Р Е Ш Е Н И Е
№6
С., 04.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3860 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат И. Н. против решение № 587 от 31.03.2015 г., постановено по гр.д. № 3480 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 3629 от 8.10.2014 г. по гр.д. № 2922/2014 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] против Г. З. Д.-В. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот № 418, кв.18б /стар кв.107/ по плана на централна градска част-гр.П., одобрен със заповед № 1155 от 1982 г. и заповед № ОА-803 от 2007 г., с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ от 260.50 кв.м., с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри 56784.518.386, включен в УПИ ІІ-съдебна палата.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, а именно на нормата на чл.10, ал.1 З.. К. претендира възстановяване на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба Г. З. Д.-В. оспорва основателността й, като претендира възстановяване на направените разноски
С определение № 369 от 27.10.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: . В случай, че на иск с правна квалификация чл.29 З. с предмет признаване за несъществуващи на вписани обстоятелства относно промяна титулярството на дяловете и нов законен представител на търговеца, съдът допусне обезпечение на иска чрез вписване на запор върху дружествените дялове, огласено по партидата на търговеца, това огласяване може ли да има ефект спрямо добросъвестността на третите лица, предвидена в чл.10, ал.1 З., съответно – биха ли могли същите да се позоват успешно на последиците на чл.8 З., ако по партидата на търговеца е било огласено допуснатото обезпечение на иска.
Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване e относим към фактите по настоящото дело и основаните на тях изводи на Пловдивския окръжен съд, който е приел за безспорно, че на 07.05.2012 г. е вписано заличаване на съдружниците в [фирма] – В. Г. Г. и А. К. Г., а като едноличен собственик на капитала на дружеството (което вече е Е.) е посочено [фирма], регистрирано в САЩ с управител Б. Н. Б., който на 26.07.2012 г. в качеството му на управител и представляващ [фирма] е продал процесния имот на Д. К. М., който от своя страна, на 24.08.2012 г. го продава на Г. З. Д.-В.. Преди посочените продажби – на 09.07.2012 г. е издадена обезпечителна заповед по т.д. № 561/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив по предявения от В. Г. Г. и А. К. Г. против [фирма] иск по реда на чл.29, ал.1 от Закона за търговския регистър.
Счетено е, че спорът се концентрира върху правилността на твърдението на ищцовото дружество, че след обявяването на посочената обезпечителна заповед в търговския регистър, за което страните не спорят че е извършено на 11.07.2012 г., първият купувач Д. К. М. не е положил дължимата грижа да узнае това обстоятелство и по този начин е загубил предимството на добросъвестността по смисъла на нормата на чл.10, ал.1 З. и затова последиците на съдебното решение по т.д. № 561/2012 г., с което се признава за несъществуващи вписаните в търговския регистър обстоятелства по заявлението подадено на 04.05.2012 г. са противопоставими на този купувач. Затова продажбата от 26.07.2012 г. между [фирма] и Д. К. М. няма вещно прехвърлителен ефект, а щом това е така, то и ответницата Г. З. Д.-В. не е придобила права върху имота.
Твърденията на ищеца са приети за неоснователни, като са изложени съображения, че относима по делото е добросъвестността на ответника Г. Д.-В. относно заличаването на вписаните със заявлението подадено на 04.05.2012 г. обстоятелства, което е станало със съдебното решение по т. д. № 561/2012 г. Това решение е влязло в сила на 24.09.2013 г. и съгласно чл.8 З. заличаването на вписаното обстоятелство действа занапред. Наличието на запор върху дружествените дялове на [фирма] не може да обоснове недобросъвестност по чл.10, ал.1 З. на купувача по съответната продажба, защото налагането на такъв запор няма за последица забрана дружеството да се разпорежда с имуществото си, понеже няма наложена възбрана върху процесния имот, каквато обезпечителна мярка би могла да се допусне по иск с правна квалификация чл. 29 от З..
Направен е извод, че след като съдебното решение, с което се признава за установено несъществуването на вписаните със заявлението до Агенцията по вписванията обстоятелства е извършено след продажбата на процесния имот на ответницата, то последната е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.10, ал.1 З..
По основанието за допускане на касационно обжалване: В случай, че на иск с правна квалификация чл.29 З. с предмет признаване за несъществуващи на вписани обстоятелства относно нов законен представител на търговеца и промяна титулярството на дяловете, съдът допусне обезпечение на иска чрез вписване на запор върху дружествените дялове, огласено по партидата на търговеца, това огласяване обуславя недобросъвестност на третите лица, договаряли с търговеца след вписването на запора и същите не могат да се позоват на вписването съгласно чл.10, ал.1 З., нито на последиците по чл.8 З..
Съображенията за това са следните:
Основното действие на вписването в търговския регистър е оповестителното – чл.7, ал.1 З. – и целта му е да се информират участниците в търговския и гражданския /когато лица сключват сделка с търговец извън кръга на занятието му/ оборот за важни обстоятелства, касаещи търговците и за съществуването на определени правно значими обстоятелства. С оглед гарантиране сигурността на оборота на вписването е придадено и защитно действие спрямо третите добросъвестни лица чрез презумпциите в чл.10 З. – че вписаното обстоятелство или обявения акт съществуват такива, каквито са вписани, респ.обявени, дори в действителност да не съществуват, съответно, че невписаните обстоятелства са несъществуващи, чрез които тези лица се предпазват от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестна за тях информация относно техни контрагенти.
Чрез установителния иск по чл.29 З. се цели установяване със сила на пресъдено нещо на порок в регистърното производство (нищожност или недопустимост на вписването), както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Основната правна последица от уважаването на този иск е заличаване на вписването - чл.30, ал.1 З. и възстановяване на юридическото и фактическо положение от преди извършването му, което обаче по силата на чл.8 З. има действие за в бъдеще. Следователно вписването на несъществуващото обстоятелство поражда действие по отношение на третите добросъвестни лица от момента на вписването до заличаването му по чл.30 З.. Именно с оглед действието за в бъдеще на заличаването на вписано обстоятелство въз основа на съдебно решение по чл.29 З. за ищеца по иска съществува обезпечителна нужда с цел да попречи на ответника да предприеме действия, с които да осуети търсената защита. В случаите когато чрез иска по чл.29 З. се цели заличаване на вписване относно нов законен представител на търговеца и промяна титулярството на дяловете, налагането на запор върху дружествени дялове е подходяща обезпечителна мярка. От една страна чрез нея се гарантира ищеца, че при уважаване на иска ще се запази и възстанови юридическото и фактическо положение от преди атакуваното вписване, както и че ще се даде гласност на съществуващия правен спор, тъй като съгласно чл.400, ал.1 във вр. с чл.517 ГПК запорът върху дружествени дялове подлежи на вписване в търговския регистър, а самото вписване по силата на чл.46, чл.47 и чл.66, ал.3, т.7 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър дава възможност на третите лица да се осведомят за лицето, в чиято полза е наложен запорът, както и данните за съда и номера на делото, по което е наложен запорът, като самата обезпечителна заповед се обявява. От друга страна тази обезпечителна мярка не препятства извършването на търговската дейност на ответника по иска.
След вписването на наложения запор върху дружествени дялове в обезпечение на иск по чл.29 З. за заличаване вписване относно нов законен представител на търговеца и промяна титулярството на дяловете, всички трети лица съгласно чл.7, ал.1 З. се считат уведомени за съществуващия правен спор, респективно знаят, че се оспорва действителността или съществуването на вписаните обстоятелства. Когато оспореното чрез иска вписано обстоятелство касае законния представител на дружеството, презумцията за знание спрямо третите лица обхваща и знанието, че договарят с лице, чиято представителна власт за търговеца се оспорва. Следователно, след вписването на запор върху дружествени дялове в обезпечение на иск по чл.29 З. за заличаване вписване относно нов законен представител на търговеца и промяна титулярството на дяловете, отпада защитното действие по чл.10, ал.1 З. на вписването спрямо третите лица.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че атакуваното въззивно решение е неправилно. [фирма], [населено място] се легитимира като собственик на процесния имот с нотариален акт № 75, том II, рег. № 1697, дело № 264/2008 г. на нотариус № 466. Безспорно по делото е, че на 7.05.2012 г. е извършено вписване в търговския регистър по партидата на [фирма], като В. Г. Г. и А. К. Г. са заличени като съдружници и управители, вписан е като управител Б. Н. Б., дружеството е вписано като Е. с едноличен собственик на капитала [фирма], вписано е прехвърляне на дружествени дялове от В. Г. Г. и А. К. Г. на [фирма], променен е адресът на управление на дружеството. На 11.07.2012 г. по партидата на дружеството в търговския регистър е вписан наложен запор на дружествените дялове в полза на В. Г. Г. и А. К. Г. по гр.д. № 561/2912 г. на Пловдивския окръжен съд, Х. състав, като е обявена и самата обезпечителна заповед от 9.07.2012 г. Решението на съда по обезпечения иск по чл.29 З. е влязло в сила на 30.08.2013 г. и въз основа на него са заличени вписаните на 7.05.2012 г. обстоятелства. На 26.07.2012 г. [фирма] чрез представителя си Б. Н. Б. продава процесния имот на Д. К. М., който от своя страна го продава на ответника по настоящото дело Г. З. Д.-В. на 24.08.2012 г. Към момента, в който праводателят на ответницата Д. К. М. е закупил имота по партидата на дружеството-продавач е бил вписан запорът на дружествените дялове, обезпечаващ предявения иск по чл.29 З. за несъществуване на вписаните на 7.05.2012 г. обстоятелства, включително и относно представителната власт на управителя Б. Н. Б., поради което Д. К. М. не е трето добросъвестно лице по смисъла на чл.10, ал.1 З., съответно влязлото в сила решение по чл.29 З. и извършеното въз основа на него заличаване на вписванията, са му противопоставими, от което следва, че същият е договарял с лице, което не е било представител на дружеството-продавач. Следва да се приеме, че дружеството се е противопоставило на разпоредителните действия по отношение собствеността на процесния имот съгласно чл.301 ТЗ, предявявайки настоящия иск, доколкото липсват твърдения да е узнало за тях преди предявяване на иска. Следователно Д. К. М. е договарял с лице без представителна власт за търговеца и не е придобил собствеността въз основа на договора за покупко-продажба от 26.07.2012 г., съответно договорът от 24.08.2012 г. е сключен от Г. З. Д.-В. с несобственик и не е породил вещно-прехвърлителен ефект, поради което ищцовото дружество и понастоящем се легитимира като собственик на имота.
В. решение, с което е отхвърлен предявеният иск следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за уважаването на ревандикацията с оглед и на обявеното за безспорно между страните обстоятелство, че ответникът Г. Д.-В. владее процесния имот.
Като последица от уважаването на иска за собственост следва да се обезсилят на основание чл.537, ал.2 ГПК констативни нотариални актове, с които се легитимира ответника. В случая ответника и нейния праводател се легитимират с нотариални актове, обективиращи договори за покупко-продажба, които не могат да се отменят или обезсилват на основание чл.537, ал.2 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК Г. З. Д.-В. следва да възстанови на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 348.77 лв., включващи разноски за вписване на исковата молба и заплатени държавни такси по иска, въззивната и касационна жалба и за издаване на съдебни удостоверения. По делото липсват доказателства за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което искането за възстановяване на сумата 500.00 лв. по приложения в първоинстанционното производство списък на разноските, е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 587 от 31.03.2015 г., постановено по гр.д. № 3480 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
П. ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на Г. З. Д.-В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], че [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място],[жк][жилищен адрес]0 е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 75, том II, рег. № 1697, дело № 264/2008 г. на нотариус № 466, на поземлен имот № 418 от кв.17б /стар кв.107/ по плана на централна градска част-гр.П., одобрен със заповед № 1155 от 1982 г. и заповед № ОА-803 от 2007 г., с административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 200.50 кв.м., който ПИ е включен в УПИ II-съдебна палата и който поземлен имот е с идентификатор 56784.518.386 по кадастраланата карта на [населено място], площ 270 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/ и ОСЪЖДА Г. З. Д.-В., ЕГН [ЕГН] да предаде на [фирма], ЕИК[ЕИК] владението на имота.
ОСЪЖДА Г. З. Д.-В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място],[жк][жилищен адрес]0 разноски за съдебното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 348.77 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|