О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 70 гр. София, 17.02.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 713 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Линднер България“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 12452/07.12.2020г., постановено по в.т.д.№ 1920/2020г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1697/01.10.2019г. по т.д.№ 9192/2016г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с чл.171, ал.1 ЗУТ за заплащане на сумата от 150000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от лошо изпълнение на задълженията на застрахования проектант „Архитектурно бюро Димитров“ ООД по договор за извършване на проекто-проучвателни работи от 26.10.2009г. и неговите изменения, ведно със законната лихва от 15.12.2016г. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска до сумата от 185447,52 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Третите лица помагачи „Алианц България“ АД, [населено място], „Сентилион“ ООД, [населено място], и „Интерстройконтрол“ ООД, [населено място], не вземат становище по жалбата. Третото лице помагач „Аксис Клима“, [населено място], оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че между „Линднер България“ ЕООД и „Сентилион“ ООД на 21.10.2009г.е сключен договор за извършване на проекто-проучвателни дейности с предмет организиране проектирането на производствено – административна сграда, а на 09.08.2011г. – договор за строителство. На 26.10.2009г. е сключен договор, с който „Линднер България“ ЕООД е превъзложил възложеното му от „Сентилион“ ООД извършване на проекто-проучвателни работи на „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД. Договорът е изменен с анекси от 07.06.2012г. и от 21.10.2012г. „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД е превъзложил част от проектирането на „Аксис Клима“ ООД с договор от 01.11.2010г., а строителният надзор е осъществяван от „Интерстройконтрол“ ООД по договор с инвеститора от 03.12.2009г. Между „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД и ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД на 08.06.2015г. е сключен договор за задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ с начална дата на действие на договора 09.06.2010г., като за предходния период между тези лица е имало сключен друг застрахователен договор със същия предмет. Сградата е въведена в експлоатация на 11.11.2013г. През месец юни 2014г. възложителят „Сентилион“ ООД е уведомил „Линднер България“ ЕООД и проектанта „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД за проблеми в обекта, като на 25.09.2014г. между тези лица бил подписан констативен протокол относно дефектите, появили се в едногодишния експлоатационен срок на сградата. Проектантът „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД изразил съгласие за отстраняване на недостатъците, но не изпълнил дължимите съгласно договора за проектиране работи. „Сентилион“ ООД възложил на друго лице („Терм 1994“ ЕООД) отстраняване на проектните дефекти, като отправил на „Линднер България“ ЕООД претенция за заплащане на сумата от 26550 лв. без ДДС, представляваща платено от него възнаграждение за преработка на проектите. От тази сума „Линднер България“ ЕООД възстановил 13275 лв. без ДДС и уведомил за това проектанта. По твърдения на „Линднер България“ ЕООД междувременно разходите по отстраняване на вредите нараснали до сумата от 158301,02 лв. без ДДС, като ищецът – настоящ касатор отправил искане до ответника ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ на 08.10.2015г. По делото са събрани доказателства за вида на недостатъците и причината за настъпването им, както и за размера на вредите, които са подробно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Основният решаващ извод на въззивния съд за отхвърляне на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е, че застраховка „Професионална отговорност на проектанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор“ е вид задължителна застраховка, уредена в чл.249, т.3 КЗ /отм./, чл.171, ал.1 ЗУТ и Наредбата за реда и условията за задължително застраховане в проектирането и строителството от 2004г. и същата покривала настъпилите вреди в резултат на деликт, осъществен при упражняване на дейност по проектирането, но не и договорната отговорност на проектанта. Договорът за застраховка „гражданска отговорност“ не обезщетявал щети, настъпили от неизпълнение на договорно задължение по аргумент от чл.223, ал.1, изр.2 КЗ /отм./, а този риск следвало да бъде предвиден изрично като предмет на договора. Съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на т.3.12 от общите условия на задължителната застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“, според които не се покривала договорната отговорност, т.е. застрахователят е изключил от риска отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. Изложени са съображения, че договорното неизпълнение на задълженията на „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД се изразява в неточности в изработените инвестиционни проекти, но те не са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите след въвеждане в експлоатация на процесната сграда дефекти. В разработването, ревизирането и съгласуването на проектите са взели участие инвеститорът – „Сентилион“ ООД, главният изпълнител – „Линднер България“ ЕООД, проектантът – „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД, строителният надзор – „Интерстройконтрол“ ООД и австралийският консултант от архитектурна работилница – „DIN а4“, поради което от събраните по делото доказателства не можело да се направи ясен и категоричен извод, че дефектите се дължат единствено на изработения от „Архитектурно бюро Димитров“ ЕООД проект. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Изложените доводи преповтарят основанията по чл.281, т.3 ГПК и са обобщени като неправилност на решението относно решаващите изводи за обхвата на покритието на процесната застраховка, за липсата на противоправно и небрежно поведение от страна на проектанта и на причинно следствена връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат. В хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени три въпроса за значението за отговорността на проектанта като участник в строителния процес на фактите: относно приемане на сграда въз основа на изготвените от проектанта и съгласувани с останалите участници в строителния процес проекти, но отричане от въззивния съд на отговорността на проектанта за появили се впоследствие дефекти; за съпричастността на участниците в строителния процес; за предоставянето или непредоставянето на конкретни изчисления по проектите, като всички въпроси са обвързани от касатора с твърденията му, че по делото е установена причинно следствената връзка между неизпълнението на проектанта и настъпилите вреди. Развити са съображения и за очевидна неправилност на решението вследствие нарушаване правилата на формалната логика. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, подведени от касатора под основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и свързани с обхвата на покритието по задължителна застраховка „Професионална отговорност на проектанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор“, са обосновани с противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по решение № 15/01.06.2012г. по т.д.№ 279/2011г. на І т.о. и решение № 27/29.07.2016г. по т.д.№ 2415/2014г. на ІІ т.о. Изводите на въззивния съд по този въпрос са от значение за крайния резултат от спора, поради което касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на решението на апелативния съд с цитираната от касатора практика, както и със служебно известната на състава практика на ВКС по решение №355/19.03.2019г. по т.д.№ 855/2018г. на ІІ т.о. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въведените от касатора въпроси не налагат тълкуване на конкретна правна норма, а изискват преценка на събраните по делото доказателства. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е заявено във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по което съставът изложи съображения, а евентуалното нарушение на правилата на формалната логика е мотивирано с изводите на въззивния съд относно приетите за установени факти по спора, но без очевидно да се засягат основополагащи правни принципи, поради което същото не обуславя допускане на касационното обжалване. С оглед на така посочените предпоставки касационното обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщения от състава въпрос за обхвата на застрахователното покритие по задължителна застраховка „Професионална отговорност на проектанта, строителя и лицето, упражняващо строителен надзор“. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 3708,95 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12452/07.12.2020г., постановено по в.т.д.№ 1920/2020г. от Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касатора „Линднер България“ ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 3708,95 лв. по сметка на ВКС. Делото да се докладва на председателя на І т.о. на ВКС след изпълнение в срок на указанията относно държавна такса за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване по реда на чл.289 ГПК, а случай на неизпълнение в срок на указанията – делото да се докладва на състава за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.