Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр.София, 12.04.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 117/ 28.01.2013 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1/ 2013 г. по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 13353/ 2011 г. С него са уважени предявените от В. Д. А. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, чл.128 КТ и чл.245 ал.2 КТ: за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 047-Z-8836/ 30.11.2010 г. на изпълнителни директори на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел по продажбите”; за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 20 109,60 лв; за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. в размер 3 192 лв; и за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение в размер 40 лв. С решението освен това е прекратено производството по предявения от В. А. против [фирма] иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.4 КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка - и са разпределени разноските по делото. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му. Съгласно чл.172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Възможно е свидетелят да има съдебни дела със страната, в чиято вреда са показанията му и тези дела да са с идентичен предмет с това, по което дава показания. В тези случаи съобщеното от свидетеля може да се ползва като източник за установяването на факти, ако не противоречи на останалите доказателства по делото или доколкото противоречащите доказателства съдът е обявил за недостоверни. Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Спорът по делото е за дисциплинарно уволнение, като нарушението се състои в неявяване на работника на работното си място без уважителни причини. В подкрепа на твърденията на работодателя-ответник са събрани както писмени, така и гласни доказателства, които въззивният съд е обсъдил и не е обявил за недостоверни. Уважителни причини за неявяването сочи в показанията си само св.Г. Д. (св.К. дава информация без практическо значение), а той е бил ищец по спор за дисциплинарно уволнение със същия ответник. С оглед отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, кредитирането на показанията на този свидетел би било допустимо, ако от другите данни по делото следваше извод, че заинтересоваността му не се е отразила на достоверността им. Като е дал вяра на тези показания при наличие на противоречащи им достоверни доказателства, въззивният съд е процедирал в нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК – и решението му подлежи на отмяна. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество от настоящата инстанция. По делото е установено, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника въз основа на договор от 14.07.2008 г., заемал е длъжността „Ръководител отдел по продажбите” в дирекция „Маркетинг и продажби”. На 30.04.2010 г., след като е изискал обяснения от ищеца, работодателят е издал заповед за дисциплинарното му уволнение поради извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта са посочени три групи нарушения, като първите две – неизпълнение на възложената работа (да прекрати договори с корпоративни клиенти) и несъобщаване на личен интерес при подготовка на договори с един от клиентите – въззивният съд е счел за недоказани. Правилността на въззивното решение в тази част не е оспорена от касатора, поради което за наличието на тези две групи нарушения касационната инстанция не може да се произнася – чл.290 ал.2 ГПК. Жалбата съдържа оплаквания само срещу извода на въззивния съд, че не са установени всички твърдения на работодателя за преждевременно напускане на работа или закъснение за работа или за неявяване въобще, без извинителни причини. Само по тези оплаквания касационният съд следва да се произнесе. Страните не спорят по фактическите твърдения на ответника, че за периода 30.09.2010 г. – 11.11.2010 г. В. А. закъснял за явяване на работа на 22., 25. и 26.10.2010 г., 01. и 10.11.2010 г., напуснал преждевременно работа на 30.09.2010 г., 04. и 11.11.2010 г., а на 13., 28. и 29.10.2010 г. напускал работното си място през работно време. Спорът е за това, дали ищецът не се е явил на работа на 15. и 21.10.2010 г. и дали за останалите дни е имал извинителни причини за закъснението си или напускането на работното място, доколкото се е налагало да се среща с клиенти извън сградата на авиокомпанията, със знанието и без противопоставянето на работодателя. За последното показания дава единствено свидетелят Г. Д.. Към момента на твърдяните нарушения той е бил пряк ръководител на ищеца А. (директор на Търговска дирекция), но е уволнен дисциплинарно едновременно с подчинения си. Този факт е служебно известен на съда - с определение на ІV г.о. на ВКС по гр.д.№ 478/ 2012 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което са отхвърлени исковете за отмяна на уволнението на Г. Д. от [фирма]. Определението е в сила от 11.06.2012 г., а в качеството си на свидетел по настоящето дело, Д. е дал показания докато производството е било висящо. При тези обстоятелства показанията му не могат да бъдат счетени за достоверни, тъй като не се подкрепят, а се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Както съобщава свидетелката С., през периода септември – ноември 2010 г. ищецът не е имал задачи да продава билети извън офиса на дружеството и в авиокомпанията не е имало обичайна практика да се преговаря и да се сключват договори извън офиса. В показанията си св.К. съобщава за среща между нея и ищеца за преговори през септември 2010 г., която е продължила 30 – 40 минути. Този факт не е от съществено значение, тъй като може да се съотнесе само към една от датите, на които ищецът е напуснал преждевременно работа (30.09.2010 г.) и без данни това да е станало със съгласието или поне без противопоставянето на работодателя. Единствено св.Д. сочи, че посещенията на офиси на компании по повод търговски преговори е било обичайна практика в [фирма] (т.е. че законните представители на работодателя са знаели и са одобрявали такива действия), но, по вече изложени съображения, съдът не кредитира показанията му. Следва да се приеме поради това, че за периода 30.09. – 11.11.2010 г. ищецът е закъснявал за работа, напускал е преждевременно (или по време на работния ден) офиса на компанията без уважителни причини за това. Установено е и отсъствието на ищеца от работа на 15 и 21.10.2010 г. Твърденията му, че е бил на работното си място, но е влязъл без да бъде отчетен от пропускателната система поради забравена карта за достъп, са опровергани от останалите доказателства по делото. В раздел ХІ от приложения Правилник за вътрешния трудов ред на [фирма] е уреден пропускателен режим в сградата на компанията, като всеки служител има достъп срещу представяне на служебна карта. От показанията на св.Й. е видно, че мястото на работа на ищеца било на територията на Л. „С.” и за достъпа до него били въведени строги мерки за сигурност. Той бил възможен само с магнитни карти и в случай на забравена такава, служителят бил допускан след уведомяване на дирекция „Сигурност” и вписване в дневника за посетители. Видно от копия от страници на този дневник, на 15 и 21.10.2010 г. ищецът не вписан като посетител без служебна карта, нито пък системата е отчела влизането му на територията на компанията. При тези данни положителният факт, твърдян от ищеца – че е бил на работа на посочените дати – не е установен по делото. Не са доказателства за този факт копията от електронни съобщения, изпратени от или на ищеца на неговата служебна електронна поща на въпросните дати. От показанията на св.М. е видно, че достъп до тази поща ищецът може да има от всяка точка с връзка с Интернет, а не само от работното си място. Така че размяната на кореспонденция на 15. и 21.10.2010 г. не доказва, че ищецът е бил на работа. Видно от изложеното, ищецът не се е явил на работа два работни дни през месец октомври 2010 г. Останалите посочени в заповедта дисциплинарни нарушения (закъснение за явяване на работа на 22., 25 и 26.10.2010 г., 01. и 10.11.2010 г., преждевременно напускане на работа на 30.09.2010 г., 04. и 11.11.2010 г. и отсъствие през работно време на 13., 28. и 29.10.2010 г.), също са установени. С оглед броя и продължителността на отсъствията същите се явяват тежко нарушение на трудовата дисциплина. Като се има предвид, че законодателят допуска дисциплинарното уволнение дори при три закъснения за работа или преждевременно напускане, наложеното наказание е адекватно на констатираното нарушение. При това положение искът за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му е неоснователен и следва да се отхвърли. Съответно неоснователни са и обусловените от отмяна на уволнението искове за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Що се касае до иска за заплащане на трудово възнаграждение за месец ноември 2011 г., в тази част касаторът не е изложил никакви доводи за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.290 ал.2 ГПК същото не може да бъде проверявано служебно, а следва да се потвърди. Същото важи и за прекратяването на производството по иска за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка – макар да е обжалвал въззивното решение в тази част, касаторът не е посочил никакви доводи за неговата незаконосъобразност, поради което жалбата не може да бъде уважена. Съответно на решението на касационния съд следва да бъде разпределена и отговорността за разноските по делото. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски градски съд от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 13353/ 2011 г. в частта, в която са уважени предявените от В. Д. А. против [фирма] искове, квалифицирани по чл.128 КТ и чл.245 ал.2 КТ за заплащане на дължимо трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. в размер 3 192 лв и за заплащане на обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение в размер 40 лв, както и в частта, с която е прекратено производството по предявения от В. Д. А. против [фирма] иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.4 КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд от 20.07.2012 г. по гр.д.№ 13353/ 2011 г. в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. А., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, против [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 047-Z-8836/ 30.11.2010 г. на изпълнителни директори на [фирма], по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Ръководител отдел по продажбите” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 20 109,60 лв. ОСЪЖДА В. Д. А., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3, да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 1 364,70 лв (хиляда триста шестдесет и четири лева, седемдесет стотинки) разноски за производството. ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Върховен касационен съд държавна такса по уважените искове иск в размер 258,56 лв (двеста петдесет и осем лева, петдесет и шест стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: