6
Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 27.07.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 817 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Д., [населено място], представлявана от адв. Б. К., срещу решение № 2207 от 13.11.2015г. по в.гр.д. № 2377/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта, в която след отмяна на решение № 1272 от 21.02.2015г. по гр.д. № 14869/2013г. на Софийски градски съд, I- 9 състав е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за сумата над 25 000 лева до 50 000 лева и касаторката е осъдена да заплати на ЗД [фирма] разноски в размер на 800 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд правилно е очертал обема на релевантните за определяне на обезщетението обстоятелства, но неточно е приложил въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. Твърди, че съдът не е съобразил и отчел в достатъчна и пълна степен всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне на размера на обезщетението и поради присъденото обезщетение е занижено. Касаторката счита за неправилен и извода на въззивния съд, че е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като съпричиняването й е в размер на 50%. Поддържа, че съдът не е преценил и отчел в достатъчна и пълна степен доколко действията й са допринесли за вредоносния резултат, както и че съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасността на движението е значително по-голяма в сравнение с тази на пешеходците. Поради това моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло и да й бъдат присъдени разноски.
Ответникът ЗД [фирма] оспорва въззивната жалба. Поддържа, че въззивното решение е в съответствие със съдебната практика, като съдът е отчел, че ищцата е пресичала на нерегламентирано място и с поведението си е станала първопричина за настъпване на процесното ПТП. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски.
С определение № 8 от 06.01.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск по чл.226 КЗ /отм./ за разликата над 25 000 лева до 50 000 лева и касаторката е осъдена да заплати разноски в размер на 800 лева, по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за доказано настъпването на описаното в исковата молба ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания – изкълчване на горния край на дясната раменна кост; изкълчване на дясната тазобедрена изкуствена става; счупване на основите на IV и V предкиткови кости на дясната ръка, както и претърпените от ищцата болки и страдания, които са били интензивни 7 – 9 дни и с по-малък интензитет в следващите периоди от лечението й /болнично за общо 14 дни и извънболнично за около 6 месеца/. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразил е характера на претърпяната от ищцата вреда, интензивността и продължителността на болките и страданията, проведеното лечение, обстоятелството, че на ищцата й предстои нова операция за лечение на настъпилото усложнение в състоянието на десен горен крайник, степента на отзвучаване на сраданията и прогнозата на вещото лице за бъдещата им продължителност, както и социално-икономическите условия в страната и лимита на застрахователното покритие. Приел е за недоказани твърдените в исковата молба болки и страдания, изразяващи се в главоболие, световъртеж, придружен с гадене и повръщане, сърцебиене и високо кръвно налягане, постоянна умора, панически страх и тревожност, влошаване на емоционалното състояние, загуба на съня, раздразнение и агресия, както и отслабване на паметта, да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. С оглед на това въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение за доказаните неимуществени вреди възлиза на 50 000 лева.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че пострадалата ищца е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е пресякла пътното платно на нерегламентирано място – по делото е установено, че на мястото на ПТП не е имало пешеходна пътека, същата е била на 50 метра след местропроизшествието и ищцата е пресякла оживения [улица]на непозволено за пресичане място. Приел е, че водачът се е движил се скорост, която не е била съобразена с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, не е спазил нужното разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, за да може да избегне удар в него, когато намали скоростта или спре рязко и по този начин се е поставил в невъзможност за спре пред пресичащата пред него пешеходка. Съобразил е и поведението на пострадалата, която в нарушение на чл.113 и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП се е движила по средата на пътното платно, опитвайки се да го пресече на нерегламентирано за целта място. С оглед на това е приел, че приносът на пострадалата е 50% и поради това присъденото й обезщетение следва да бъде намалено на 25 000 лева.
По поставения въпрос е формирана постоянна съдебна практика - решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил доколко действията на пострадалата са допринесли за вредоносния резултат и не е отчел, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците.
По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено, че на 07.12.2012г. около 18,20 часа при пресичане на пътното платно на [улица]ищцата е била ударена от л.а. „Фолгсваген Голф” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от А. В.. Ищцата е пресичала на необозначено място, поради което следва да се приеме, че е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на произшествието.
При преценката за съотношението на приноса на участниците в процесното ПТП настоящият съдебен състав съобразява поведението им и степента, в която е допринесло за настъпване на произшествието. От събраните по делото доказателства се установява, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, но при осигурено изкуствено улично осветление и суха настилка без неравности. Ищцата е пресичала пътното платно в посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Водачът е видял, че движещ се пред него джип е предприел спиране, и е отклонил автомобила вляво, предприемайки изпреварване, без да възприеме намиращата се върху трамвайното трасе на пътното платно пешеходка и без да намали скоростта си. При липса на доказателства за противното и с оглед установеното по делото обстоятелство, че ищцата е била с изкуствена дясна тазобедрена става, следва да се възприеме заключението на тройната САТЕ, според което при движение на пешеходката с бавен ход водачът е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. С оглед изложеното, съобразявайки поведението на пешеходката и на виновния водач /същият се е движил на опасна дистанция зад движещия се пред него спиращ автомобил, при което не е предприел спиране, а за избягване на челен удар е предприел изнасяне вляво, където е осъществил удар с намиращата се върху трамвайното трасе пешеходка; водачът е могъл да възприеме пешеходката; при своевременно възприемане на пешеходката е имал възможност да предотврати удара/, както и че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл.20 ЗДвП предвижда значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на лекия автомобил е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на увреждането. По изложените съображения приносът на ищцата за настъпването му следва да бъде определен на 1/3. С така определеното съпричиняване следва да бъде намалено определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 50 000 лева и на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 33 333 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Ц. М. Д. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за разликата над 25 000 лева до 33 333 лева, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата още 8 333 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилото ПТП. В останалата му част – в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 33 333 лева до 50 000 лева въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Б. К. адвокатско възнаграждение за трите инстанции съобразно уважената част от иска, съответно уважената част от касационната жалба, в размер общо на 3 873,29 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за трите инстанции в размер общо на 2 350 лева, т.е. още 1 550 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 499,98 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2207 от 13.11.2015г. по в.гр.д. № 2377/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта, в която след отмяна на решение № 1272 от 21.02.2015г. по гр.д. № 14869/2013г. на Софийски градски съд, I- 9 състав е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ /отм./ за сумата над 25 000 лева до 33 333 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. М. Г. да заплати на Ц. М. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв. Б. К. сумата 8 333 лева /осем хиляди триста тридесет и три лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решение № 1272 от 21.02.2015г. по гр.д. № 14869/2013г. на Софийски градски съд, I-9 състав/ за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания при настъпило на 07.12.2012г. ПТП, на основание чл.226 КЗ /отм./, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2012г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Б. К., [населено място], [улица], ет.3 сумата 3 873,29 лева /три хиляди осемстотин седемдесет и три хиляди лева и двадесет и девет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанции.
ОСЪЖДА Ц. М. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 1 550 лева /хиляда петстотин и петдесет лева/ - допълнителна сума за разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 499,98 лева /четиристотин деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ - държавна такса и възнаграждение за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2207 от 13.11.2015г. по в.гр.д. № 2377/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|