5 Р Е Ш Е Н И Е № 105 гр.София, 27.11.2020г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2470 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г., [населено място], и Д. В. Лакова, [населено място] бряг, срещу решение № 1821/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 5694/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта за потвърждаване на решение № 4961/23.07.2018г. по гр.д.№ 7116/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от Мита Ц. Т. (починала в хода на въззивното производство и заместена съгласно чл.227 ГПК от настоящите касатори) против ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие застрахователно събитие, настъпило на 30.05.2016г., за разликата над сумата от 50000 лв. до 100000 лв. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните и материално правните норми и молят същото да се отмени и исковете да се уважат в предявените размери, както и да им се присъдят разноските по делото. Ответникът не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба, констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинените на ищцата – чиито наследници са настоящите касатори, телесни увреждания, настъпили вследствие на ПТП на 30.05.2016г. по вина на застрахован при ответника водач на МПС. Спорът пред Софийския апелативен съд е бил само досежно определеното обезщетение за неимуществени вреди и приетия размер на съпричиняване на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е съобразил вида, характера и тежестта на получените телесни увреждания – счупване на дясна бедрена кост; цялостния лечебен период, продължил относително дълъг период от време – 6 месеца, като възстановяването не е било пълно – обездвижване на ставата, неравномерно натоварване на краката и промяна в статиката на гръбначния стълб, затруднения в походката и предвижване с патерици, както и преживения силен емоционален стрес. Софийският апелативен съд е счел за справедливо обезщетение в размер на 50000 лв. Обсъждайки механизма на настъпилото ПТП, съдебният състав е формирал извод, че с поведението си пострадалата не е допринесла за увреждането. Крайният резултат от решаващата дейност на въззивния съд е несъвпадане на изводите му с тези на първата инстанция. Софийският градски съд е определил размер на обезщетението от 60000 лв. и 20 % съпричиняване на пострадалата, като след намалението е присъдил сумата от 48000 лв. С въззивното решение искът е уважен и за сумата от 2000 лв., като общият размер на дължимото обезщетение е определен на 50000 лв. С определение № 276/23.04.2020г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса: „Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?“. Становището на състава на ВКС произтича от следното: По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав споделя изцяло практиката на ВКС по решение № 163/09.06.2011г. по гр.д.№ 1191/2010г. на II г.о., постановено по тълкуване на процесуалната норма на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако липсва жалба от другата страна, въззивният съд не може с новото решение по същество на спора да влоши положението на жалбоподателя. Според цитираната практика на ВКС влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от другата страна права на жалбоподателя са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Съставът на ВКС приема, че разрешението в практиката по тълкуване на процесуалната норма е приложимо по конкретния правен спор по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както относно определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, така и по отношение на приетия принос на пострадалия за настъпване на вредите по чл.51, ал.2 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като съдебната практика е установила критерии за преценката на съда за произнасяне по паричния еквивалент за обезвреда на увредения. Допринасянето на пострадалия за настъпване на вредите не попада сред посочените критерии и не е от значение за размера и вида на претърпените и подлежащи на обезщетяване вреди. Приносът на увредения е основание за намаляване на определеното по справедливост обезщетение. Правото на застрахователя по чл.51, ал.2 ЗЗД се упражнява в процеса по иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, както и приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от релевиралата възражението страна - решение № 92/24.07.13г. по т.д.№ 540/12г. на ВКС, І т.о.; решение № 41/26.04.2017г. по т.д. № 3133/2015г. на ВКС, I т.о.; решение № 69/15.03.2017г. по гр.д. № 60171/2016г. на ВКС, IV г.о. и т. 7 от мотивите на ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Следователно признато от първоинстанционния съд право на жалбоподателя, ако то не е оспорено с жалба от другата страна, би било правото на обезщетение за претърпените вреди в определения от съда размер, както и липсата на основание за намаляването му поради принос на пострадалия за настъпване на вредите. От изложените съображения следва отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, а именно, че въззивната инстанция влошава положението на жалбоподателя, ако отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба, включително като намали определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за вреди по чл.52 ЗЗД или увеличи признатия принос на увредения за настъпване на вредите по чл.51, ал.2 ЗЗД. По същество на касационната жалба: Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване доводът на касаторите за нарушаване от въззивния съд на процесуалните правила се явява основателен. Неправилно е приложена нормата на чл.269 ГПК относно правомощията на въззивния съд, който служебно е извършил самостоятелна преценка на размера на подлежащите на обезщетяване вреди чрез намаляването му, след като е бил сезиран с жалба само на увреденото лице, но не и с жалба на застрахователя по иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./. Определянето на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД е относимо към правилността на обжалвания първоинстанционен акт, а не към допустимостта или нищожността му. В случая решаващият състав е влошил положението на жалбоподателя в нарушение на забраната по чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, като е намалил определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 60000 лв. за претърпените болки и страдания. Изразените съображения, че обезщетението не следва да се намалява с приноса на пострадалия за настъпване на вредите, са част от решаващата дейност на съда съобразно предмета на въззивната жалба. Крайният резултат, че присъденото обезщетение се увеличава с 2000 лв., не преодолява забраната за влошаване на положението на въззивника, след като признатото му право на обезщетение в определения от първоинстанционния съд размер се намалява от 60000 лв. на 50000 лв. Неоснователно е въведеното касационно оплакване за недопустимост на въззивното решение, предвид довода на касаторите, че апелативният съд не е изложил мотиви в отхвърлената част на иска за разликата от 50000 лв. до 100000 лв. Липсата на мотиви относно въведените с въззивната жалба оплаквания би имала за последица неправилност на постановеното решение съгласно чл.281, т.3 ГПК, а непроизнасянето с диспозитива на решението по част от предмета на въззивно обжалване подлежи на допълване съгласно чл.250 ГПК. В случая посочените пороци на въззивното решение не са налице. При постановяване на въззвното решение съставът на Софийски апелативен съд е изложил подробни и конкретни съображения защо определя обезщетението за неимуществени вреди в посочения размер. Преценени са поотделно и в съвкупност всички относими към справедливостта по чл.52 ЗЗД критерии. Обсъдени са видът, характерът и тежестта на получените телесни увреждания, особеностите на лечебния процес и неговата продължителност, както и възстановителният период и остатъчните неразположения, включително преживеният емоционален стрес. Въззивният съд е коментирал както значението на съществувалото предразположение на пострадалата към определен тип заболявания, така и липсата на причинна връзка между уврежданията при пътно транспортното произшествие и получения впоследствие лек мозъчен инсулт. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че определеното обезщетение за неимуществени вреди се явява справедливо, поради което материалният закон е приложен правилно. На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата от 10000 лв. Посочената сума се формира от определеното и необжалвано с въззивна жалба в тази част първоинстанционно решение за определяне на размера на обезщетението от 60000 лв., като се приспаднат присъдените от Софийски градски съд 48000 лв., и допълнително присъдената сума от Софийски апелативен съд от 2000 лв. Допълнителното обезщетение в размер на 10000 лв. следва да се присъди по равно на всеки от касаторите с оглед на наследствените им права според удостоверение за наследници от 12.12.2018г. В останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. По разноските: С оглед на изхода от спора пред ВКС и заявеното искане в касационната жалба на касаторите следва да се присъдят направените разноски за трите съдебни инстанции. Общият размер на разноските е 1635 лв. (605 лв. за експертизи в производството пред СГС и 1030 лв. за държавна такса в производството пред ВКС). Съразмерно на уважената част от иска ответникът следва да заплати на касаторите сумата от 981 лв. Присъдените разноски от СГС и САС са общо в размер на 302,02 лв., или ответникът следва да заплати допълнително и сумата от 678,98 лв. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати и допълнителна държавна такса, тъй като първоначалната ищца е била освободена от заплащането й, а именно сумата от 600 лв. (400 лв. за първоинстанционното и 200 лв. за въззивното производство). Ответникът следва да заплати на адвокат М. Николова – Т. сумата от 4744,80 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. Общият размер на дължимото съгласно чл.38, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. възнаграждение за една инстанция е 3530 лв., или съразмерно на уважената част е 2118 лв., респ. 2541,60 лв. ДДС, а за трите съдебни инстанции е в размер на 7624,80лв. От това възнаграждение ВКС приспада присъдената от СГС сума от 2033,28 лв. и от САС – допълнителна сума от 842,72 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1821/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 5694/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта за потвърждаване на решение № 4961/23.07.2018г. по гр.д.№ 7116/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявен от Мита Ц. Т. (починала в хода на въззивното производство и заместена съгласно чл.227 ГПК от Г. В. Г., [населено място], и Д. В. Лакова, [населено място] бряг) против ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие застрахователно събитие, настъпило на 30.05.2016г., за разликата над сумата от 50000 лв. до 60000 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по иска, предявен от Мита Ц. Т., починала в хода на въззивното производство и заместена съгласно чл.227 ГПК, обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие застрахователно събитие, настъпило на 30.05.2016г., а именно: на Г. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв.М. Николова – Т., сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева) и на Д. В. Лакова, ЕГН [ЕГН], [населено място] бряг, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв.М. Николова – Т., сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 30.05.2016г. до окончателното им изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1821/17.07.2019г., постановено по гр.д.№ 5694/2018г. от Софийски апелативен съд, в частта за потвърждаване на решение № 4961/23.07.2018г. по гр.д.№ 7116/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата между сумата от 60000 лв. до предявения размер от 100000 лв. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на Г. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], и на Д. В. Лакова, ЕГН [ЕГН], [населено място] бряг, и двете със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, адв.М. Николова – Т., общо сумата от 678,98 лв. (шестстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки) - допълнително за разноски по делото за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2 да заплати на адв.М. Николова – Т., [населено място], [улица], ет.3, сумата от 4744,80 лв. (четири хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.2 да заплати по сметка на ВКС сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща допълнителна държавна такса съгласно чл.78, ал.6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.