Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 08.03.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Петя Шишкова 2. Надежда Трифонова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 86 за 2022 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. З. П. Г. против въззивно решение № 100 от 02.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 433/ 2021 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ.наказателен състав. Жалбоподателят твърди, че наложените му наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление на МПС са явно несправедливи. Касационното основание по чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК е подкрепено с довод за надценяване на отегчаващите отговорността обстоятелства. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият З. П. Г. не взема становище. Неговият защитник адвокат И. Д. И. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Повереникът на частните обвинители адвокат Л. В. изразява становище за отхвърляне на искането на жалбоподателя и за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 260004 от 15.01.2021 г. по н.о.х.д. № 2396/ 2020 г. Пловдивският окръжен съд признал подсъдимия З. П. Г. за виновен в това, че на 01.06.2019 г. в село Ново село, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка “Мерцедес S 500” с peг. номер ********** , нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, чл. 73, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Б. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”В” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и 58а, ал. 1 от НК му наложил наказания от две години и осем месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 343г от НК – и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определил първоначален общ режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца. Окръжният съд се разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 100 от 02.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 433/ 2021 г. Пловдивският апелативен съд, ІІІ.въззивен наказателен състав изменил първоинстанционния съдебен акт и оправдал подсъдимия за нарушения на чл. чл. 5, ал.1, т.1 и ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр.1, чл. 21, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП, както и по чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, а в останалата част потвърдил присъдата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт подлежащ на касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въззивният съд самостоятелно е обсъдил всички разкрити по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Приел е за правилни изводите на първоинстанционния съд, с които е отмерено наказанието на подсъд. Г. на 4 години лишаване от свобода, както и срока на кумулативното наказание лишаване от правоуправление за срок от 4 години. За избора на санкция съдът коректно е извел и разгледал отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, спрямо които касаторът е насочил своето възражение. Отчел е с необходимото внимание предходните осъждания на подсъд. Г. за две престъпления – по чл. 234, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 от НК (н.о.х.д. № 5329/ 2018 г., в сила от 14.03.2018 г.) с наложено условно осъждане на една година лишаване от свобода при четиригодишен изпитателен срок, както и пет хиляди лева глоба. Подсъдимият е професионален шофьор от 2008 г. и за малко над десетгодишния си професионален опит е натрупал значително количество административни санкции по ЗДвП – 18 бр. с наказателни постановления и 17 бр. с електронни фишове. Административните нарушения със санкции по наказателно постановление се отнасят до: превишена скорост, неспазване на задължения при навлизане в път с предимство, за управление в пияно състояние, без включени светлини, за нерегистрирано ремарке, прикачено към превозното средство и др. Преобладаващата част от фишовете са за управление на МПС без необходими документи, без сключена застраховка гражданска отговорност, без обезопасителен колан, без включени светлини, без задължително оборудване и т.н. и макар да са за „незначителни нарушения“, както е посочено в касационната жалба, законът е предвидил същите да бъдат санкционирани по този ред. Многобройните административни санкции са повлияли върху правилността на съдебния извод за високата степен на обществена опасност на дееца и обосновават характеристиката му на недисциплиниран водач на пътя, показал „системност, упоритост и грубо пренебрежение на правилата за движение по пътищата“, както правилно е отбелязано на с. 22 от въззивното решение. А причините, довели до престъпното деяние – несъобразено висока скорост за движение в населено място спрямо възникналата непредвидима опасност на пътя, представляват отново изява на недисциплинираност от страна на подсъдимия Г. като водач зад волана. Могъл е да предотврати инцидента, но е подценил пътната ситуация и не е взел своевременни мерки за екстрено намаляване на скоростта на движение, които биха му осигурили техническа възможност за спиране преди мястото на удара с възрастната пешеходка. Смекчаващите отговорността обстоятелства не разкриват онази многобройност или изключителност, че да наложат определяне на санкцията по други правила, освен по чл. 54 от НК. Въззивният съд не е надценил отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което доводът на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието се оказва несъстоятелен. Определеният размер на наказанието лишаване от свобода законосъобразно е редуциран по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета. Касационната жалба на подсъд. З. Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без правни последици. Въззивният съдебен акт като правилен и законосъобразен подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100 от 02.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 433/ 2021 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІІ.наказателен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.