПК, поради което е правилно. С оглед разясненията по т. 9 от ППВС № 7/1973 г. в практиката на ВКС безпротиворечиво е утвърдено разбирането, че разноските, направени във въззивното и касационното производства по делбени дела се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК. Производството по съдебна делба е особено исково производство и е регламентирано от норми, които са специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск (макар и това да е възможно), а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество – те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така както са ги направили. Когато в делбеното производство са предявени други искове – например по сметки, тъй като те зависят от поведението на ответника по тях, нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Изложеното се отнася за производството пред първата инстанция. Когато се развие производство по въззивно или касационно обжалване, страните вече имат определено процесуално качество според позицията си в производството. Подадената жалба може да е основателна, или неоснователна, т.е. зависи от поведението на страната, поради което разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК. Приложени към настоящия случай, тези принципни положения налагат в тежест на ответницата по иска да бъдат възложени разноските на ищеца за защитата му пред въззивния съд, а за тези, направени пред първата инстанция приложение следва да намери правилото на чл. 355, изр. 1 ГПК. Съответно – дължимите от ответницата разноски възлизат на визираната с атакуваното определение сума от 490 лв. съгласно представените списък и доказателства за извършени плащания. Правилно е прието, че за разликата над тази сума до първоначално определената сума от 1 886 лева искането по чл. 78, ал. 1 ГПК е неоснователно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260 312 от 14.04.2021 г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав, постановено по в.гр.д.№ 361/2020 г. по реда на чл. 248 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: