С., 07.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря А. Б. като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1266 по описа за 2009г. на III г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] в ликвидация [населено място],представлявано от ликвидатора А.,чрез процесуалния представител-адвокат С. против въззивно решение от 11.05.2009г.по в.гр.д.№ 2495 по описа за 2008г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 21.06.2007г.по гр.д.№ 2651/2007г.на Районен съд София,79 състав,в частта,в която [фирма] в ликвидация [населено място] е осъдено да заплати на Н. С. Ц. на основание чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 от КТ обезщетение за оставане без работа за периода 10.03.2007г.-15.03.2007г. за сумата от 130.62лв., представляваща разликата над 3 788.10лв.,за която сума искът е основателен до присъдените 3 918.72лв.,като в тачи част е отхвърлил иска.В цялата останала обжалвана част-решението е оставено в сила и са присъдени следващите се разноски.
Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон,както и поради необоснованост.Желае въпросът да бъде разрешен по същество, с отхвърляне на предявените искове.Претендира направените по делото разноски.
С определение № 1331 от 2.11.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за характера на нормата на чл.326 ал.2 от КТ,във връзка с преценката за това дали- посочването от страна на работодателя в изпратеното предизвестие за прекратяване на трудовия договор на по-дълъг от законоустановения 30 дневен срок -само по себе си е основание за незаконосъобразност на уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ /съкращаване в щата/.
В съдебно заседание страните се явява процесуалния представител на ответника,който оспорва жалбата и желае въззивния акт да бъде потвърден.
Върховният касационен съд,състав на III г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, като е преценено,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса-за датата,на която следва да се счита прекратен трудовия договор,когато в изпратеното предизвестие е посочено,че той се прекратява считано от дата,която е след датата на изтичане на срока на предизвестието ./В случая на ищеца е изпратено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване в щата,което той е получил на 10.08.2006г.,а в същото е посочено,че сключения трудов договор прекратява своето действие,считано от 15.09.2006г.,от когато е влязло в сила новото щатно разписание./
В тази хипотеза-въззивният съд е приел,че трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието/т.е.на 10.09.2006г./ и тъй като към тази дата не е било в сила новото щатно разписание/това е станало на 15.09.2006г./,е приел уволнението за незаконно.Обратното е прието в цитирано от страната решение,където съдът е счел,че нормата на чл.326 ал.2 от КТ е диспозитивна и няма пречка страните да уговорят по-дълъг срок от предвидения в закона.
Настоящият съдебен състав приема за правилна втората теза. Срокът на предизвестието не може да бъде по-малък от предвиденият в чл.326 ал.2 от КТ -30 дневен срок,но няма пречка,съответно- уволнението не е незаконосъобразно само на това основание,ако работодателят в изпратеното от него предизвестие посочи по-дълъг срок на предизвестие от законоустановения /в случая работодателят,посочвайки,че трудовият договор ще бъде прекратен,считано от 15.09.2006г.е дал на работника 35, вместо 30 дена срок на предизвестие/.Това е така,защото предоставянето на по-дълъг срок на предизвестие -в полза на работника не го уврежда,а е в негов интерес.
При така даденото разрешение на въпроса,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен.
Установено е било по делото,че към посочената в предизвестието дата на прекратяване на трудовото правоотношение -15.09.2006г.е влязло в сила ново щатно разписание,съгласно което от съществуващите до тогава 11 длъжности остават само 5, като - не е предвидено да се запази заеманата от ищцата длъжност "търговски представител",нито сходна на нея /длъжностите, които се запазват по новото щатно разписание са: главен счетоводител, главен специалист-недвижими имоти,юрисконсулт,домакин и касиер/.Налице е реално намаляване,премахване за в бъдеще на шест отделни бройки от утвърдения щат на служителите в [фирма] в ликвидация [населено място],като е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол какво е наложило това.Съкращаването е извършено по установения за това ред-от ликвидатора на дружеството и уволнението е във връзка и съвпада по време с влизането в сила на новото щатно разписание.Видно от изброяването на запазените длъжности- заеманата от ищцата длъжност "търговски представител" е реално премахната,защото не се предвижда занапред осъществяването на тази дейност.Пред вид факта,че се съкращава единствена длъжност/а не една от множество еднородни трудови функции/-не може да се поставя въпрос за извършване на подбор.Изложеното мотивира извод за законосъобазност на извършеното уволнение.Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен.С оглед горното и пред вид факта,че не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293 от ГПК спорът следва да бъде решен по същество.Изводът за неоснователност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ,мотивира извод за неоснователност и на останалите два, бективно съединени и обусловени от първия искове - по чл.344 ал.1 т.2 и 3 от КТ.
С оглед направеното искане и на основание чл.78 от ГПК- в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.Тъй като по делото са налице доказателства за реално направени такива в размер на 300лв,представляващи заплатен в брой хонорар за адвокат пред въззивния съд,следва искането да бъде уважено в този размер.
Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ
ОТМЕНЯ решение от 11.05.2009г.по в.гр.д.№ 2495 по описа за 2008г.на Софийски градски съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Н. С. Ц. против [фирма] в ликвидация [населено място],представлявано от ликвидатора А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ за отмяна на заповед № 29 от 13.09.2006г.на ликвидатора на [фирма] в ликвидация,с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "търговски представител" и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ за периода от 15.09.2006г.-15.03.2007г., през който е останала без работа,ведно със законната лихва от 15.11.2006г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. С. Ц. да заплати на [фирма] в ликвидация [населено място],представлявано от ликвидатора А. сумата от З../триста лева/,представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:!.
2.