Р Е Ш Е Н И Е № 150 С.,04.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 27.10. две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К. при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И. т.дело № 992/2010 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу Решение №122 от 20.07.2010 год. по т.д.№281/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, в частта, с която е отменено Решение №24 от 10.03.2010 год. по т.д.№384/2009 год. на Шуменския окръжен съд, с която за ликвидатор на дружеството е било назначено лицето И. С. В. и по реда на чл.258 и сл.ГПК на основание чл.156, ал.2 ТЗ за такъв е назначен управителят на дружеството, който същевременно е и длъжникът в изпълнителното производство- Д. М. К.. В останалата част, с която на основание чл.517, ал.3 ГПК ответното дружество [фирма], [населено място] е прекратено по иска на настоящия касатор, в качеството му на взискател, овластен от съдебния изпълнител да го предяви, поради изпълнение, насочено върху дяловете на длъжника Д. М. К. лично и като [фирма], който е ограничено отговорен съдружник и притежава дялове в това дружество, първоинстанционното решение е оставено в сила. Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната част, с която за ликвидатор е назначен длъжникът в изпълнителното производство, е неправилно, постановено в противоречие с практиката на ВКС. С определение №395 от 02.06.2011 год. на основание чл.288, във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК решението на Варненския апелативен съд в частта, с която за ликвидатор на прекратеното по реда на чл.517 ал.3 ГПК [фирма] е назначен неговият управител Д. М. К., длъжник по изпълнителното дело, е допуснато до касационен контрол за произнасяне по въпроса „Длъжен ли е съдът да назначи за ликвидатор управителя на ответното дружество с ограничена отговорност, ако то е прекратено по иск на взискателя с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, овластен от съдебния изпълнител, който управител на дружеството е длъжникът в изпълнителното производство?” Касационната жалба в частта, с която е допусната до касационен контрол, е основателна. Неправилно за ликвидатор на дружеството съдът е назначил лицето Д. М. К., който е и длъжникът, срещу чийто дял от дружеството е насочено принудителното изпълнение. В чл.517, ал.3 ГПК не са регламентирани изрично връзката и съотношението между запора и изпълнението върху дружествен дял на длъжника и ликвидационната процедура, до която се стига при изпълнение върху дял на неограничено отговорен съдружник. След като прецени, че искът по чл.157, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството е основателен, съдът прекратява дружеството. От историческото тълкуване на нормата на чл.156, ал.1 и 2 ТЗ, ДВ бр.48 от 18.06.1991 год.,в сила от 01.07.1991 год., във вр. с чл.517, ал.3 ГПК/ДВ бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год., аналогичен на чл.398б, ал.3 ГПК, отм., но нормата публикувана в ДВ бр.105/2002 год., е видно, че при уреждане на ликвидацията на дружеството от ТЗ не е съществувал редът за прекратяване на дружеството по иск на взискателя, овластен от съдебния изпълнител, когато вземането на взискателя не е удовлетворено. В нормата на чл.156, ал.1 ТЗ е регламентирано откриването на производството по ликвидация, включително и при прекратено по съдебен ред търговско дружество. Чрез успешното провеждане на иска по чл.517, ал.3 ГПК, се постига прекратяване на дружеството по решение на съда, макар и извън хипотезите на чл.155 ТЗ, поради което нормата на чл.156, ал.1 ТЗ следва да намери приложение и за производството по ликвидация след прекратяване на дружеството с ограничена отговорност по реда на чл.517, ал.3 ГПК. Производството по ликвидация на дружеството в тази хипотеза, обаче, следва да бъде съобразено с целта на иска по чл.517, ал.3 ГПК. Той е насочен към удовлетворяване вземането на взискателя, на който е предоставено това право да иска прекратяване на дружеството. В случая на прекратяване на дружеството с ограничена отговорност по реда на чл.517, ал.3 ГПК по силата на закона дружественото имущество служи за удовлетворяване вземането на кредитора на съдружника, срещу чийто дял е насочено принудителното изпълнение. За изпълнение на това задължение на обявеното в ликвидация дружество ликвидаторът трябва да преведе в наличност имуществото на дружеството, което би било в противоречие с личните интереси на управителя, когато той има и качество на длъжник в изпълнителното производство, какъвто е настоящият случай. Това противоречие следва да бъде разрешено чрез разширително тълкуване на нормата на чл.156, ал.2 ТЗ. Съгласно нея ликвидатор на дружеството е управителят на дружеството, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. Следователно правомощието на съда да назначи ликвидатора е аналогично на това на общото събрание, поради което при назначаване на ликвидатора при хипотезата на прекратяване на дружеството по иск по чл.517, ал.3 ГПК, съдът има възможност и следва да се съобрази дали интересите на управителя на дружеството съвпадат със задачите на ликвидатора да събере и осребри имуществото на дружеството в интерес на кредиторите му. Същото следва и от общата норма на чл.266, ал.4 ТЗ, която дава възможност на съда по важни причини да назначи или освободи ликвидатора по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 от капитала. Или на поставения от касатора въпрос следва да се отговори, че съдът не е длъжен да назначи за ликвидатор управителя на ответното дружество с ограничена отговорност, ако то е прекратено по иска на взискателя с правно основание чл.517, ал.3 ГПК, овластен от съдебния изпълнител, ако управителят на дружеството е длъжникът в изпълнителното производство. Съобразно изложеното дотук ВКС намира,че обжалваното решение, в частта в която е назначен за ликвидатор управителят на дружеството Д. К. ще следва да бъде отменено и делото върнато на Варненския апелативен съд за изпълнение процедурата за назначаване на друг ликвидатор дружеството. Разноски по делото в полза на касатора не следва да се присъждат, тъй като това следва да се направи при окончателното решаване на спора/арг. от чл.294, ал.2 ГПК/ Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение №122 от 20.07.2010 год. по т.д.№281/2010 год. на Варненския апелативен съд, ТО, в частта, с която за ликвидатор на прекратеното и обявено в ликвидация дружество с ограничена отговорност ”И. къмпани” [населено място] е назначен управителят на дружеството Д. М. К.. ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за изпълнение процедурата по назначаване на друг ликвидатор на дружеството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: