Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
София, 07.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември
две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря София Симеонова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията Росица Ковачева
т.
дело № 375/ 2009 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. С. срещу Решение № 388 от 30. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 774/ 2008 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено Решение № 471 от 3.VІІ.2008 г. по гр.д. № 2814/ 2008 г. на Пернишки районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от О. С. срещу “М” О. - гр. П. за сумата 7091.24 лв. - авансово платена цена на стоки, с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят излага, че въз основа на изключението, предвидено в Наредба за възлагане на малки обществени поръчки - с оглед стойността на доставките, възложителят може да не сключва писмен договор и да докаже сделката с първични платежни документи и съдът неправилно е приел, че не е налице липса на основание и че претенцията е неоснователна. Жалбоподателят сочи, че съдът, като е обосновал въз основа на представените фактури, че между страните са съществували трайни търговски отношения по договор за покупко -продажба на строителни материали, неправилно е приел, че плащането е извършено при наличие на облигационна връзка, че престацията е дадена основателно и не е налице начална липса на основание. Жалбоподателят поддържа, че е доказал факта на плащане и липса на основание ответникът да я получи, тъй като издадените фактури и платежни нареждания не удостоверяват сключен между страните договор за продажба, а неправилно съдът е приел, че ответникът е установил основание за получаване на сумата, респ. за задържане на полученото. Иска решението да се отмени и да се уважи иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, със законната лихва от датата на предявяването му.
Ответникът по касационната жалба “М” О. - гр. П. по съображения, изложени в Писмен отговор, оспорва жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивнтото решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
ВКС е допуснал касационно обжалване на решението, с което е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС материалноправният въпрос, важен за делото: може ли да се иска на отпаднало основание - чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД - връщане на цена, авансово платена по сключен договор, развален поради неизпълнение.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен иск за 7091.24 лв. - стойност на платени без основание стоки по 3 фактури, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД и е постановено друго, с което искът е отхвърлен. Въззивният съд, за да отхвърли иска за връщане на авансово платена цена след разваляне на договор за продажба, е приел, че страните са обвързани с облигационна връзка по договор за покупко - продажба, че ответникът е доказал основанието на претендираните суми - сключване на договора и дължимостта на сумите, като насрещни престации, следователно има валидно правоотношение към момента на плащането и не е налице начална липса на основание, поддържана от ищеца.
Решението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика, изразена и в ППлВС №1/ 1979 г., която е в смисъл, че на отпаднало основание - чл. 55ал. 1 пр. 3 ЗЗД - може да се претендира връщане на авансово платена сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение. От представените по делото платежни нареждания от 27.ІV.2007 г., от 15.V.2007 г. и от 31.V.2007 г. и от заключението на счетоводната експертиза е установено, че ищецът е платил на ответника общо сумата 7091.74 лв. по Фактура № 377/25.ІV2007 г., Фактура №457/9.V.2007 г. и Фактура № 554/8.V.2007 г. и не е получил, като не са заприходени при ищеца стоките и материалите, посочени в трите фактури. Разпитаната свидетелка И фактурист при ответника- установява практиката, създадена при ответника за издаване на фактура преди предаване на стоката, когато плащането се извършва по банков път, какъвто е и настоящият случай. Поради това следва да се приеме, че извършеното от ищеца авансово плащане с посочените в платежните нареждания издадени от ответника фактури, е с оглед очаквано изпълнение на задължение на ответника да достави на ищеца стоките, описани във фактурите. Очакваното от ищеца изпълнение на договора за продажба на стоките, не е изпълнено от ответника, който, като е получил цената не е реализирал насрещната престация. С исковата молба ищецът е развалил договора за продажба поради неизпълнение на ответника, с което е отпаднало основанието, на което ответникът е получил цената на стоката. Получената от ответника сума е получена на отпаднало основание и подлежи на връщане. Налице са предпоставките на чл. 55 чл. 1 ЗЗД - ищецът е доказал акта на плащане цената на стоките и материалите, а ответникът не е доказал, че е налице основание да задължи получената цена, тъй като не е изпълнил задължението за доставяне на платените стоки и материали. Искът за възстановяване на исковата сума 7091.24 лв. - стойност на стоките по посочените три фактури, е основателен и следва да се уважи, върху която сума ответникът дължи законна лихва от датата на предявяването му 20. ХІ.2007 г.
По изложените съображения въззивното решение, с което е отхвърлен искът следва да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи в предявения размер. С оглед този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца 60 лв. - разноски по делото за двете съдебни инстанции (няма данни договореното адвокатско възнаграждение 710 лв. да е платено), държавна такса 283.67 лв. в полза на ВКС, както и 171.82 лв. - разноски за касационната инстанция.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 388 от 30. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 774/ 2008 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и са присъдени разноски по делото и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ”М” О. - гр. П. да заплати на О. С. сумата 7091.74 лв., на основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД, платена на отпаднало основание, със законната лихва, считано от 20. ХІ.2007 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото 60 лв. и разноски за ВКС 171.82 лв., и в полза на ВКС държавна такса 283 лв..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: