О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 597 гр.София, 17.10. 2011г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 538 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 14.07.2011г. по гр.д.№ 764/ 2011г., с което Апелативен съд П., като е потвърдил определение от 29.04.2011г. по гр.д.№1168/2011г. на ОС Пловдив, е прекратил производството по иска на А. Д. срещу С. Б. за признаване за установено по отношение на последния, че първият не му дължи сумите 18 500 лева и 25 000 лева по договори за заем. Жалбоподателят – А. Д. Д. поддържа, че следва да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, предявена с правно основание чл. 424, във вр. с чл. 124 от ГПК, по иск на А. Д. срещу С. Б. за признаване за установено по отношение на последния, че първият не му дължи сумите 18 500 лева и 25 000 лева по договори за заем. В исковата си молба ищецът Д. - частен жалбоподател в настоящото производство, е поддържал, че по молба на ответника, на осн. чл. 417 ГПК са издадени 2 бр. заповеди за незабавно изпълнение - № 557/ 26.09.2008 г. и № 581/29.09.2008 за суми в размер на 18500 лв. е за сума 25 000 лв., дължими по договори за заем, като договорите за заем са с нотариална заверка на подписите. Твърдял е също така, че са били издадени изпълнителни листове и образувани 2 бр. изпълнителни дела за горните суми – изп. д. № 456/08 г. и изп. д. № 510/08 г., двете по описа на ЧСИ А. при ОС Пловдив. Поддържал, е че в срока за доброволно изпълнение по посочените изпълнителни дела е представил пред ЧСИ разписка за извършено от него в полза на взискателя - кредитор Б. плащане изцяло на дължимите суми и е поискал прекратяване на изпълнителните дела на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, като и че с посочените молби за прекратяване на изпълнителните дела по същество е направил възражение срещу заповедите за изпълнение. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение за прекратяване на делото, поради недопустимост на иска, решаващият съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и е приел, че не е налице хипотезата на чл. 424, ал. 1 ГПК, тъй като ищецът – частен жалбоподател не е направил в срок възражение срещу издадените против него 2 бр. заповеди за незабавно изпълнение. Наред с това е приел, че цитираната разписка за плащане на сумите по заповедите за изпълнение е от 09.09.2008 г., била е в държане на ищеца (той е представил разписката към 30.10.2008 г. на ЧСИ), самата разписка предшества по време издаване заповедите за незабавно изпълнение, надлежно връчени на Д. и следователно не съставлява ново или новооткрито доказателство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК. Съдът е изложил съображения и за това, че с оглед данните по делото отрицателният установителен иск е предявен след изтичане на сроковете по чл. 424, ал. 2 от ГПК, поради което е недопустим и на това основание. В изложението по чл.284, ал.3,т.1, вр. чл.274, ал.3 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на два обуславящи въпроси: дали подаването на възражение по чл.414 ГПК от длъжника е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.424 ГПК и какви доказателства има право да сочи и представя ищецът по чл.424 ГПК. Не е налице което и да е основанията за допускане на касационен контрол по отношение на първия от поставените въпроси, тъй като той няма качеството на обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Това е така, поради обстоятелството, че въззивният съд се е позовал на депозирането на възражение, като процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.424 ГПК, но това му съображение не е послужило като основен и решаващ мотив за прекратяване производството по иска. Следва само да се отбележи, че ако би било депозирано възражение от длъжника, в този случай спорно производство би се развило по иск на кредитора – чл.422 ГПК, а не по реда на чл.424 ГПК. По отношение на въпроса какви доказателства има право да сочи и представя ищецът по чл.424 ГПК е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат по отношение на него. Производството по чл.424 ГПК предполага наличието на влязла в сила заповед за изпълнението. Поради това и отрицателният установителен иск съдържа и някои от белезите на производство по отмяна. Приложим е критерият, валиден за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства – чл.240, ал.2 ГПК и чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Най-общо казано, това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на собствената и небрежност. В случай, че с исковата молба по чл.424 ГПК се въвеждат новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, страната следва да обоснове по-късния момент на позоваването на тях. В този случай, дали действително доказателствата и обстоятелствата са нови, дали те са от съществено значение за делото и променят ли дължимостта на вземането, съдът дължи произнасяне с решението, а не с определение. В конкретния случай обаче, преценката на въззивния съд по допустимостта на иска е правилна, тъй като, видно от съдържанието на исковата молба сочената като ново доказателство разписка за плащане на сумите по заповед за изпълнение е от 09.09.2008 г. и била е в държане на ищеца. Исковата молба е предявена на 28.04.2011г., т.е.. правилна е преценката на съда, че искът по чл.424, ал.1 ГПК е предявен след изтичането на продвидения в разпоредбата на чл.424, ал.2 ГПК преклузивен срок - тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че предявеният иск е недопустим и обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : ОСТАВЯ В СИЛА определение от 14.07.2011г. по гр.д.№ 764/ 2011г. на Апелативен съд П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: