7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
[населено място], 04.08.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юли, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 771 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 413/08.03.2017 год. по ч.т.д.№ 207/2017 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на [фирма] против отказ на съдия по вписванията - № 8/27.01.2017 год.,да бъде извършено вписване или отбелязване на нотариален акт № 34, том І, рег.№ 130, дело № 18/2017 год. на Нотариус М.С., за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти - № 55 , том VІІІ, рег.№ 4419 , дело № 987/2013 год. на Нотариус М. С. , рег. № 581 на НК , със страни жалбоподателя,в качеството на кредитор и от друга страна - [фирма], в качеството на кредитополучател и собственик на ипотекираните имоти и Р. С. Т., в качеството на солидарен на ипотекарния длъжник.Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, намирайки го в противоречие с трайната практика на Върховен касационен съд, досежно квалифицирането на договореното от страните изменение на размера на дължимата възнаградителна договорна лихва по договора за кредит, обезпечима с изменението на договора за ипотека, като новация , с оглед което и извода за дължимо отбелязване, а не вписване на нотариалния акт за изменение на първоначалния за учредяване на договорна ипотека, на основание чл.17 ал.1 б.”д” от Правилника за вписванията във връзка с чл.171 вр. с чл.107 от ЗЗД, както и за дължима, съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията,държавна такса , отчетена като невнесена със заплащането на такава от 10 лева.Жалбоподателят защитава тезата за дължимо вписване на нотариалния акт за изменение на нотариалния акт за договорна ипотека, при дължима съгласно чл.2 ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията държавна такса.Позовава се на чл.97 ал.1 т.7 от ЗННД, съгласно който държавните такси се определят съобразно удостоверявания материален интерес, който и при сделка с предмет парично вземане е номиналната стойност на вземането. Тъй като същата в случая,според жалбоподателя, е неопределима, се дължи минималната държавна такса от 10 лева , която е и заплатена. В обосноваване довода за неопределим материален интерес страната се позовава на реш.№ 76 по т.д.№ 888 / 2015 год. на І т.о. на ВКС, според което исковете за обявяване нищожност на клаузи от договор за банков кредит,като неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите, са неоценяеми.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.3 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК , съдебен акт . ;
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
[фирма] е подало заявление за вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, с което учредяването на последната се договаря за изменения размер на договорна възнаградителна лихва / годишен лихвен процент / по договора за кредит, сключен между [фирма] и ЕТ „А. – Т. И.„, съгласно споразумение към същия от 20.01.2017 г. . Съдията по вписванията при Районен съд – Карнобат е отказал както вписване, така и отбелязване на нотариалния акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека,с довода, че актът не е сред изброените за вписване, съгласно чл.4 от ПВп., както и че съгласно чл.17 ал.1 от Правилника отбелязване към първоначалното вписване е допустимо само за изчерпателно посочените в чл.171 ЗЗД хипотези, каквато не е настоящата.Същевременно е приел ,че не е налице изискуемо съдържание на подлежащ за вписване нотариален акт, съгласно чл.6 ал.1 б.”в” и „ г” от Правилника / с оглед липсващо описание на имота / . Кумулативно е посочил и незаплатена в пълния дължим размер държавна такса за отбелязване на акта, съгласно чл.3 ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.
За да потвърди отказа, като остави жалбата срещу същия без уважение, Бургаски окръжен съд е приел, че изменението на договора за кредит, досежно начина на определяне на годишния лихвен процент и срока на договора за кредит съставлява новация / цитирайки изрично чл.107 ЗЗД / и съгласно чл.17 ал.1 б.”д” ПВп. вр. с чл.171 ЗЗД акта за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека подлежи на вписване чрез отбелязване, като за същото е дължима и държавна такса, съгласно чл.3 ал.2 от Тарифата – незаплатена, което е и достатъчно основание за постановяване на отказ. За определяне на дължимата държавна такса съдът е приел удостоверения материален интерес, върху който е извършено таксуването на нотариалния акт за учредяването на договорна ипотека, не и този , по който е извършено таксуването / с нотариални такси / на нотариалния акт за изменението на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Впрочем, в последния не е посочен удостоверен материален интерес,но е посочена като събрана пропорционална такса от 30 лева, кореспондираща на материален интерес до 100 лева, съгласно Тарифата за таксите събирани към ЗННД - раздел ІІ , чл.8 .
В изложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК , жалбоподателят е поставил следните въпроси : 1/ Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека , касаещ промяна на размера на лихвата, обезпечима чрез договорната ипотека , съставлява ли договор за новация на задължението за годишна лихва ? и 2/ Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, касаещ промяна на размера на лихвата , обезпечима чрез договорната ипотека, на вписване /в тесен смисъл/ или на отбелязване подлежи и съгласно кой член на Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията се определя дължимата за вписването /отбелязването държавна такса ?
Първият въпрос е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие в извода на съда с постановени по реда на чл.290 ГПК решения : № 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о. и № 110 по т.д.№ 1568/ 2014 год. на І т.о. на ВКС .Вторият е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Настоящият състав намира, че всеки от въпросите удовлетворява изискването за правен – отговор на какъвто е обусловил решаващите мотиви на атакуваното определение.Обосновани са допълнителните селективни критерии : по първия от поставените въпроси, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с цитираните решения - задължителна съдебна практика, съгласно които обективна новация по смисъла на чл.107 ал.1 ЗЗД е налице, когато волята на страните е ясно обективирана в новото споразумение помежду им, в смисъл, че със същото се погасява стария дълг и се заменя с нов, а по втория въпрос - в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед необходимостта от тълкуване дали и въз основа коя норма на ПВп., с оглед липсата на изрична уредба , визираща вписване при изменение в предмета на обезпечението, чрез договор за ипотека / каквато хипотеза чл.171 ЗЗД не касае,тъй като не визира промени, засягащи вземането, но към която единствено норма препраща чл.17 ал.1 от ПВп. / , следва да се извърши вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, доколкото промяната в предмета на обезпечението чрез договорна ипотека предпоставя такава / нотариална / форма за действителност.
Следователно, касационно обжалване следва да се допусне по всеки от въпросите, в отговор на които настоящият състав съобрази следното:
По първия въпрос: В цитираното и от реш.№ 110 по т.д.№ 568 / 2014 год. на І т.о. на ВКС реш.№ 138 по т.д. № 27/2012 год. на ІІ т.о.на ВКС е прието,че изменение на договор за лизинг по отношение размера на лизинговите вноски и сроковете за тяхното плащане не погасява задължение на лизингополучателя по първоначално сключения договор за лизинг,нито го заменя с нови,различни правоотношения по съществуващия договор, поради което няма характер на обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Аналогично в настоящия случай - последващо на сключения в нотариална форма договор за ипотека, обезпечаващ вземанията на кредитодателя – ипотекарен кредитор към кредитополучателя - ипотекарен длъжник, възникнали от сключен договор за кредит - е постигнато съгласие досежно изменение в начина на формиране , респ. в размера на възнаградителната лихва / годишен лихвен процент /, различно от първоначално договорения. За да обезпечи събирането на вземането от договорна лихва, в така уговорения различен от първоначално договорения размер, страните са обективирали съгласие за изменение на договора за учредяване на договорна ипотека / сключен в предвидената от закона форма за действителност – нотариален акт / , в частта относно предмета на обезпечението чрез договорна ипотека - вземането от възнаградителна договорна лихва .Не се касае за промяна в предмета или на основанието на самото вземане, нито за обективирано съгласие със сключения анекс към договора за кредит да се считат погасени вече възникналите на това основание и с този предмет задължения по договора за кредит. Ако такова би било налице, сключването на новацията в обикновена писмена форма с нотариална заверка на подписите би удовлетворило изискването за форма, съгласно чл.107 ЗЗД и предпоставило вписване, чрез отбелязване, по реда на чл.17 ПВп.. След като ясно изводимата воля на страните не предпоставя погасяването на стар и заместването му с нов дълг, обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД не е налице, което е и отговорът на първия от поставените въпроси : Изменение на договора за кредит, в частта относно начина на формиране, респ. в размера на дължимата договорна / възнаградителна / лихва, не съставлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД .
По втория въпрос: Разпоредбата на чл.171 ЗЗД, към която препраща чл.17 ал.1 от ПВп., касае хипотези на изменение на задължените по отношение на вземането, обезпечено с ипотека, лица, както и хипотези на обременяването му със залог или като обект на запор, но никоя от посочените хипотези не касае промяна в съдържанието на самото вземане и конкретно – размера му, до който и съгласно чл.174 ал.1 от ЗЗД вече учредената ипотека го обезпечава. Именно от нормата на чл.174 ал.1 пр.- първо на ЗЗД е изводим отговора на втория поставен въпрос. Съгласно същата, ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата, за която е извършено вписването.Нормата е в унисон с чл.170 ЗЗД, според която неизвестността относно обезпеченото вземане или размера на сумата, за която се учредява ипотеката, предпоставя недействителност на същата. Следователно размера на обезпечимото чрез ипотека вземане е съществен елемент на договора за ипотека и промяната му, за да би била противопоставима,като обхваната от съгласието на страните за обезпечаването му чрез договорна ипотека, съгласно чл.174 ал.1 пр. първо ЗЗД,предпоставя съставяне на нотариален акт за изменение на нотариалния акт за учредяването на договорната ипотека. В този случай обезпечаването на вземането чрез ипотека за променения размер, би имало действие, считано от съставянето на нотариалния акт за изменение и занапред. Както вече се посочи, чл.171 ЗЗД не визира хипотези касаещи промяна на размера на вземането,обезпечено с ипотека, а основание за разширителното му тълкуване, с оглед преждеизложеното / чл.174 ал.1 пр. първо ЗЗД / няма. От дължимата, при изменение размера на обезпечаваното с договорна ипотека вземане, нотариална форма за действителност, за да би бил обезпечим чрез ипотеката именно променения размер на вземането / без значение дали касае главно или акцесорно вземане, както и дали се касае за увеличение или намаление на размера, доколкото всяка от хипотезите защитава интерес на страна по правоотношението /, следва и извода ,че вписване чрез отбелязване, съгласно чл.17 ал.1 ПВп. е неприложимо, а основание за вписване на нотариалния акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е общата норма, предвиждаща вписване на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека – чл.15 ПВп., извършвано по реда на чл.8 и чл.9 от същия Правилник. С оглед основанието на дължимото вписване / а не отбелязване, по реда на чл.17 ПВп. / , приложима е разпоредбата на чл.2 ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията държавна такса : върху цената на която е таксуван актът , подлежащ на вписване , в размер на 0,1 % , но не по - малко от 10 лева. Под „цената на която е таксуван актът” се визира удостоверения материален интерес, съобразно който е събрана дължимата нотариална такса. Съгласно чл. 97 ал.2 ЗННД , при изменение на сделки, удостоверяваният материален интерес е само този на промените. Съгласно ал.1 т.7 на същата разпоредба – при сделка с предмет парично вземане удостоверяваният материален интерес е номиналната стойност на вземането, а при сделка с периодични плащания - общата сума на плащанията за целия срок, а ако такъв не е посочен – за три години.
Следователно, отговорът на втория правен въпрос, практически съставен от два самостоятелни подвъпроса, е следният : Нотариален акт за изменение на нотариален акт за договорна ипотека, сключен предвид промяна в начина на определяне, респ. на размера на лихвата, обезпечима чрез вече учредената договорна ипотека, подлежи на вписване , на основание чл.15 от ПВп. и по реда на чл. 8 и чл. 9 от същия. За вписването се дължи държавна такса по чл.2 ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията.
Предвид отговора на правните въпроси, атакуваното определение се явява неправилно досежно извода за дължимост на отбелязване по реда на чл.17 от ПВп . на нотариалния акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека , респ. за дължимост на такса по чл.3 ал.2 от Тарифата. Искането за вписване на нотариалния акт е основателно и следва да бъде уважено, на основание чл.15 от ПВ. Несъстоятелен е довода за липса на индивидуализация на ипотекирания имот в нотариалния акт за изменение нотариалния акт за ипотека / чл.6 ал.1 б.”в” ПВ /. В качеството му на изменение, съдържанието на същия, в частта извън предоговорения начин на формиране на договорната лихва,като обезпечима с ипотеката, се допълва от съдържанието на нотариалния акт за ипотека, впрочем изрично посочено в нотариалния акт за изменението му. Следователно с вписването на първата ипотека е удовлетворено изискването за индивидуализация на ипотекирания имот и досежно последващо вписвани промени в съдържанието на договора.В случая е събрана пропорционална нотариална такса,кореспондираща на удостоверен материален интерес от 100 лева, който и съгласно чл.2 ал.1 от Тарифа за държавните такси събирани от Агенция по вписванията предпоставя държавна такса за вписване от 10 лева, каквато е заплатена от молителя.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 413/ 08.03.2017 год. по ч.т.д.№ 207 / 2017 г. на Бургаски окръжен съд .
ОТМЕНЯ определение № 413 / 08.03.2017 год. по ч.т.д.№ 207 / 2017 г. на Бургаски окръжен съд и потвърдения със същото отказ № 8 / 27.01.2017 год. на Съдия по вписванията при Районен съд – Карнобат.
ВРЪЩА делото Служба по вписванията при Районен съд – Карнобат,за извършване на вписването, поискано с молба вх.№ 228/ 27.01.2017 год. по описа на Служба по вписванията, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|